Труд продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя

„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от  професор Борислав Борисов  – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”  проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна  проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ”  проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите,  проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София,  проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”,  проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет,  проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “,  проф. Георги Колев,  ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”,  доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси,  проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ),  проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия  и и проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София.

Днес продължаваме с материал на проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София .

Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд “ ще ги разгласява всяка сряда.

Според ректора на Лесотехническия университет проф. Иван Илиев главните провокации пред висшето обучение в България през днешния ден са свързани преди всичко с кандидатстването на младежите в университети в чужбина и ограничавания брой кандидат-студенти за всички български висши учебни заведения, който е добре прочут. Едновременно с това условията към студентите и към преподавателите у нас са нараснали и е нужен прочут интервал за акомодация.


Рейтинговата система непрекъснато се усъвършенства във връзка с критериите за оценяване, а университетите се стараят от ден на ден да се потвърждават посредством нея

Но в случай че страната реши да финансира частни структури, имам предвид университетите, за какво тогава не финансира всички частни структури? За мен се явява прочут абсурд, че се основава частна конструкция и по-късно тя стартира да желае финансиране от страната, в случай, че България десетилетия обратно има и продължава да има добре развити държавни университети с доста опит и традиция, със основана материална база

Ректорът показва, че един от обективните фактори, които оказват значително въздействие върху равнището на висшето обучение е равнището и развиването на научната активност на университетите в България. Един от главните способи да се увеличи качеството на висшето обучение, съгласно него, е образователният материал да бъде преподаван освен въз основа на актуалните постижения на науката, само че и от личния теоретичен опит на преподавателите, който е приет посредством национално и интернационално цитиране. Проф. Илиев показва, че за приемането на научни степени и университетски длъжности в редица случаи продължава да битува разбирането за количество, а не за качество на оповестените проучвания. Стига се до издание в сборници от районни конференции или издания с лимитирана известност у нас и в чужбина. Ето за какво в доста български университети научните изявления в списания с импакт фактор или инпакт сан и включени в международната система за рефериране, индексиране и оценяване са относително дребен дял от общия брой на изявленията.

Това съгласно проф. Илиев доста лимитира популяризирането на достиженията на българската просвета. Той акцентира, че не трябва обаче да се не помни, че за редица национално и интернационално изявени преподаватели в региона на изкуствата, спорта и други, публикуването в такива списания е доста лимитирано или невероятно. Поради това публикационната активност не би трябвало да се преглежда едностранчиво, споделя проф. Илиев. Той изяснява, че българската просвета е с обичаи и продължава да дава своите интернационално приети постижения, само че е нужен интервал за адаптиране и повишение на качеството на проучванията. Той акцентира, че страната поставя значими старания за финансово подкрепяне на този развой посредством планове по програмата “Региони в напредък ”, на реферирани български научни списания посредством състезанието “Българска научна периодика ” на фонд “Научни проучвания ”, посредством Оперативна стратегия “ Наука и обучение за образован напредък ” (2014 – 2020), която подкрепя публикационната интензивност на младите научни служащи и посредством стратегия Еразъм +. Всички тези благоприятни условия интензивно се употребяват в образователната и научноизследователска работа на преподавателите от Лесотехническия университет.

Въз основа на научната активност на университетите в бюджетите им към този момент са планувани и средства за подкрепяне на публикационната активност в интернационалните реферирани списания. В Лесотехническия университет са признати правила и към този момент стартира финансово стимулиране (със лични средства) на създатели, разгласили в списания с импакт фактор.

На въпроса задоволителна ли е като размер и качества научната активност, която през днешния ден се развива в българските висши учебни заведения, проф. Илиев дава отговор позитивно. Той счита, че това, което се прави в България към този момент би трябвало да откри и израз на интернационално равнище.

Проф. Илиев изяснява, че съгласно до момента настоящия Закон за развиване на университетския състав всички висши учебни заведения, в това число Българска академия на науките и Селскостопанската академия, създават свои лични правилници, съобразени със спецификата на специалностите и професионалните посоки. Според него България би трябвало да схване единни минимални критерии за условия по избрани професионални посоки, с цел да може в тях науката да се развива съгласно спецификата им. Смята, че измененията, които бяха направени в закона отразяват тези неща и те ще доведат до подтик в развиването на науката в България.

Относно практическата част от образованието ректорът обобщава, че в продължение на десетилетия Лесотехническият университет е модел за практическото образование в България. Отделно от упражненията, които обичайно се водят във всички университети, в ЛТУ има и практики, които се организират всеки учебен срок и по всички специалности.

