Очакванията у нас са за добра реколта от ечемик и пшеница през юни
Трудно е да се направи прогноза за цените на зърното през 2022 година, тъй като войната изкриви предварителните прогнози, направени при започване на годината. Прогнозите за новата годишна продукция са мощно повлияни от инерцията на военните дейности и повишение на интернационалните цени. Ако реколтата ни е добра чакам цени по-ниски от сегашните, тъй като тогава пазарът ще бъде залят от новата свежа, качествена годишна продукция, само че нямам доверие да се падне на цените от лятото на 2020 и 2021. Може би ще стартираме с най-малко 20% по-високи цени на жътвата от миналогодишните. Това сподели Васил Симов, изп. шеф на Софийска стокова борса, в предаването "В развиване " на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. По думите му няма риск за качеството на зърнената продукция заради липса на торове, тъй като такава липса няма да има, само че защото се използа доста газ при производството му, а газът нараства, цената на торовете ще е по-висока.
"Все още нямаме търговия от страна на страната на Софийска стокова борса, макар многочислените срещи през последните две срещи в Министерски съвет и Министерството на земеделието. За в този момент към момента субектът на покупката не се е появил на борсата, с цел да оферира желанието да купи съответните типове зърно. Продавачите, които в първите дни на март бяха доста заинтересувани, в този момент са по-изнервени и с съмнение гледат на тази идна търговия. Надявам се ден по-скоро да стартира тя, с цел да се успокои пазарът ", добави той.
Ние, в България, имаме много добра годишна продукция от 2021, сподели Симов. "Тя би трябвало да се осъществя допустимо най-бързо, с цел да влезе свежа валута в българската стопанска система или страната, както е заявила, да излезе като покупател - първо, с цел да се помогне на търговията и на зърнопроизводителите, само че не на последно място и да се осъществя добър ресурс от зърно, който може да е от изгода за страната ".
Имали сме и други случаи, в които българската страна интервенира на борсата. Необходимо е да се съблюдават всички законови условия, които съществуват в България. Има Закон за общствените поръчки, който би трябвало да бъде спазен, когато става въпрос за присъединяване на страна или държавно предприятине на стоковата борса, акцентира гостът.
До края на март може и да се случи тази покупка, изрази вяра събеседникът.
"Изчаквайки договорката с страната пазарните участници губят интензивност и нерви. Първите дни, откакто министър-председателят заявява, че страната ще излезе като покупател на пазара, изявиха предпочитание да продават, звъняха доста постоянно на борсата с запитване какви са количествата, каква е цената, само че ние нямаме отговори на тези въпроси. Пазарът е в ступор и изчакване и това не е добре за продавачите, притежателите на зърно, тъй като в този момент е интервалът, когато те би трябвало да осъществят своята годишна продукция - месеците февруари, март и април са най-активните месеци, когато се изнася, защото ноември и декември има повече метрологични спънки по пристанищата. Желанието на производителите и търговците е да могат да осъществят продукцията си от миналогодишната годишна продукция ".
Очакванията за новата годишна продукция за ечемика и пшеницата през юни са за добра реколта- над 6, дори 6,5 млн. тона се чакат по данните, предвиждани от разнообразни ведомства, сподели Васил Симов. "Тя би трябвало да бъде прибрана и складирана. Складовете в този момент са цялостни или на половина цялостни, само че би трябвало да се освободят за новата годишна продукция ".
"Локално проблем със слънчогледа като суровина няма. България е производител на слънчоглед, който ни е пребогат за вътрешните потребности и има повече от две трети за експорт, само че това е при една естествена, спокойна конюнктура на интернационалните пазари. А интернационалните пазари в този момент са мощно обезпокоени, че най-големите производители на слънчоглед в света са наранени от съветската експанзия в Украйна и през лятото, и може би есента, доста повече ще се почувства дефицита на слънчоглед в международен мащаб ".
България има необичаен късмет, в случай че българското земеделие успее да сътвори организация и да засее по-големи площи със слънчоглед. Есента, когато се прибере, нека имаме повече и по-голямо количество, то може да се осъществя, освен за вътрешния пазар, само че и за експорт, сподели гостът. "Това ще докара до позитивен баланс в финансово отношение и в българската стопанска система ще влязат свежи капитали ".
"При металите също се усеща интензивно зависимостта от войната в Украйна. Строителното желязо нарастна доста, тъй като Украйна е може би най-големият районен производител на метали и доста български ведомства са подвластни от вноса от Украйна. То нарастна повече от два пъти за последния месец. Голямо е търсенето и в Далечния Изток и Китай и другите представители на тези пазари, които обичайно бяха привикнали да купуват от Украйна и Русия ".
