Общественото мнение за качеството на образованието е твърде негативно
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България.
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков” и проф. Димитър Цанев , ректор на Националната музикална академия “П. Владигеров”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „ Васил Левски “ и проф. Руслан Пенчев – ректор на Международното висше бизнес учебно заведение в България.
За край идната сряда проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Да, има занижено качество на образование, само че дръзвам да настоявам, че то се организира най-вече в разкритите в някои висши учебни заведения неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални посоки
Не може да се осъществя качествено образование там, където не са налице минимум три от изискванията за откриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и образователна документи
Включвайки се в края на полемиката за положението на висшето обучение в България, аз съм несъмнено улеснен, защото в изявленията си всички сътрудници до момента сложиха обективно съществуващите проблеми, както и споделиха обосновани хрумвания и показаха действителни стъпки за тяхното решение.
Това, което ме стимулира да се включа в полемиката, е чувството ми за съществуване на прекомерно сериозно, а за какво не и нихилистично публично мнение за качеството на подготовка на експертите с висше обучение като цяло в родните университети и висши учебни заведения. Аз персонално, не като ректор, а като учител в НСА „ Васил Левски “, се усещам обиден от сходно изказване. Защото не е редно някои недостатъци, позволени в многостранната активност в обособени висши учебни заведения, да се придвижва като негативи върху цялата система на висше обучение.
Да, има занижено качество на образование, само че дръзвам да настоявам, че то се организира най-вече в разкритите в някои висши учебни заведения неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални посоки. Тук е мястото да се опълчва на публичното мнение за съществуването на огромен брой висши учебни заведения, защото казусът не е в техния брой, а в разкритите в някои от тях нови професионални посоки. Защото не може да се осъществя качествено образование там, където не са налице минимум три от изискванията за откриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и образователна документи.
В направленията, по които ние организираме образование, също се виждат сходни случаи. Не е обикновено да се разкрие професионално направление, а по-късно да се насочва искане за прилагане на материалната база на НСА чартърен. Не е обикновено да се разкрие професионално направление, когато кадрово образователният развой се обезпечава главно от пенсионирани в НСА преподаватели или такива, които водят образование по 5 и повече образователни дисциплини. А дали не се осъществя банкет на студенти в професионални посоки в университети без нужната за задачата програмна акредитация? Това приказва за съществуване на занижен надзор и на несъответстващи решения, взети от време на време под напън на прекомерно амбициозни преподаватели или несъобразени с необятно дискутирания посред ни проблем за демографската рецесия, за понижения брой завършващи приблизително обучение и така нататък
В НСА, да вземем за пример, имаме всички условия за образование на медицински сестри като материална база, фрагменти и документи, съществуване на акредитация в професионално направление „ Здравни грижи “, съществуване на нужда на пазара на труда от такива фрагменти. Но водени от разбирането за съществуващия проблем, не го осъществяваме. Освен това, години наред не усилваме броя на студентите по професионални посоки за образование по държавна поръчка, като след разбор на търсенето променяме единствено проекта за банкет в обособените специалности в направлението. Вероятно и по тази причина до момента нямаме несъблюдение на одобрения план-прием във всички професионални посоки.
Вторият мит, който съществува, е, че след приемането на Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС) неведнъж се е нараснал броят на хабилитираните преподаватели. Нека още един път да заявим, че това не дава отговор на истината. Не би трябвало да забравяме, че имаше огромен интервал от време сред закриването на Висшата атестационна комисия и приемането на цитирания закон. През този интервал към преподавалите със стартирали, само че незавършили процедури във ВАК се прибавиха преподаватели, които в това време получиха право да се хабилитират. Така в първите 1–2 години след публикуването на ЗРАС се натрупаха огромен брой хабилитации по горепосочените аргументи.
След този интервал всички висши учебни заведения вкараха свои вътрешни критерии за академично израстване и процесът на хабилитиране се възстановява. Тук би трябвало да посочим, че няма ректор на държавно висше учебно заведение, който би подтикнал развой на безотговорно повишаване броя на хабилитираните преподаватели, най-малкото тъй като това се отразява директно на фонд работна заплата. А прочее на съвсем всички висши учебни заведения държавната дотация покрива най-вече фонд работна заплата.
Наскоро ми попадна лист на преподавателите в НСА от 1982 година. За мое удивление установявах, че в изискванията на прецизно прилагани единни държавни условия за академично израстване във ВАК броят на хабилитираните преподаватели по това време е по-голям занапред при по-малък сбор преподаватели. И в случай че всеки ректор си направи такава информация, аз съм съвсем сигурен, че такава ще бъде обстановката в множеството висши учебни заведения или разликата ще бъде незначителна.
