КНР отговаря на западния икономически натиск с „нова индустриализация“
Трудната външна среда, белязана от яростна икономическа конкуренция и засилваща се борба със Съединените щати, тласка Китай да форсира използването на тактика за „ нова индустриализация “. В подтекста на ограничението от страна на Вашингтон на достъпа на Китай до модерни технологии и артикули, основани на тях, тази тактика се преглежда като метод за понижаване на зависимостта на китайската промишленост от външни доставки и обезпечаване на първокласен напредък на китайската стопанска система.
Политиката на „ нова индустриализация “ беше включена в отчета до 20-ия Национален конгрес на КПК през октомври 2022 година и разисквана на годишната Централна икономическа работна конференция през декември 2022 година в наличието на президента на Китайската национална република. Наскоро китайски публични лица още веднъж започнаха да приказват за тази тактика.
Говорим за ускорено развиване на промишлеността по едно и също време в три посоки – рационализация на обичайни производства, развиване на нови стратегически браншове и цифровизация на стопанската система.
Китайският президент Си Дзинпин за първи път приказва за модернизацията на обичайните промишлености във връзка със тактиката за нова индустриализация при започване на септември по време на инспекционна обиколка в Североизточен Китай. Този район е остарялата индустриална база на страната; индустриализацията на КНР стартира отсам през 50-те години. със съдействието на Съюз на съветските социалистически републики.
Тук е съсредоточена цялата енергоемка тежка индустрия на Китай - въглищни мини, горивна енергетика, минни предприятия, металургия, тежко машиностроене (производство на минно съоръжение и съоръжение за металургичната и химическата промишленост) и така нататък Именно в Североизточен Китай по това време са съсредоточени, да вземем за пример, 80% от всички финансови вложения в металургията.
Тези промишлености, като основа на действителната икономическа мощност, през този интервал изиграха основна роля в техническата рационализация на цялата китайска стопанска система.
С началото на промените на Дън Сяопин и защото тежката и индустриалната индустрия бяха основани на нова софтуерна база в южните провинции на Китай, смисъла на остарялата индустриална база последователно понижа.
Това се показваше в закъснение в модернизацията на оборудването и софтуерните процеси, което в последна сметка понижи рентабилността на производството и трансформира енергоемките и екологично проблематични предприятия от остарялата промишлена база в нерентабилни. Във връзка с протичащия енергиен преход в китайската стопанска система породи въпросът за тяхното бъдеще.
Те не могат да съществуват в предходната си форма; по този въпрос са взети фундаментални решения - „ стопанската система на КНР се сбогува с огромния разход на запаси и голямата консумация на сила, присъщи за предходните им итерации “. Но те не могат да бъдат затворени, защото към момента резервират несъмнено значение в индустриалните вериги на китайската стопанска система и също по този начин играят значима обществена роля - те обезпечават работа на голям брой хора в североизточните провинции на КНР.
По отношение на предприятията от тези браншове се слага задачата за промяна и рационализация: актуализиране на оборудването и софтуерните процеси при опазване на същата специализация, където е възможно; отчасти или цялостно пренасочване и консолидиране в новата икономическа конструкция на Китай, в нови индустриални вериги и вериги за доставки.
Второто направление на „ новата индустриализация “ са стратегически нововъзникващи промишлености, които включват биотехнологии, нова [зелена] сила, нови материали, произвеждане на висококачествено съоръжение (предимно за произвеждане на интегрални схеми) и екологична промишленост.
Тези и обвързваните с тях промишлености се смятат за сериозно значими на този стадий от научния и софтуерен напредък, защото техните новаторски артикули задоволяват търсенето на китайския и международния пазар, подбудено от енергийния преход.
За Китай това събитие е от изключително значение, защото неговият обичаен експорт, който дружно с вътрешния търговски оборот играе съществена роля в растежа на Брутният вътрешен продукт, се е доближил (или се доближава) до избрана естествена граница, в това число заради западните ограничавания. В резултат на това съвсем не остават благоприятни условия за бързо увеличение на износа и надлежно подкрепяне на вътрешното произвеждане в Китай посредством просто разширение на географията на пазарите.
В бъдеще има и африкански пазар за обичайния китайски експорт и вложения, който интензивно се развива от Китай. Но, първо, платежоспособността на този пазар не пораства задоволително бързо; второ, там пораства конкуренцията със западния експорт и капитал, изключително откакто Западът започва личен план за създаване на инфраструктура - съперник на китайския план " Един пояс, веднъж " ; трето, Западът интензивно трансферира (поне се опитва) своя експорт и вложения в страните от „ световния юг “ в „ зелени “ артикули и „ зелена “ промишленост.
Предизвикателствата пред Китай се утежняват от възходящите американски ограничавания за достъп на китайските производители на комплицирана електроника до някои микросхеми, които към момента не се създават в Китай, и до обвързваното с тях съоръжение (литографски машини и др.).