Хранителните артикули, които всеобщо търгуваме на борсата, брашно, сол, захар, при тях ситуацията е малко по-спокойна, добави Симов. "Има повишаване, може би 10-на до 20%, само че това е обикновено за зимните месеци и под влияние на инфлацията и по-високите цени на горивата и природния газ, който се употребява за тяхното произвеждане ".
"До началото на войната, 20-25 февруари, международните пазари вървяха релативно умерено, имайки поради зимния сезон, в който се намираме. Това е сезон, в който има повишаване и за зърно, и за горива, и за метали. Но войната ускори доста по-рязко тази наклонност към повишаване и станаха безусловно рекордно високи котировките на зърнените култури. Дори и при петрола видяхме едно доста стръмно повишаване - от 80 $ за барел, на които бяхме привикнали - до съвсем 130 $ за барел. Същата е картината при царевицата, при слънчогледа, при пшеницата. По същия метод реагира и Българската стокова борса ".
На Софийска стокова борса е нямало оживена търговия, добави събеседникът. "Сделките се сключваха в границите на естественото - към 400 - 450 лева на звук за пшеница и търговията беше спокойна, защото в Черноморския басейн имаше големи количества зърно, което трябваше да бъде изнесено. Говоря и за Русия, и за Украйна, и за нас с Румъния ".
"Но с началото на военните дейности пазарите мощно се повлияха и цените отидоха нагоре ".
И преди войната, и в този момент има разграничение в цените на българската борса и на международните тържища, въпреки и то да е малко, изясни Симов. "Като наклонност обаче вървим редом. Както се подвигат цените на интернационалните пазари, паралелно се подвигат и цените на Софийска стокова борса и назад - когато спадат цените по света, това става и в България.
"Това, което е особено за Черноморския басейн, е, че се върви с към 10% % по-ниски котировки спрямо Атлантическото крайбрежие ".
Много е мъчно доставките на така наречен "житница на света " - Русия и Украйна да бъдат обезщетени, удостовери Симов. По думите му двете страни, забъркани в спора, плюс Казахстан, събрани дружно те съставляват голям % от международното произвоство на зърно. При слънчогледа те съставляват над 80% от международната годишна продукция на слънчоглед. При царевицата и пшеницата делът им е по-малък, само че отново са едни от най-големите производители и експортьори на договори по цялото Земно кълбо ".
Търговията от Украйна все още е спряна, тъй като и украинската борса спря да дава своите котировки. Русия, след няколко дни прекъсване, продължава още веднъж борсовата търговия. Що се отнася до износа - той се прави от Новорусийск, пристанище на Черно море. Износът е много деен, само че за сметка на това не могат да работят останалите пристанища, които са наранени от военните дейности. Това понижава количествата зърно, които се търгуват от Черноморския басейн, добави гостът.
"Това е късмет и на нас, българите, които имаме добра годишна продукция, да изнесем и нашата продукция, до момента в който има доста търсене от страни от Северна Африка и Близкия Изток, които обичайно пазарят от Черноморския басейн ".
"Все още нямаме търговия от страна на страната на Софийска стокова борса, макар многочислените срещи през последните две срещи в Министерски съвет и Министерството на земеделието. За в този момент към момента субектът на покупката не се е появил на борсата, с цел да оферира желанието да купи съответните типове зърно. Продавачите, които в първите дни на март бяха доста заинтересувани, в този момент са по-изнервени и с съмнение гледат на тази идна търговия. Надявам се ден по-скоро да стартира тя, с цел да се успокои пазарът ", добави той.
Ние, в България, имаме много добра годишна продукция от 2021, сподели Симов. "Тя би трябвало да се осъществя допустимо най-бързо, с цел да влезе свежа валута в българската стопанска система или страната, както е заявила, да излезе като покупател - първо, с цел да се помогне на търговията и на зърнопроизводителите, само че не на последно място и да се осъществя добър ресурс от зърно, който може да е от изгода за страната ".
Имали сме и други случаи, в които българската страна интервенира на борсата. Необходимо е да се съблюдават всички законови условия, които съществуват в България. Има Закон за общствените поръчки, който би трябвало да бъде спазен, когато става въпрос за присъединяване на страна или държавно предприятине на стоковата борса, акцентира гостът.
До края на март може и да се случи тази покупка, изрази вяра събеседникът.
"Изчаквайки договорката с страната пазарните участници губят интензивност и нерви. Първите дни, откакто министър-председателят заявява, че страната ще излезе като покупател на пазара, изявиха предпочитание да продават, звъняха доста постоянно на борсата с запитване какви са количествата, каква е цената, само че ние нямаме отговори на тези въпроси. Пазарът е в ступор и изчакване и това не е добре за продавачите, притежателите на зърно, тъй като в този момент е интервалът, когато те би трябвало да осъществят своята годишна продукция - месеците февруари, март и април са най-активните месеци, когато се изнася, защото ноември и декември има повече метрологични спънки по пристанищата. Желанието на производителите и търговците е да могат да осъществят продукцията си от миналогодишната годишна продукция ".
