Трудно е да се сбогуваш с хора като Любен Дилов-син.

Трудно е да се сбогуваш с хора като Любен Дилов-син. Дори и да не ги познаваш персонално. Те просто са част от публичния живот, от бохемската страна на хайалйфа, от малкия екран, радиото, обществените мрежи. От страната на интелекта, от страната на тези, които знаят по какъв начин да поднесат и рецензията, и самоиронията, и иронията. Знаят по какъв начин да бъдат словесно и комфортни, и неуместни по едно и също време. Трудно е да се сбогуваш и да обхванеш в няколко фрази такава персона. Понякога думите са непотребни, просто тъй като не са задоволителни.

Той беше от онази към този момент рядка порода хора, които знаеха по какъв начин да гледат по леко безсрамен метод на всичко без да има нищо просташко или вулгарно в това. Самоиронията беше най-силната му фалшификация. Шегите - същинско интелектуално оржие. И даже горчивата истина знаеше по какъв начин да сервира елегантно. А по какъв начин се получаваше, когато в действителност беше и толкоз пряк – подарък слово, може би вродена мъдрост и опит. Не знам. Предполагам. Но да ценим хората на словото и на непринудената автентичност би трябвало да ни стане табиет. И когато са живи, тъй като стават все по-малко.

FreepikДнес, ден преди да изпратим Любен Дилов-син по последния му земен път и да му пожелаем светлина и мир към вечността, ще си напомним най-силните му крилати изречения и мнения:

„ Човек самичък се ражда и самичък умира, а през останалото време някакви хора непрестанно се пробват да му досаждат “.

„ Животът е един от най-трудните “.

" Така и не се научихме на положително и неприятно, по този начин и не разбрахме кое е грях и кое - праведност. Поне се забавлявахме ".

“Искам да ти кажа, че няма неприятен избор. Всеки избор е добър, стига да не съжаляваш, че си го направил ”.

„ В България свободата на словото е обезпечена от конституцията. Но никой в никакъв случай не е обещавал нещо за независимост след словото! “

„ Жената е единственият нездравословен табиет, който може самичък да те изостави. Любовта убива времето, времето убива любовта. “

„ Преди години възпитанието, невинността и срамежливостта пречеха на 19-годишно момиче да седне в скута на 50-годишен притежател на автокъща. Днес пречи жестоката конкуренция! “

Bulphoto Кой е Любен Дилов-син

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 година в София. Той бе един от най-известните сатирици, публицисти, публични персони, режисьори и политици в България. Следата, която остави в живота тук, дълго ще се помни и евентуално дълго ще одобряваме от изказаните му мъдрости. С две думи Любо Дилов беше от тези хора, за които се споделя „ огромна работа беше този човек “.

Той е наследник на писателя Любен Дилов. Завършвса 32-ро учебно заведение, а по-късно продължава следването си във факултета по публицистика. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „ Поглед “, списание „ Литературна академия “ и други

Златната епоха в професионалния живот на Дилов е телевизионната, която стартира от 1990 година. Участва в основаването на „ Ку-ку “, „ Хъшове “, „ Шоуто на Слави “ и други

Дилов влиза в политиката още през 2001 година с придвижване „ Гергьовден “.

Като публицист той издава над 10 книги, като измежду заглавията са „ TILT. Началото “, „ Неспасяемият език или детството на идиота “, „ Усмихни се България: Сатира “ и „ FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня “.

Биографията на Любен Дилов-син е впечатляваща и е мъчно да бъде обхваната в цялостната ѝ целокупност. Но това, което той носеше със себе си на всички места и се усещаше от всяка дума, която изрича, несъмнено е необичайност и ще помним вечно – почеркът на сатирата, интелекта и ерудицията.

Любен Дилов-син си отиде от този свят на 2-ри юни 2026 година в София след затруднения, подбудени от инфаркт през месец април в Рим.