Китай е наясно с рисковете, свързани с тези процеси. Председателят на Държавния съвет (правителството) на Китайската национална република Ли Цян на неотдавнашна среща повдигна въпроса за „ завладяване на самодейността за развиване “, „ поощряване на новата индустриализация с по-бързи темпове “, „ обезпечаване на индустриалната сигурност на страната и нейните конкурентоспособни преимущества “ и акцентира нуждата от „ самодостатъчност в главните технологии “.
От позиция на „ самодостатъчността “ Китай преглежда „ новата индустриализация “ като метод за решение на казуса със заместването на вноса, който е толкоз настоящ и за съветската страна.
Дигитализацията на стопанската система, градското ръководство и по-широко в всекидневието в града и селските региони е третото направление на „ новата индустриализация “, която има за цел да усъвършенства качеството на живот на популацията.
С помощта на дигитализацията се възнамерява да се автоматизира ръководството на обособените работни процеси и производството като цяло въз основата на облачни технологии, разбори на огромни бази данни, интернет на нещата, изкуствен интелект и в последна сметка да надмине Запада по главния стопански индикатор – в продуктивността на труда. В Китай това се назовава цифрова индустриализация и цифровизация на промишлеността.
Междувременно общият промишлен бранш на Китай отбелязва постоянен напредък, защото индустриалното възобновяване продължава да набира скорост. Данни от Националното статистическо бюро демонстрират, че промишленото произвеждане на Китай в производството, минното дело и комуналните услуги е повишено с 4,5% на годишна база през август след растеж от 3,7% през юли.
Не единствено нарастват финансовите вложения, в това число задграничните, във високотехнологичните промишлености на Китай, само че и тяхната възвръщаемост също нараства. Според формалните данни през първата половина на 2023 година задграничните вложения в обвързваните браншове са се нараснали с 28,8%. В същото време се следи нарастване на размера на производството в промишленостите с интензивно потребление на познания.
Така през август на годишна база нарастват: производството на интегрални схеми и оптоелектронни устройства - надлежно с 21.1% и 29.9%; произвеждане на високотехнологично съоръжение - с 5.4% (ускорението по отношение на юли е 2.1%); произвеждане на коли, задвижвани със зелена сила – с 13,8%.
Подиндексът, проследяващ новите поръчки в границите на показателя на мениджърите по покупки в производството, се увеличи до 50,2%, връщайки се към територията на разширение за първи път от април, което демонстрира по-силна бизнес интензивност в китайската стопанска система.
Китайските специалисти считат, че политиките за стимулиране на търсенето, дружно с устойчивата индустриална рационализация и укрепването на новите фактори за развиване, ще поддържат ускорения стопански напредък.
Трудната външна среда и евентуалното увеличение на западните ограничавания във високотехнологичните браншове и най-много в производството на полупроводници се трансфораха в непрекъснато предизвикателство за Китай. В момента китайската стопанска система се оправя с настоящите компликации и тактиката за „ нова индустриализация “ е предопределена да бъде дълготраен проект за превъзмогване на новите опасности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Политиката на „ нова индустриализация “ беше включена в отчета до 20-ия Национален конгрес на КПК през октомври 2022 година и разисквана на годишната Централна икономическа работна конференция през декември 2022 година в наличието на президента на Китайската национална република. Наскоро китайски публични лица още веднъж започнаха да приказват за тази тактика.
Говорим за ускорено развиване на промишлеността по едно и също време в три посоки – рационализация на обичайни производства, развиване на нови стратегически браншове и цифровизация на стопанската система.
Китайският президент Си Дзинпин за първи път приказва за модернизацията на обичайните промишлености във връзка със тактиката за нова индустриализация при започване на септември по време на инспекционна обиколка в Североизточен Китай. Този район е остарялата индустриална база на страната; индустриализацията на КНР стартира отсам през 50-те години. със съдействието на Съюз на съветските социалистически републики.
Тук е съсредоточена цялата енергоемка тежка индустрия на Китай - въглищни мини, горивна енергетика, минни предприятия, металургия, тежко машиностроене (производство на минно съоръжение и съоръжение за металургичната и химическата промишленост) и така нататък Именно в Североизточен Китай по това време са съсредоточени, да вземем за пример, 80% от всички финансови вложения в металургията.
Тези промишлености, като основа на действителната икономическа мощност, през този интервал изиграха основна роля в техническата рационализация на цялата китайска стопанска система.
С началото на промените на Дън Сяопин и защото тежката и индустриалната индустрия бяха основани на нова софтуерна база в южните провинции на Китай, смисъла на остарялата индустриална база последователно понижа.
Това се показваше в закъснение в модернизацията на оборудването и софтуерните процеси, което в последна сметка понижи рентабилността на производството и трансформира енергоемките и екологично проблематични предприятия от остарялата промишлена база в нерентабилни. Във връзка с протичащия енергиен преход в китайската стопанска система породи въпросът за тяхното бъдеще.
Те не могат да съществуват в предходната си форма; по този въпрос са взети фундаментални решения - „ стопанската система на КНР се сбогува с огромния разход на запаси и голямата консумация на сила, присъщи за предходните им итерации “. Но те не могат да бъдат затворени, защото към момента резервират несъмнено значение в индустриалните вериги на китайската стопанска система и също по този начин играят значима обществена роля - те обезпечават работа на голям брой хора в североизточните провинции на КНР.
