Годишната издръжка на студента трябва да се обвърже с минималната заплата
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, и проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и проф. доктор Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив и проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ и проф. Николай Драчев, ректор на Националната художествена академия.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Даниела Тодорова, ректор на Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “. Следващите две седмици в сряда ще публикуваме още отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Вместо да съхраним положителното, работещото, потребното, направихме по този начин, че се изгубихме в измененията, които наричахме промени. Думата промяна се приема като нещо позитивно. Да по този начин е, само че единствено в случай че се ползва като в шаха – първо мислиш, след това местиш, а не противоположното.
Повишава се минималната работна заплата, към този момент няколко пъти. Това е хубаво и потребно за хората, само че базовата годишна издръжката на образованието на един студент си остава 693лв, към този момент доста години. За обществото първото е добра самодейност на държавното управление, само че за университетите тя основава проблеми.
Дискусията, която провежда в. „ Труд “ по проблемите на висшето обучение, е едно доста потребно занятие!? – „ Да “. Закъсняло ли е – по-скоро – „ Да “, въпреки че е по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Можеше ли да се състои в годините на прехода, когато сменяхме просветителния модел на системата? – „ Не “.
Настроенията бяха такива, че се отхвърляше всичко минало и се считаше за панацея това, което идваше извън. – „ Да “.
Но подготвени ли бяхме за него, по-добро ли беше то, по метода по който го възприемахме? – „ Не “.
Не разрушаваше ли това една от най-консервативните системи в обществото ни и потвърдила се през годините, каквато несъмнено е образованието – „ Да “.
Вместо да съхраним положителното, работещото, потребното, направихме по този начин, че се изгубихме в измененията, които наричахме промени. Думата промяна се приема като нещо позитивно. „ Да “ по този начин е, само че единствено в случай че се ползва като в „ шаха “ – първо мислиш, след това местиш, а не противоположното.
Ние какво направихме? Отрекохме предишното като че ли всички ние – учени, художници, актьори, лекари, инженери, експерти, не сме станали такива обучавайки се точно тук в това минало и с труда на доста хора. Мнозина откриха професионална реализация отвън страната ни, тъй като бяха високо стойностни и готови хора.
Сега от дистанцията времето, виждайки всичко това можем да отговорим доста тъкмо с тези две къси думички „ Да “ и „ Не “.
Ще кажете, елементарно е със задна дата да вземем вярното решение, – „ Да “, по този начин е, само че е значимо, с цел да не повтаряме и натрупваме нови неточности. А още по-важно е да стартираме с верните решения, съобразени с нашата народопсихология. Развитието на образованието и науката са главен детайл от устойчивото икономическо развиване на всяка страна. Знанието има изключително значима роля, както за обособения човек, по този начин и за обществото като цяло. Структурите, придобили повече познания заемат по-добри и печеливши пазарни ниши, а нациите, осигуряващи такива познания са по-конкурентоспособни. Необходимо е всички ние да приемем един публичен контракт, че стопански мощна страна се прави от образовани хора, а мотивацията за обучение и висока специализация е реализацията в една просперираща стопанска система. Тоест стопанската система, осигуряваща висок стандарт на живот и обучение са свързани ръка за ръка и тук е мястото на страната да контролира тези връзки, само че освен като нужда, а и финансово. Да основава условия за развиването им. Нека да не вървим по неверни пътища и след това, откакто платим цената, да продължаваме напред.
Тук е мястото да отбележа някои обстоятелства:
Преди в образователните проекти за задочно образование се регламентираше 30% очни занятия по отношение на тези за постоянното, а издръжката на образованието беше по формулата – 3 задочни студенти равни на един постоянен студент, т.е. 30% образование, 30% финансиране. От към 10 години към този момент, вярно беше признато от МОН очните занятия на задочните студенти да бъдат 50% от постоянното образование, само че финансирането остана 30%. Несправедливо нали. Крайно време е тази неправда да бъде поправена.
