Сърбежът и болката: Две неразделни усещания, които трябва да се разделят
Трудно е да се повярва, че едно главно човешко чувство – което може да бъде провокирано от нормално захапване от комар – към момента кара учените да си чешат главите. И въпреки всичко макар епохи изследване, разбирането на чувството за сърбеж към момента не е доста ясно.
През по-голямата част от предишния век сърбежът се счита за по-нискa степен на болката. В началото на 20-те години да вземем за пример австрийско-германският физиолог и откривател на болката Макс декор Фрей документира във авторитетно изследване, че леко убождане на кожата дава на участниците в проучването му следващо чувство за сърбеж. Този концептуален модел продължава да храни полето на сърбежа в продължение на десетилетия.
Но в последна сметка концепцията, че сърбежът е просто подгрупа болежка, стартира да се разрушава. Учените дефинираха да вземем за пример, че не могат надеждно да трансфорат болката в сърбеж единствено посредством понижаване на интензивността на болката – или да трансфорат сърбежа в болежка посредством увеличение на интензивността на сърбежа. И въпреки всичко нервите и пътищата на болката и сърбежа изглеждаха толкоз сходни и надълбоко преплетени, че години наред учените нямаха ясно схващане за това по какъв начин двата отговора бяха свързани в тялото.
Същата година в отчет на Nature се оповестява за първия специфичен рецептор за сърбеж – протеин върху нервните кафези в централната нервна система, който реагира съответно на сърбеж, само че не и на болежка, което демонстрира, че чувството може да пътува по обособен път към мозъка. Джоу-Фън Чен от Медицинското учебно заведение Вашингтон в Сейнт Луис и сътрудниците му демонстрират, че мишките, модифицирани да нямат гени за този рецептор – наименуван гастрин-освобождаващ пептиден рецептор – към момента могат да усещат болежка, само че едвам усещат сърбеж, без значение какво им првят откривателите.
„ Това промени парадигмата “, споделя Брайън Ким, кожен лекар и кодиректор на Центъра за проучване на сърбежа в здравното учебно заведение, който работи с Чен. Разкриването на сърбежа като независимо чувство е решаваща стъпка напред в разбирането му, прибавя той.
Въпреки че има прогрес в различаването им, сърбежът и болката към момента е мъчно да се разделят едно от друго. Една от аргументите може да е, че и двете са зародили като самоотбрана. Точно както болката изпраща сигнала за избягване на нещо рисково, сърбежът провокира чесане, което може да вземем за пример да предотврати инфекции, като отстранява паразитите. Чесането също наподобява оказва помощ за набирането на имунни кафези, които могат да отхвърлен инфекцията.
Сърбежът и болката самобитно се припокриват и при инцидентни драскотини: Чесането може да генерира лека болежка, която постоянно може да размени чувството за сърбеж. Някои откриватели допускат, че когато се задействат групи неврони – някои от тях са характерни за сърбежа, а други са характерни за болката – болковият тласък, в случай че е задоволително мощен, може да маскира сърбежните сигнали.
И макар новите открития единствено за сърбежа, наподобява, че доста нерви вземат участие в връзката както за болката, по този начин и на сърбеж. Объркващото припокриване е илюстрирано при хора с хронични болести като атопичен дерматит. В тези случаи нервите в кожата стават свръхчувствителни към сърбеж и възприемат като сърбящи тласъци, които нормално са мъчителни – или просто тактилни или термични. Това е сходно на чувството, което изпитват някои хора с хронична болежка, при които лекото допиране в действителност може да е унищожаващо. Също по този начин главните неизправности на нервната система като притиснат или развален нерв могат да генерират болежка при някои хора, само че сърбят при други.
Припокриването с болежка участва и по методите – към момента едва разбрани – при които сърбежът минава от периферните нерви в кожата към гръбначния мозък и до основния мозъка.
Всички тези загадки значат, че сърбежът – изключително хроничният сърбеж – е извънредно сложен за дейно лекуване. „ Както при болката, няма единствено едно болкоуспокояващо средство, което унищожава всички типове болкам, по този начин и при сърбежа няма общ лек “, споделя Гил Йосипович, кожен лекар от Университета в Маями и създател на Международния конгрес за проучване на сърбежа. „ Имам пациенти, които имат доста комплицирани проблеми и изискват повече от едно хапче или един крем, сходно на пациентите, които имат хронична болежка. И е необходимо много време и самообладание. “
За по-голямата част от популацията сърбежът към момента е краткотраен дразнител, може би от ухапвания от буболечки през лятото или суха кожа през зимата. Но като медик и откривател, Ким споделя, че цялото страдалчество, което вижда у хора с продължителен сърбеж, го кара да работи по-усилено в лабораторията, с цел да разбере това трудно чувство и да компенсира за прекалено много години научно нехайство.