Лесотехническият университет разполага и със лична база отвън централните здания, където те се организират. Изпълняват се и контракти с десетки компании, в които студентите организират преддипломен стаж. В момента университетът работи и по стратегия, която дава опция за в допълнение практическо образование отвън регламентираното в образователните стратегии. Тя е финансирана от страната и в нея се одобряват и студенти от други вузове.

Лесотехническият университет повече от 15 години изпраща на процедура студенти по ландшафтна архитектура и горско стопанство във компании от Съединени американски щати и Англия за интервал сред 6 месеца и една година.

Относно ЛТУ проф. Илиев показва, че по редица специалности като “Горско стопанство ”, “Ветеринарна медицина ”, “Ландшафтна архитектура ” и “Инженерен дизайн ” искащите да се образоват са задоволително и ползата е непрекъснат. Много добра е реализацията на приключилите “Горско стопанство ”, само че за други специалности има какво да се желае, тъй като висшистите всеобщо желаят да работят в София и огромните градове на страната, а там не за всички могат да се намерят работни места.

Относно практическата част образованието рекотът на ЛТУ счита, че е на задоволително високо равнище.

Според него три са главните аргументи за оставащите незаети места в университетите през последните години. Първата е, че няма контролиране на пазара – тук напомня, че по някои атрактивни специалности преди няколко години имаше голям интерес, а в последните две-три години той понижава и се пренасочва към други специалности. Втората причина е ниското възнаграждение на младите експерти по някои инженерни специалности, което води до демотивация и отлив от образование по тях. Третата причина е, че местата са доста повече от броя на евентуалните студенти. По негово мнение страната би трябвало да упражнява известна регулация по отношение на потребностите на пазара.

Ректорът счита, че даже ограничения като доста понижаване на таксите в някои университети по специалностите, за които няма задоволително претенденти, няма да дадат стремежи резултат. Той показва, че и в този момент таксите за образование не са изключително високи. Проф. Илиев напомня, че по време на следването си тези студенти се подтикват посредством държавни и европейски стипендии и те към този момент могат да получават и двете по едно и също време, в случай че имат и съответни достижения за това. Според него стипендиите са положително подучване за учащите, само че главното остава тяхната бъдеща реализация. Проф. Илиев акцентира, че водещото, което би трябвало да се направи от страна на бизнеса е да се предлага по-добро възнаграждение.

На въпроса задоволително привлекателна ли е България за образование на задгранични студенти проф. Илиев дава отговор позитивно. Той счита, че има не малко специалности, които не престават да бъдат обект на интерес измежду тях, като в ЛТУ това е да вземем за пример “Ветеринарна медицина ”.

Проф. Илиев показва, че през последните 5-6 години страната поставя съществени старания да направи допустимо кандидатстването по разнообразни стратегии и планове, посредством които да се вкарват от ден на ден нововъведения в просветителния развой. Отделно университетите влагат много лични средства в тази посока – за закупуване на съвременна инсталация и материали.

Проф. Илиев не счита, че броят на университетите в България е огромен. Казва, че те оферират образование в разнообразни специалности или са в конкуренция между тях. Според него съществуването на държавни и частни университети въздейства добре точно на конкуренцията. “Но в случай че страната реши да финансира частни структури, имам предвид университетите, за какво тогава не финансира всички частни структури? За мен се явява прочут абсурд, че се основава частна конструкция и по-късно тя стартира да желае финансиране от страната, в случай, че България десетилетия обратно има и продължава да има добре развити държавни университети с доста опит и традиция, със основана материална база ”, споделя проф. Илиев.

Той показва, че надълбоко приветства Рейтинговата система, тъй като тя основава все по-голям интерес в университетите и те се стараят от ден на ден да се потвърждават посредством нея, а тя непрекъснато се усъвършенства във връзка с критериите за оценяване.

Проф. Илиев не споделя тиражираните изказвания, че през днешния ден е доста елементарно да се вземе тапия за висше обучение в България и за това приказва фактът, че във всички университети, в това число и в Лесотехническия, има студенти, които прекъсват образованието си или не могат да го завършат.

Проф. Илиев е уверен, че в бъдеще на напред във времето ще излиза подготовката на студентите, само че и най-добре квалифицираните, даже и да са гениални, в случай че не знаят езици няма с кого да споделят наученото.

“Висшето обучение може да бъде няколко съществени неща – метод на мислене, метод на другарство и умеене у младежите откакто завършат и не знаят нещо да знаят с кого да се посъветват ”, приключва проф. Илиев.