По средата на образователната година с Постановление на Министерски съвет се покачват стипендиите на докторантите, наложителни заплащания за задграничните студенти и майките с деца. До тук добре, само че държавната дотация за стипендии избрана при старите условия остава непроменена и както може да се чака – появява се дефицит.
Повишава се минималната работна заплата, към този момент няколко пъти. Това е хубаво и потребно за хората, само че базовата годишна издръжката на образованието на един студент си остава 693 лева, към този момент доста години. За обществото първото е добра самодейност на държавното управление, само че за университетите тя основава проблеми! Задължително се усилват заплатите на обслужващия личен състав с невисок учебен ценз, само че по този начин те се приближават до тези на преподавателския състав. Необходимо е да се извърши покачване и на техните заплати, само че от къде, като издръжката остава непроменена. Не мисля, че това не се знае от ръководещите, без значение кои са. Затова моля базовата годишна прехрана на образованието на един студент да се обвърже с минималната работна заплата. Това надали ще увеличи статуса на университетския състав, само че най-малко няма да го понижава.
Искам да отбележа, че българските университети разполагат с ерудиран и интернационално приет научен състав. Какво ни липсва, с цел да задържаме младежите у нас, а не да избират университети в други европейски страни.
Отговорът е един: методът, по който университетите в другите европейски страни съществуват – законодателство, финансиране, икономическа бизнес среда, реализация. Ще забележим, че те предпочитано са обезпечени с условия за развиване на материална база, лаборатории, нови или актуализирани здания, съвременно обзавеждане, въвеждане на нови системи в образованието, наситени с електронна техника и технологии, привлекателни условия за живот на студентите. Това го видях в Англия, Словакия, Чехия, Полша, Русия, Турция, Китай. Там съществена част от финансирането е обезпечено от страната, бизнеса, икономическата самодейност на самите университети.
Мога с задоволство да отбележа, че някои от предпоставките за положителното развиване и израстване на университетите се следят и у нас. За моя университет – Висшето транспортно учебно заведение „ Т. Каблешков “ приключилите не си търсят работа, тях ги търсят. Бизнесът има потребност от нашите експерти за тяхното развиване. Фирми като Метрополитен ЕАД, 3К (три ка), Бош, Пежо, G.P grup, и други влагат при нас под формата на дарения, апарати, машини и лаборатории. Договаряме и взаимно сътворяваме характерни и профилирани курсове за образование на експерти за тях. Осигуряват се стипендии и условия за пълноценни стажове в действителна среда, а по-късно и сполучлива реализация.
Забелязва се и още един феномен: задочните студенти са доста по-сериозни и загрижени за своето сполучливо образование. Може би тъй като, работейки към този момент в разнообразни компании, те желаят да се потвърдят като положителни експерти и да израстват на работното си място.
Не без наслаждение желая да оповестя, че на срещите с експертните групи при институционалните и програмните ни акредитации работодателите не пестят положителните думи за приключилите, нашия университет, експерти.
Но експерти не доближават. Демографската рецесия въздейства съществено върху действието на просветителната система. Отварянето ни към европейския учебен пазар, а и освен там, с облекчения и държавно подкрепяне за дейното наличие на българските университети ще реши някои от проблемите и ще даде самочувствие на университетите ни. Сигурна съм, че имаме съществени благоприятни условия да разгърнем своята активност в по-голям мащаб. Средата обаче би трябвало да е конкурентна и разпоредбите за всички да са идентични. Не може да е позволено на задграничните университети да основават офиси и да записват за студенти незавършили възпитаници, (започнали 12. клас), а това да не е разрешено на българските, и то в нашата страна. Какво, ние би трябвало да чакаме какво ще остане за нас ли? Това си е чиста проба – дискриминация, а не конкурентна среда. Ние сме страна с богата просвета, обичаи и повече от 1300-годишна история и не би трябвало да позволяваме това. Не сме заден двор за човешки запаси.