И по този начин, стигнахме до новия Закон за развиване на университетския състав, който съгласно мен беше признат точно под натиска на публичното мнение. Затова, като се изключи че има редица дефекти, с обособени клаузи звучи и прекомерно назидателно и обидно за дългогодишни изявени преподаватели и учени. След като към този момент повече от 5 години не са на главен трудов контракт с Академията, те би трябвало отначало и официално да потвърждават своите научни постижения съгласно въведените минимални наукометрични условия за придобиване на университетски степени и длъжности, с цел да бъдат включени в научните журита. С какво ли ще се трансформират рецензиите и мненията им? Да не приказваме, че по принцип не е редно преподаватели, които са се хабилитирали в изискванията на деяние на един закон, да се лишават от добити права при влизането в действие на нов закон.
А в действителност препоръчаните минимални наукометрични индикатори са по-ниски от прилаганите в университетите, съгласно изказванията на съвсем всички сътрудници. Нещо повече, получава се огромен дисонанс сред критериите в препоръчаните минимални наукометрични условия и критериите, заложени в Правилника за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност, реализирана от висшите учебни заведения и научните организации, както и на активността на фонд „ Научни проучвания “. Това ще докара до съществено разминаване сред персоналния интерес на преподавателите за академично израстване и интереса на висшето учебно заведение за приемане на по-висока оценка на научноизследователската активност предвид на по-доброто є финансиране. Като резултат университетските управления евентуално ще предложат доста завишаване на вътрешните критерии. Ако, несъмнено, бъдат възприети от академичната общественост, в което аз персонално се колебая. И си задавам въпроса: За какво са ни тогава тези минимални наукометрични условия?
Прекалено огромно внимание съгласно мен се отделя на изявленията в реферирани и индексирани списания като аршин за оценка на научноизследователската работа във висшите учебни заведения. Това изправи НСА пред съществени компликации заради неналичието на такива издания в региона на спорта. Като първа стъпка за решение на този проблем, с решение на Академичния съвет финансово се подкрепят изявленията на преподавателите в индексирани списания и такива с импакт фактор.
Отчитайки нуждата от основаване на благоприятни условия за такава публикационна активност, през предходната година НСА издаде ново научно списание „ Приложни науки в спорта “, което към този момент е включено в 5 бази данни за индексирани и реферирани списания. Трябва да отбележим, че този развой е обвързван и с обезпечаване на спомагателен финансов запас.
И ето отново проблем. За отчитане изявленията в индексирани и реферирани издания ще се употребяват единствено международните научни бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE. А ние на първо място сме преподаватели.
След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно учебно заведение “Тодор Каблешков” и проф. Димитър Цанев , ректор на Националната музикална академия “П. Владигеров”.
Днес своите визии за проблемите във висшето обучение излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „ Васил Левски “ и проф. Руслан Пенчев – ректор на Международното висше бизнес учебно заведение в България.
За край идната сряда проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Да, има занижено качество на образование, само че дръзвам да настоявам, че то се организира най-вече в разкритите в някои висши учебни заведения неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални посоки
Не може да се осъществя качествено образование там, където не са налице минимум три от изискванията за откриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и образователна документи
Включвайки се в края на полемиката за положението на висшето обучение в България, аз съм несъмнено улеснен, защото в изявленията си всички сътрудници до момента сложиха обективно съществуващите проблеми, както и споделиха обосновани хрумвания и показаха действителни стъпки за тяхното решение.
Това, което ме стимулира да се включа в полемиката, е чувството ми за съществуване на прекомерно сериозно, а за какво не и нихилистично публично мнение за качеството на подготовка на експертите с висше обучение като цяло в родните университети и висши учебни заведения. Аз персонално, не като ректор, а като учител в НСА „ Васил Левски “, се усещам обиден от сходно изказване. Защото не е редно някои недостатъци, позволени в многостранната активност в обособени висши учебни заведения, да се придвижва като негативи върху цялата система на висше обучение.
Да, има занижено качество на образование, само че дръзвам да настоявам, че то се организира най-вече в разкритите в някои висши учебни заведения неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални посоки. Тук е мястото да се опълчва на публичното мнение за съществуването на огромен брой висши учебни заведения, защото казусът не е в техния брой, а в разкритите в някои от тях нови професионални посоки. Защото не може да се осъществя качествено образование там, където не са налице минимум три от изискванията за откриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и образователна документи.
