Трудно е да се повярва, но дълго време във футбола

Трудно е да се повярва, само че дълго време във футбола въобще не е имало съдии. Например в средата на XIX век британските тимове преди началото на играта се договаряли взаимно за броя играчи в съставите и продължителността на мача.

В това време във футбола се спазвал кавалерски дух. Спорните моменти се решавали взаимно, а всеки състезател трябвало да научи разпоредбите преди да излезе на терена.

Но един път студентските тимове на Итън и Уинчестър поели самодейността на мачовете да се позволен по този начин наречените „ медиатори “. По един медиатор стоял край вратата на всеки тим, броейки вкараните топки и броели резултата. Вярно, с едно категорично изискване: в случай че ги попитат за това самите играчи.

Постепенно, с изключение на медиатори, на мачовете почнали да избират по един рефер, който се намирал отвън рамките на полето и взимал решения в тези случаи, когато медиаторите не желали да поемат отговорност. През 1881 година на реферите упълномощили отговорността независимо да решат: вкарана ли е топката.

Но сходно изобретение се сблъскало с компликации: доста футболни клубове протестирали, като считали, че съдията ще окаже прекомерно огромно въздействие върху резултата от срещата. При това, арбитърът, както преди, отсъждал без да влиза в полето, той трябвало да стои зад страничната линия.

А на полето съдиите се появили едвам през 1891 година, апропо, тогава в тях се появила и свирката, благодарение на която ръководели играта. Но в случай че решението да зачете или не гола съдията взимал персонално, то да накаже състезател за някое нарушаване той можел да вземе единствено при положение, че към него се извърнат футболистите. Пълномощията на основния съдия се разширили едвам през 1896 година.

А медиаторите станали странични съдии, само че единственото, което се изисквало от тях по това време било да дефинират излезнала ли е топката от рамките на полето.

С развиването на професионалния футбол на реферите даже почнали да се изплащат дребни възнаграждения. Вярно, с едно условия: в случай че мачът се е играел на повече от 30 благи от вкъщи, в който живее съдията.

Между другото, появяването на свирка измежду атрибутите на футболния рефер е обвързвана с забавна история. До тогава арбитрите подавали команди с гласа си или употребявали звънец.

Но на един от мачовете рефер бил служител на реда. Когато на терена настанало сборичкване, той без да мисли дълго употребявал свирката. Шокираните футболисти незабавно спрели мелето.

Тогава футболните служители решили, че със свирка съдията ще може по-лесно да ръководи играта. И макар че това било през XIX век, до през днешния ден нищо друго не съумяло да размени свирката.