Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
“Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните - това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага. ” – " По петите на насекомото – Ние, врабчетата "
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата и са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! ”– " Птича перушина – Ние, врабчетата "
“Всеки човек е поука за другите - добра или неприятна. ”– " Скакалец "
“Сега, като се дълбая в пепелта на спомените си, мога да кажа, че в никакъв случай по-късно по подобен хубав метод не можах да видя татко си. Лицето му бе лице на човек, който преди малко се е гмуркал в роса. Но росата не е полепнала единствено по челото, по веждите и бузите му, тя освен се стича на светли капки по шията, а индивидът целият е окъпан в нея, сърцето си като че ли е окъпал в нея. Росата обаче колкото е красива, толкоз е и нетрайна, бързо се разпиляха и изчезнаха светлите капки, единствено неразбираемите водовъртежи продължиха да се въртят в очите. ” - " Луда трева "
“Даже и оня който си фантазира, че усуква и преплита своята дребна кошничка на живота, скрито от всички и безшумно, и че може да се прокрадне зад тила на живота, без живота да го усети или забележи, е в цялостна илюзия. Ти може тука като Тахо да стъпваш безшумно на пръсти, с цел да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но по какъв начин да преминеш ти безшумно и неусетен от никого зад тила на живота, като вътрешно стенеш от тъга, виеш от болежка и чувстваш сърцето си цялото в синини. Страданието е човешката кошничка. На нейното дъно нашите усеща се бутат едно друго, и скимтят, както скимтят слепи вълчета в бърлога. ” – " Кошници "
“Човек би трябвало да съблюдава хигиена, освен телесна, само че и духовна, преяждането постоянно има неприятни последствия. ”– " Към читателя – Спомени за коне "
“Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно. ” – " Пешеходецът, който си подсвирква с уста – Ние, врабчетата "
“Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят й взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови! ” " - „ Домашна тетрадка ”
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица.
Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур ”(1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда ”(1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории ” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен ” на Международния съвет на детската книга.
В България е притежател на премиите: огромна премия за литература „ Добри Чинтулов ”(1980), премия „ Аскеер ”(1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна премия „ Петко Славейков ”(1998), огромна премия за литература на Софийски университет „ Св.Климент Охридски ”(2001). През 2000 година Йордан Радичков е почетен с медал „ Стара планина ” I -ва степен за повсеместен принос в българската просвета. През 2003 година е почетен и с държавната премия за просвета „ Паисий Хилендарски ”. Големият български публицист умира в София на 21 януари 2004 г.
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата и са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! ”– " Птича перушина – Ние, врабчетата "
“Всеки човек е поука за другите - добра или неприятна. ”– " Скакалец "
“Сега, като се дълбая в пепелта на спомените си, мога да кажа, че в никакъв случай по-късно по подобен хубав метод не можах да видя татко си. Лицето му бе лице на човек, който преди малко се е гмуркал в роса. Но росата не е полепнала единствено по челото, по веждите и бузите му, тя освен се стича на светли капки по шията, а индивидът целият е окъпан в нея, сърцето си като че ли е окъпал в нея. Росата обаче колкото е красива, толкоз е и нетрайна, бързо се разпиляха и изчезнаха светлите капки, единствено неразбираемите водовъртежи продължиха да се въртят в очите. ” - " Луда трева "
“Даже и оня който си фантазира, че усуква и преплита своята дребна кошничка на живота, скрито от всички и безшумно, и че може да се прокрадне зад тила на живота, без живота да го усети или забележи, е в цялостна илюзия. Ти може тука като Тахо да стъпваш безшумно на пръсти, с цел да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но по какъв начин да преминеш ти безшумно и неусетен от никого зад тила на живота, като вътрешно стенеш от тъга, виеш от болежка и чувстваш сърцето си цялото в синини. Страданието е човешката кошничка. На нейното дъно нашите усеща се бутат едно друго, и скимтят, както скимтят слепи вълчета в бърлога. ” – " Кошници "
“Човек би трябвало да съблюдава хигиена, освен телесна, само че и духовна, преяждането постоянно има неприятни последствия. ”– " Към читателя – Спомени за коне "
“Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно. ” – " Пешеходецът, който си подсвирква с уста – Ние, врабчетата "
“Есента татко ми умря и тогава аз продължих да садя лъвове в равнищата и да ожънвам зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че садя лъвове, а ожънвам зайци, само че след това престанаха да се смеят й взеха да ме гледат изкривено. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е нагоре от нас! За да угодя на съседите, се отхвърлих от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да приказват зад тила ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не би трябвало да чувам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та въпреки и да жънеш зайци! Може би един ден ориста ще те възнагради и измежду мършавите зайци в твоята равнища ще те срещне умерено лъвът. Бог да те благослови! ” " - „ Домашна тетрадка ”
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица.
Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур ”(1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда ”(1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории ” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен ” на Международния съвет на детската книга.
В България е притежател на премиите: огромна премия за литература „ Добри Чинтулов ”(1980), премия „ Аскеер ”(1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна премия „ Петко Славейков ”(1998), огромна премия за литература на Софийски университет „ Св.Климент Охридски ”(2001). През 2000 година Йордан Радичков е почетен с медал „ Стара планина ” I -ва степен за повсеместен принос в българската просвета. През 2003 година е почетен и с държавната премия за просвета „ Паисий Хилендарски ”. Големият български публицист умира в София на 21 януари 2004 г.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