В направленията, по които ние организираме образование, също се виждат сходни случаи. Не е обикновено да се разкрие професионално направление, а по-късно да се насочва искане за прилагане на материалната база на НСА чартърен. Не е обикновено да се разкрие професионално направление, когато кадрово образователният развой се обезпечава главно от пенсионирани в НСА преподаватели или такива, които водят образование по 5 и повече образователни дисциплини. А дали не се осъществя банкет на студенти в професионални посоки в университети без нужната за задачата програмна акредитация? Това приказва за съществуване на занижен надзор и на несъответстващи решения, взети от време на време под напън на прекомерно амбициозни преподаватели или несъобразени с необятно дискутирания посред ни проблем за демографската рецесия, за понижения брой завършващи приблизително обучение и така нататък
В НСА, да вземем за пример, имаме всички условия за образование на медицински сестри като материална база, фрагменти и документи, съществуване на акредитация в професионално направление „ Здравни грижи “, съществуване на нужда на пазара на труда от такива фрагменти. Но водени от разбирането за съществуващия проблем, не го осъществяваме. Освен това, години наред не усилваме броя на студентите по професионални посоки за образование по държавна поръчка, като след разбор на търсенето променяме единствено проекта за банкет в обособените специалности в направлението. Вероятно и по тази причина до момента нямаме несъблюдение на одобрения план-прием във всички професионални посоки.
Вторият мит, който съществува, е, че след приемането на Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС) неведнъж се е нараснал броят на хабилитираните преподаватели. Нека още един път да заявим, че това не дава отговор на истината. Не би трябвало да забравяме, че имаше огромен интервал от време сред закриването на Висшата атестационна комисия и приемането на цитирания закон. През този интервал към преподавалите със стартирали, само че незавършили процедури във ВАК се прибавиха преподаватели, които в това време получиха право да се хабилитират. Така в първите 1–2 години след публикуването на ЗРАС се натрупаха огромен брой хабилитации по горепосочените аргументи.
След този интервал всички висши учебни заведения вкараха свои вътрешни критерии за академично израстване и процесът на хабилитиране се възстановява. Тук би трябвало да посочим, че няма ректор на държавно висше учебно заведение, който би подтикнал развой на безотговорно повишаване броя на хабилитираните преподаватели, най-малкото тъй като това се отразява директно на фонд работна заплата. А прочее на съвсем всички висши учебни заведения държавната дотация покрива най-вече фонд работна заплата.
Наскоро ми попадна лист на преподавателите в НСА от 1982 година. За мое удивление установявах, че в изискванията на прецизно прилагани единни държавни условия за академично израстване във ВАК броят на хабилитираните преподаватели по това време е по-голям занапред при по-малък сбор преподаватели. И в случай че всеки ректор си направи такава информация, аз съм съвсем сигурен, че такава ще бъде обстановката в множеството висши учебни заведения или разликата ще бъде незначителна.
И по този начин, стигнахме до новия Закон за развиване на университетския състав, който съгласно мен беше признат точно под натиска на публичното мнение. Затова, като се изключи че има редица дефекти, с обособени клаузи звучи и прекомерно назидателно и обидно за дългогодишни изявени преподаватели и учени. След като към този момент повече от 5 години не са на главен трудов контракт с Академията, те би трябвало отначало и официално да потвърждават своите научни постижения съгласно въведените минимални наукометрични условия за придобиване на университетски степени и длъжности, с цел да бъдат включени в научните журита. С какво ли ще се трансформират рецензиите и мненията им? Да не приказваме, че по принцип не е редно преподаватели, които са се хабилитирали в изискванията на деяние на един закон, да се лишават от добити права при влизането в действие на нов закон.
А в действителност препоръчаните минимални наукометрични индикатори са по-ниски от прилаганите в университетите, съгласно изказванията на съвсем всички сътрудници. Нещо повече, получава се огромен дисонанс сред критериите в препоръчаните минимални наукометрични условия и критериите, заложени в Правилника за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност, реализирана от висшите учебни заведения и научните организации, както и на активността на фонд „ Научни проучвания “. Това ще докара до съществено разминаване сред персоналния интерес на преподавателите за академично израстване и интереса на висшето учебно заведение за приемане на по-висока оценка на научноизследователската активност предвид на по-доброто є финансиране. Като резултат университетските управления евентуално ще предложат доста завишаване на вътрешните критерии. Ако, несъмнено, бъдат възприети от академичната общественост, в което аз персонално се колебая. И си задавам въпроса: За какво са ни тогава тези минимални наукометрични условия?
Прекалено огромно внимание съгласно мен се отделя на изявленията в реферирани и индексирани списания като аршин за оценка на научноизследователската работа във висшите учебни заведения. Това изправи НСА пред съществени компликации заради неналичието на такива издания в региона на спорта. Като първа стъпка за решение на този проблем, с решение на Академичния съвет финансово се подкрепят изявленията на преподавателите в индексирани списания и такива с импакт фактор.
Отчитайки нуждата от основаване на благоприятни условия за такава публикационна активност, през предходната година НСА издаде ново научно списание „ Приложни науки в спорта “, което към този момент е включено в 5 бази данни за индексирани и реферирани списания. Трябва да отбележим, че този развой е обвързван и с обезпечаване на спомагателен финансов запас.
И ето отново проблем. За отчитане изявленията в индексирани и реферирани издания ще се употребяват единствено международните научни бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE. А ние на първо място сме преподаватели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