Трудно е да пишеш за ДУМА, когато живееш в ДУМА.

Трудно е да пишеш за ДУМА, когато живееш в ДУМА. Все едно да пишеш за дома си - той си е твой. Знаеш прашните му ъгълчета, които се стараеш да изчистиш в точния момент, и даваш всичко от себе си, с цел да бъде привлекателен и гостолюбив за всекиго, който желае да показа с теб в него време, мисъл, прекарване. С който ти искаш да споделиш истина, признание, въпрос, болежка, до момента в който ти е пристигнал на посетители.
Това се стараем да вършим ние в ДУМА и до през днешния ден. Колкото и да е мъчно да отстояваш вестникарството във времената на секундни клипчета, обществени мрежи и вдигнати палчета в интернет, възприемани поголовно като измерител на значителност и меродавност. Това е вирусът, заложен в това невиждано събитие в българската публицистика от духовния му татко Стефан Продев. Убедена съм, че този неизтребим вирус заразява и в този момент - да търсиш и да не криеш истината, да я разкриваш и да я защитаваш, не може да е старомодно. В името не на персоналното, а на общото. Защото, в случай че няма истина, всичко друго губи смисъл.
Затова вестника на българските социалисти никой не съумя да трансформира в нормално партийно печатно издание, колкото и опити да имаше през годините. В него е заложен вирус, който никоя примитивна пропагандна машина не е в положение да прегази и претопи. Защото ДУМА би трябвало да бъде и е естрада на трите С, които са изначалната истина на същинското ляво - Свободата, Справедливостта, Солидарността. И ще ги отстоява. Докато я има.
Заради всичко това 35 години в ДУМА работиха и работят безспорни имена в публицистиката, всеотдайни експерти и проникновени интелектуалци. Идват и младежи, които, уповавам се, се заразяват от вируса и желаят да се научат и да предават истината.
Затова през днешния ден, в деня на 35-годишния празник на левия вестник на България, с откровена признателност към неговите правилни читатели, ги апелирам да прочетат публицистичното каре на предпоследната страница. Ето това са всеотдайните ми сътрудници и другари, които всеки ден вършат ДУМА да я има. За тях тя е техният дом, тя е тяхното през днешния ден, тя е техният смисъл. За да я има. Това е техният празник. Поклонът ми е за тях.
Честит празник, ДУМА!
Честит празник на вас, всички думаджии, където и да сте! Защото вирусът е неизцерим!
Историята не се случва сама. Някой би трябвало да я твори, да я написа, да бъде неин създател. 35 години ДУМА не просто отразяваше времето - тя му противопоставяше своя позиция, смисъл и съвест.
Уважаеми публицисти от вестник ДУМА, скъпи съидейници и другари,

Поздравявам ви с 35-годишнината на един вестник, който беше и си остава поле за конфликт на хрумвания, сериозен взор към властта. ДУМА е това ляво, което не се приспособява, а предлага опция. През всички стадии на прехода - постоянно недодялан и лишен от памет - вестникът отстоя своите полезности. Не от дебелоглав, а заради разбиране. И тъкмо по тази причина той е доста повече от вестник - той е деен участник в публичното развиване.
Днес левицата има потребност от хрумвания с дълбочина, а не от лозунги. От сътрудници с мнение.  
ДУМА може и би трябвало да бъде измежду създателите на това изпитание - с самостоятелност, с позиция и с ангажимент към бъдещето. Благодаря ви, че сте тук. Че не премълчавате. Че носите смисъл в публичните диалози, които прекомерно постоянно бягат от сложните въпроси. Продължавайте по този начин - ясно, свободно, отговорно. Защото гласът ви е нужен.

Честит празник!

Атанас Зафиров
Председател на Националния съвет на БСП