Наблюдава се и още едно събитие обвързвано с погрешно разбрана европейска полезност, каквато е свободата на придвижване. Държавата влага предпочитано в образованието на фрагменти, които са й нужни, а когато те би трябвало да се осъществят там където са нужни, напущат страната. „ Да “, несъмнено, това е тяхна воля, само че откакто се осъществят известно време тук или възстановят вложените за тяхното образование средства. „ Да “, има такива практики в европейските страни. Студентите получават заеми за своето образование, които по-късно се възвръщат или се опрощават при избрани условия. В регулирането на тези връзки е мястото на страната, както се случва и в този момент: дължиш пари на някаква институция – не можеш да напуснеш страната преди да се издължиш. Това възпитава отговорност във всички – страна, университети и жители.
Затова са нужни:
А) Законодателни промени, които да зададат точни правила, само че да се схващат без адвокатска интервенция. Какъв е задължението на страната, университета, жителите.
Б) Базово финансиране, което да подсигурява качеството на образованието, самофинансиране, посредством заеми, което обезпечава издръжката на студентите и правила за бизнеса – по какъв начин може да оказва помощ, по какъв начин поръчва и по какъв начин използва продуктът на висшите учебни заведения – образованите експерти, които са му нужни.
В) Законодателни решения за студентското кредитиране, условия за възобновяване или опрощаване на заемите.
Г) Законодателни решения за финансиране на развиването на университетите посредством възпроизводство на университетския си състав, тъй че специалността учител (асистент, доцент, професор) да стане привлекателна и мотивираща най-хубавите учени.
На просветителния пазар, ние като преподаватели и учени, участваме в него и надлежно следваме задачата в политиката на образованието.
Научният капацитет на Висшето транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков ”, студентите и докторантите се стремят да бъдат в крайник с времето, в което живеем, време на непрестанно развиване и софтуерен прогрес. Очите ни са обърнати към актуалния ход на бизнеса, процесът на образование и подготовката в университета ни са съобразени с най-новите и водещи трендове в транспортното и икономическото обучение.
Авторитетът, който натрупахме в 96-годишната ни история не е инцидентен, той е пореден и необорим от непрестанно възходящото научно и модерно равнище на преподаваните познания, от високия професионализъм на нашите преподаватели.
Университетът е изцяло конкурентоспособен, както в националната просветителна палитра, по този начин и на интернационалния учебен пазар.
Подготовката на висококвалифицирани транспортни експерти в условия на интернационализация зависи от съдействието, което има сред просветителните транспортни институции. Обмяната на опит, шерването на положителни практики, квалифицирания преподавателски екип, развиването и потреблението на научната инфраструктура, лаборатории, стендове дават опция за реализиране на високо качество в образованието. Един от аспектите на качеството на образованието е отношението сред просветителния развой и професионалната реализация на експертите.
Представителите на бизнеса несъмнено избират да попълнят своите редици с младите ни експерти, те виждат в тях залог за напредък на работното място и качествени познания и умения.
Обект на особено внимание и наблюдаване е въпросът за сходството на получените от студентите теоретични познания и на практика умения съобразено с потребностите и условията на потребителите на фрагменти за сполучлива професионална реализация в системата на превоза, спедицията, логистиката и други организационно индустриални отраслови и административни структури.
Натрупаният опит и познания вследствие на присъединяване ни в разнообразни просветителни и научни национални и интернационалните конгреси ни дава отлична опция за развиване на огромни научни мрежи, клъстери, които спомагат за създаване на общество, основано на знанието.