По отношение на предприятията от тези браншове се слага задачата за промяна и рационализация: актуализиране на оборудването и софтуерните процеси при опазване на същата специализация, където е възможно; отчасти или цялостно пренасочване и консолидиране в новата икономическа конструкция на Китай, в нови индустриални вериги и вериги за доставки.
Второто направление на „ новата индустриализация “ са стратегически нововъзникващи промишлености, които включват биотехнологии, нова [зелена] сила, нови материали, произвеждане на висококачествено съоръжение (предимно за произвеждане на интегрални схеми) и екологична промишленост.
Тези и обвързваните с тях промишлености се смятат за сериозно значими на този стадий от научния и софтуерен напредък, защото техните новаторски артикули задоволяват търсенето на китайския и международния пазар, подбудено от енергийния преход.
За Китай това събитие е от изключително значение, защото неговият обичаен експорт, който дружно с вътрешния търговски оборот играе съществена роля в растежа на Брутният вътрешен продукт, се е доближил (или се доближава) до избрана естествена граница, в това число заради западните ограничавания. В резултат на това съвсем не остават благоприятни условия за бързо увеличение на износа и надлежно подкрепяне на вътрешното произвеждане в Китай посредством просто разширение на географията на пазарите.
В бъдеще има и африкански пазар за обичайния китайски експорт и вложения, който интензивно се развива от Китай. Но, първо, платежоспособността на този пазар не пораства задоволително бързо; второ, там пораства конкуренцията със западния експорт и капитал, изключително откакто Западът започва личен план за създаване на инфраструктура - съперник на китайския план " Един пояс, веднъж " ; трето, Западът интензивно трансферира (поне се опитва) своя експорт и вложения в страните от „ световния юг “ в „ зелени “ артикули и „ зелена “ промишленост.
Предизвикателствата пред Китай се утежняват от възходящите американски ограничавания за достъп на китайските производители на комплицирана електроника до някои микросхеми, които към момента не се създават в Китай, и до обвързваното с тях съоръжение (литографски машини и др.).
Китай е наясно с рисковете, свързани с тези процеси. Председателят на Държавния съвет (правителството) на Китайската национална република Ли Цян на неотдавнашна среща повдигна въпроса за „ завладяване на самодейността за развиване “, „ поощряване на новата индустриализация с по-бързи темпове “, „ обезпечаване на индустриалната сигурност на страната и нейните конкурентоспособни преимущества “ и акцентира нуждата от „ самодостатъчност в главните технологии “.
От позиция на „ самодостатъчността “ Китай преглежда „ новата индустриализация “ като метод за решение на казуса със заместването на вноса, който е толкоз настоящ и за съветската страна.
Дигитализацията на стопанската система, градското ръководство и по-широко в всекидневието в града и селските региони е третото направление на „ новата индустриализация “, която има за цел да усъвършенства качеството на живот на популацията.
С помощта на дигитализацията се възнамерява да се автоматизира ръководството на обособените работни процеси и производството като цяло въз основата на облачни технологии, разбори на огромни бази данни, интернет на нещата, изкуствен интелект и в последна сметка да надмине Запада по главния стопански индикатор – в продуктивността на труда. В Китай това се назовава цифрова индустриализация и цифровизация на промишлеността.
Междувременно общият промишлен бранш на Китай отбелязва постоянен напредък, защото индустриалното възобновяване продължава да набира скорост. Данни от Националното статистическо бюро демонстрират, че промишленото произвеждане на Китай в производството, минното дело и комуналните услуги е повишено с 4,5% на годишна база през август след растеж от 3,7% през юли.
Не единствено нарастват финансовите вложения, в това число задграничните, във високотехнологичните промишлености на Китай, само че и тяхната възвръщаемост също нараства. Според формалните данни през първата половина на 2023 година задграничните вложения в обвързваните браншове са се нараснали с 28,8%. В същото време се следи нарастване на размера на производството в промишленостите с интензивно потребление на познания.
Така през август на годишна база нарастват: производството на интегрални схеми и оптоелектронни устройства - надлежно с 21.1% и 29.9%; произвеждане на високотехнологично съоръжение - с 5.4% (ускорението по отношение на юли е 2.1%); произвеждане на коли, задвижвани със зелена сила – с 13,8%.
Подиндексът, проследяващ новите поръчки в границите на показателя на мениджърите по покупки в производството, се увеличи до 50,2%, връщайки се към територията на разширение за първи път от април, което демонстрира по-силна бизнес интензивност в китайската стопанска система.
Китайските специалисти считат, че политиките за стимулиране на търсенето, дружно с устойчивата индустриална рационализация и укрепването на новите фактори за развиване, ще поддържат ускорения стопански напредък.
Трудната външна среда и евентуалното увеличение на западните ограничавания във високотехнологичните браншове и най-много в производството на полупроводници се трансфораха в непрекъснато предизвикателство за Китай. В момента китайската стопанска система се оправя с настоящите компликации и тактиката за „ нова индустриализация “ е предопределена да бъде дълготраен проект за превъзмогване на новите опасности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