87% от огромния марсиански океан е отлетял в космоса
Трудно е да се повярва в този момент, гледайки прашния и изсъхнал пейзаж на Марс, само че там е имало голям океан. Неотдавнашно изследване на НАСА на Червената планета с най-мощните в света инфрачервени телескопи ясно демонстрира, че на планетата е имало водоем по-голям от Северния ледовит океан.
Ако водата му се разпредели отмерено по повърхността на Марс, тя ще покрие цялата повърхнина с към 137 метра. Най-вероятно, водата е заливала низините, които покриват огромна част от Северното полукълбо на Марс . На някои места дълбочината на океана е достигала съвсем една миля (1.6 км). Преди да изчезне, вълните са се плискали в крайбрежията повече от 1,5 милиарда години - много по-дълъг интервал от този нужен за появяването на живот на Земята. Според учените, е имало задоволително време, с цел да се почви живот и на Марс .
Използването на три от най-мощните инфрачервени телескопи в света - обсерваторията Кек в Хавай, на Very Large Telescope на ЕСО и телскопа IRTF на НАСА - учените Goddard Space Flight Center на НАСА проучили водните молекули в атмосферата на Марс. Те основали карти показващи разпределението на два типа вода - естествената H 2 O, които ние използваме за кафе, и HDO (тежка вода), рядка на Земята, само че очевидно не на Марс.
В тази форма на тежката вода (полутежката), единия от водородните атоми съдържа неутрон към своя уединен протон, образувайки изотоп на водорода, наименуван деутерий. Поради обстоятелството, че деутерия е по-масивен от елементарния водород, тежката вода фактически е по-тежка от елементарната.
Новата " водна карта ", демонстрира по какъв начин се е променяло отношението на естествена и тежка вода по цялата планета, според от местоположението и времето на годината. Новите данни демонстрират, че на полярните шапки, където е по-голямата част от марсианската вода са мощно обогатени с деутерий.
На Земята съотношението на деутерий към елементарния водород във водата е 1 към 3200, само че на марсианските полярни шапки е 1 към 400. След като учените имат това съответствие те могат непосредствено да дефинират какъв брой вода е имало на Марс, когато планетата е била млада. Отговорът е - доста !
Само 13% от водата е останала на Червената планета, главно в полярните райони, до момента в който 87% от първичния океан е липсващ в космоса. Марс е бил доста сходна на Земята планета с гъста атмосфера, осигуряваща нужното налягане и топъл климат за поддържане на океан.
И по този начин, макар че можем да скърбим за загубата на такова прелестно нещо като океан, ние оставаме с дразнещата възможност, че е минало задоволително време за раждането на най-ценното във Вселената - живот.