Проблемите на висшето ни обучение са доста и редакцията на в. „ Труд “ заслужава възторженостти за отварянето на тази полемика. В нея обаче би трябвало да вземат участие и властимащите или да бъде чута от тях. От опит знам, че колкото и хубави и правилни неща да се споделят, няма ли кой да ги оцени и приведе в деяние, полемиката се трансформира в елементарна говорилня. Моля да бъда извинена за откровението, само че подобен е животът.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излага проф. Даниела Тодорова, ректор на Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “. Следващите две седмици в сряда ще публикуваме още отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
Накрая проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Вместо да съхраним положителното, работещото, потребното, направихме по този начин, че се изгубихме в измененията, които наричахме промени. Думата промяна се приема като нещо позитивно. Да по този начин е, само че единствено в случай че се ползва като в шаха – първо мислиш, след това местиш, а не противоположното.
Повишава се минималната работна заплата, към този момент няколко пъти. Това е хубаво и потребно за хората, само че базовата годишна издръжката на образованието на един студент си остава 693лв, към този момент доста години. За обществото първото е добра самодейност на държавното управление, само че за университетите тя основава проблеми.
Дискусията, която провежда в. „ Труд “ по проблемите на висшето обучение, е едно доста потребно занятие!? – „ Да “. Закъсняло ли е – по-скоро – „ Да “, въпреки че е по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.
Можеше ли да се състои в годините на прехода, когато сменяхме просветителния модел на системата? – „ Не “.
Настроенията бяха такива, че се отхвърляше всичко минало и се считаше за панацея това, което идваше извън. – „ Да “.
Но подготвени ли бяхме за него, по-добро ли беше то, по метода по който го възприемахме? – „ Не “.
Не разрушаваше ли това една от най-консервативните системи в обществото ни и потвърдила се през годините, каквато несъмнено е образованието – „ Да “.
Вместо да съхраним положителното, работещото, потребното, направихме по този начин, че се изгубихме в измененията, които наричахме промени. Думата промяна се приема като нещо позитивно. „ Да “ по този начин е, само че единствено в случай че се ползва като в „ шаха “ – първо мислиш, след това местиш, а не противоположното.
Ние какво направихме? Отрекохме предишното като че ли всички ние – учени, художници, актьори, лекари, инженери, експерти, не сме станали такива обучавайки се точно тук в това минало и с труда на доста хора. Мнозина откриха професионална реализация отвън страната ни, тъй като бяха високо стойностни и готови хора.
Сега от дистанцията времето, виждайки всичко това можем да отговорим доста тъкмо с тези две къси думички „ Да “ и „ Не “.
Ще кажете, елементарно е със задна дата да вземем вярното решение, – „ Да “, по този начин е, само че е значимо, с цел да не повтаряме и натрупваме нови неточности. А още по-важно е да стартираме с верните решения, съобразени с нашата народопсихология. Развитието на образованието и науката са главен детайл от устойчивото икономическо развиване на всяка страна. Знанието има изключително значима роля, както за обособения човек, по този начин и за обществото като цяло. Структурите, придобили повече познания заемат по-добри и печеливши пазарни ниши, а нациите, осигуряващи такива познания са по-конкурентоспособни. Необходимо е всички ние да приемем един публичен контракт, че стопански мощна страна се прави от образовани хора, а мотивацията за обучение и висока специализация е реализацията в една просперираща стопанска система. Тоест стопанската система, осигуряваща висок стандарт на живот и обучение са свързани ръка за ръка и тук е мястото на страната да контролира тези връзки, само че освен като нужда, а и финансово. Да основава условия за развиването им. Нека да не вървим по неверни пътища и след това, откакто платим цената, да продължаваме напред.
Тук е мястото да отбележа някои обстоятелства:
Преди в образователните проекти за задочно образование се регламентираше 30% очни занятия по отношение на тези за постоянното, а издръжката на образованието беше по формулата – 3 задочни студенти равни на един постоянен студент, т.е. 30% образование, 30% финансиране. От към 10 години към този момент, вярно беше признато от МОН очните занятия на задочните студенти да бъдат 50% от постоянното образование, само че финансирането остана 30%. Несправедливо нали. Крайно време е тази неправда да бъде поправена.