Очакванията за новата годишна продукция за ечемика и пшеницата през юни са за добра реколта- над 6, дори 6,5 млн. тона се чакат по данните, предвиждани от разнообразни ведомства, сподели Васил Симов. "Тя би трябвало да бъде прибрана и складирана. Складовете в този момент са цялостни или на половина цялостни, само че би трябвало да се освободят за новата годишна продукция ".
"Локално проблем със слънчогледа като суровина няма. България е производител на слънчоглед, който ни е пребогат за вътрешните потребности и има повече от две трети за експорт, само че това е при една естествена, спокойна конюнктура на интернационалните пазари. А интернационалните пазари в този момент са мощно обезпокоени, че най-големите производители на слънчоглед в света са наранени от съветската експанзия в Украйна и през лятото, и може би есента, доста повече ще се почувства дефицита на слънчоглед в международен мащаб ".
България има необичаен късмет, в случай че българското земеделие успее да сътвори организация и да засее по-големи площи със слънчоглед. Есента, когато се прибере, нека имаме повече и по-голямо количество, то може да се осъществя, освен за вътрешния пазар, само че и за експорт, сподели гостът. "Това ще докара до позитивен баланс в финансово отношение и в българската стопанска система ще влязат свежи капитали ".
"При металите също се усеща интензивно зависимостта от войната в Украйна. Строителното желязо нарастна доста, тъй като Украйна е може би най-големият районен производител на метали и доста български ведомства са подвластни от вноса от Украйна. То нарастна повече от два пъти за последния месец. Голямо е търсенето и в Далечния Изток и Китай и другите представители на тези пазари, които обичайно бяха привикнали да купуват от Украйна и Русия ".
Хранителните артикули, които всеобщо търгуваме на борсата, брашно, сол, захар, при тях ситуацията е малко по-спокойна, добави Симов. "Има повишаване, може би 10-на до 20%, само че това е обикновено за зимните месеци и под влияние на инфлацията и по-високите цени на горивата и природния газ, който се употребява за тяхното произвеждане ".
"До началото на войната, 20-25 февруари, международните пазари вървяха релативно умерено, имайки поради зимния сезон, в който се намираме. Това е сезон, в който има повишаване и за зърно, и за горива, и за метали. Но войната ускори доста по-рязко тази наклонност към повишаване и станаха безусловно рекордно високи котировките на зърнените култури. Дори и при петрола видяхме едно доста стръмно повишаване - от 80 $ за барел, на които бяхме привикнали - до съвсем 130 $ за барел. Същата е картината при царевицата, при слънчогледа, при пшеницата. По същия метод реагира и Българската стокова борса ".
На Софийска стокова борса е нямало оживена търговия, добави събеседникът. "Сделките се сключваха в границите на естественото - към 400 - 450 лева на звук за пшеница и търговията беше спокойна, защото в Черноморския басейн имаше големи количества зърно, което трябваше да бъде изнесено. Говоря и за Русия, и за Украйна, и за нас с Румъния ".
"Но с началото на военните дейности пазарите мощно се повлияха и цените отидоха нагоре ".
И преди войната, и в този момент има разграничение в цените на българската борса и на международните тържища, въпреки и то да е малко, изясни Симов. "Като наклонност обаче вървим редом. Както се подвигат цените на интернационалните пазари, паралелно се подвигат и цените на Софийска стокова борса и назад - когато спадат цените по света, това става и в България.
"Това, което е особено за Черноморския басейн, е, че се върви с към 10% % по-ниски котировки спрямо Атлантическото крайбрежие ".
Много е мъчно доставките на така наречен "житница на света " - Русия и Украйна да бъдат обезщетени, удостовери Симов. По думите му двете страни, забъркани в спора, плюс Казахстан, събрани дружно те съставляват голям % от международното произвоство на зърно. При слънчогледа те съставляват над 80% от международната годишна продукция на слънчоглед. При царевицата и пшеницата делът им е по-малък, само че отново са едни от най-големите производители и експортьори на договори по цялото Земно кълбо ".
Търговията от Украйна все още е спряна, тъй като и украинската борса спря да дава своите котировки. Русия, след няколко дни прекъсване, продължава още веднъж борсовата търговия. Що се отнася до износа - той се прави от Новорусийск, пристанище на Черно море. Износът е много деен, само че за сметка на това не могат да работят останалите пристанища, които са наранени от военните дейности. Това понижава количествата зърно, които се търгуват от Черноморския басейн, добави гостът.
"Това е късмет и на нас, българите, които имаме добра годишна продукция, да изнесем и нашата продукция, до момента в който има доста търсене от страни от Северна Африка и Близкия Изток, които обичайно пазарят от Черноморския басейн ".
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