По средата на образователната година с Постановление на Министерски съвет се покачват стипендиите на докторантите, наложителни заплащания за задграничните студенти и майките с деца. До тук добре, само че държавната дотация за стипендии избрана при старите условия остава непроменена и както може да се чака – появява се дефицит.
Повишава се минималната работна заплата, към този момент няколко пъти. Това е хубаво и потребно за хората, само че базовата годишна издръжката на образованието на един студент си остава 693 лева, към този момент доста години. За обществото първото е добра самодейност на държавното управление, само че за университетите тя основава проблеми! Задължително се усилват заплатите на обслужващия личен състав с невисок учебен ценз, само че по този начин те се приближават до тези на преподавателския състав. Необходимо е да се извърши покачване и на техните заплати, само че от къде, като издръжката остава непроменена. Не мисля, че това не се знае от ръководещите, без значение кои са. Затова моля базовата годишна прехрана на образованието на един студент да се обвърже с минималната работна заплата. Това надали ще увеличи статуса на университетския състав, само че най-малко няма да го понижава.
Искам да отбележа, че българските университети разполагат с ерудиран и интернационално приет научен състав. Какво ни липсва, с цел да задържаме младежите у нас, а не да избират университети в други европейски страни.
Отговорът е един: методът, по който университетите в другите европейски страни съществуват – законодателство, финансиране, икономическа бизнес среда, реализация. Ще забележим, че те предпочитано са обезпечени с условия за развиване на материална база, лаборатории, нови или актуализирани здания, съвременно обзавеждане, въвеждане на нови системи в образованието, наситени с електронна техника и технологии, привлекателни условия за живот на студентите. Това го видях в Англия, Словакия, Чехия, Полша, Русия, Турция, Китай. Там съществена част от финансирането е обезпечено от страната, бизнеса, икономическата самодейност на самите университети.
Мога с задоволство да отбележа, че някои от предпоставките за положителното развиване и израстване на университетите се следят и у нас. За моя университет – Висшето транспортно учебно заведение „ Т. Каблешков “ приключилите не си търсят работа, тях ги търсят. Бизнесът има потребност от нашите експерти за тяхното развиване. Фирми като Метрополитен ЕАД, 3К (три ка), Бош, Пежо, G.P grup, и други влагат при нас под формата на дарения, апарати, машини и лаборатории. Договаряме и взаимно сътворяваме характерни и профилирани курсове за образование на експерти за тях. Осигуряват се стипендии и условия за пълноценни стажове в действителна среда, а по-късно и сполучлива реализация.
Забелязва се и още един феномен: задочните студенти са доста по-сериозни и загрижени за своето сполучливо образование. Може би тъй като, работейки към този момент в разнообразни компании, те желаят да се потвърдят като положителни експерти и да израстват на работното си място.
Не без наслаждение желая да оповестя, че на срещите с експертните групи при институционалните и програмните ни акредитации работодателите не пестят положителните думи за приключилите, нашия университет, експерти.
Но експерти не доближават. Демографската рецесия въздейства съществено върху действието на просветителната система. Отварянето ни към европейския учебен пазар, а и освен там, с облекчения и държавно подкрепяне за дейното наличие на българските университети ще реши някои от проблемите и ще даде самочувствие на университетите ни. Сигурна съм, че имаме съществени благоприятни условия да разгърнем своята активност в по-голям мащаб. Средата обаче би трябвало да е конкурентна и разпоредбите за всички да са идентични. Не може да е позволено на задграничните университети да основават офиси и да записват за студенти незавършили възпитаници, (започнали 12. клас), а това да не е разрешено на българските, и то в нашата страна. Какво, ние би трябвало да чакаме какво ще остане за нас ли? Това си е чиста проба – дискриминация, а не конкурентна среда. Ние сме страна с богата просвета, обичаи и повече от 1300-годишна история и не би трябвало да позволяваме това. Не сме заден двор за човешки запаси.
Наблюдава се и още едно събитие обвързвано с погрешно разбрана европейска полезност, каквато е свободата на придвижване. Държавата влага предпочитано в образованието на фрагменти, които са й нужни, а когато те би трябвало да се осъществят там където са нужни, напущат страната. „ Да “, несъмнено, това е тяхна воля, само че откакто се осъществят известно време тук или възстановят вложените за тяхното образование средства. „ Да “, има такива практики в европейските страни. Студентите получават заеми за своето образование, които по-късно се възвръщат или се опрощават при избрани условия. В регулирането на тези връзки е мястото на страната, както се случва и в този момент: дължиш пари на някаква институция – не можеш да напуснеш страната преди да се издължиш. Това възпитава отговорност във всички – страна, университети и жители.
Затова са нужни:
А) Законодателни промени, които да зададат точни правила, само че да се схващат без адвокатска интервенция. Какъв е задължението на страната, университета, жителите.
Б) Базово финансиране, което да подсигурява качеството на образованието, самофинансиране, посредством заеми, което обезпечава издръжката на студентите и правила за бизнеса – по какъв начин може да оказва помощ, по какъв начин поръчва и по какъв начин използва продуктът на висшите учебни заведения – образованите експерти, които са му нужни.
В) Законодателни решения за студентското кредитиране, условия за възобновяване или опрощаване на заемите.
Г) Законодателни решения за финансиране на развиването на университетите посредством възпроизводство на университетския си състав, тъй че специалността учител (асистент, доцент, професор) да стане привлекателна и мотивираща най-хубавите учени.
На просветителния пазар, ние като преподаватели и учени, участваме в него и надлежно следваме задачата в политиката на образованието.
Научният капацитет на Висшето транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков ”, студентите и докторантите се стремят да бъдат в крайник с времето, в което живеем, време на непрестанно развиване и софтуерен прогрес. Очите ни са обърнати към актуалния ход на бизнеса, процесът на образование и подготовката в университета ни са съобразени с най-новите и водещи трендове в транспортното и икономическото обучение.
Авторитетът, който натрупахме в 96-годишната ни история не е инцидентен, той е пореден и необорим от непрестанно възходящото научно и модерно равнище на преподаваните познания, от високия професионализъм на нашите преподаватели.
Университетът е изцяло конкурентоспособен, както в националната просветителна палитра, по този начин и на интернационалния учебен пазар.
Подготовката на висококвалифицирани транспортни експерти в условия на интернационализация зависи от съдействието, което има сред просветителните транспортни институции. Обмяната на опит, шерването на положителни практики, квалифицирания преподавателски екип, развиването и потреблението на научната инфраструктура, лаборатории, стендове дават опция за реализиране на високо качество в образованието. Един от аспектите на качеството на образованието е отношението сред просветителния развой и професионалната реализация на експертите.
Представителите на бизнеса несъмнено избират да попълнят своите редици с младите ни експерти, те виждат в тях залог за напредък на работното място и качествени познания и умения.
Обект на особено внимание и наблюдаване е въпросът за сходството на получените от студентите теоретични познания и на практика умения съобразено с потребностите и условията на потребителите на фрагменти за сполучлива професионална реализация в системата на превоза, спедицията, логистиката и други организационно индустриални отраслови и административни структури.
Натрупаният опит и познания вследствие на присъединяване ни в разнообразни просветителни и научни национални и интернационалните конгреси ни дава отлична опция за развиване на огромни научни мрежи, клъстери, които спомагат за създаване на общество, основано на знанието.
Проблемите на висшето ни обучение са доста и редакцията на в. „ Труд “ заслужава възторженостти за отварянето на тази полемика. В нея обаче би трябвало да вземат участие и властимащите или да бъде чута от тях. От опит знам, че колкото и хубави и правилни неща да се споделят, няма ли кой да ги оцени и приведе в деяние, полемиката се трансформира в елементарна говорилня. Моля да бъда извинена за откровението, само че подобен е животът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