Първият трубадур
Трубадурите са един от най-характерните и сантиментални облици на европейското Средновековие. Нима някой може да си показа тази ера без рицари, „ дама на сърцето “ и несъмнено – трубадури, които да възпяват доблестта на рицарите и хубостта на техните прелестни дами, поради които вършели своите подвизи?
За пръв трубадур в средновековна Европа се счита Гийом (Гильом, Вилхелм) Аквитански – граф на Поатие и херцог на Аквитания, прародител на британския крал Ричард Лъвското сърце. Понякога го назовават „ Франсоа Вийон на ХІІ-ти век “. Той е роден на 22 октомври 1071 г. Наследява херцогството на татко си, когато е на 15-годишна възраст. През 1095 г. Гийом поканил папа Урбан ІІ да прекара Рождество Христово в неговия двор. Папата го призовал да вземе присъединяване в Първия кръстоносен поход. Така Гийом дошъл в Светите земи през 1101 година, като прекосил Германия, Балканите и Константинопол. Участвал в главните сражения в Анатолия. В началото на есента на 1101 година, дружно с воините си попаднал в засада при Хераклея, устроена от султана на Икония Кълъч-Арслан I. Гийом едвам се избавил и дошъл в Антиохия единствено с шестима души от свитата си.
По-нататъшният му живот след завръщането в Европа през идната 1102г. е изпълнен с завършения. През 1110г. съумява да завладее земите на графството Тулуза, след което обаче води 10-годишни борби за тях и е заставен да ги отстъпи през 1120г. На два пъти бил отлъчван от Църквата – и два пъти опрощаван. Първият път го отлъчили през 1114г. за нарушаване на църковните данъчни облекчения. Когато епископът на Поатие – Пиер, произнасял анатемата на херцога, той извадил меч и с хули заречен да го убие, в случай че не получи помилван на греховете си. Епископът с наведена глава приключил анатемата. Според съвременници, Гийом към този момент бил подготвен да отсече главата му, само че размислил и споделил: „ Толкова ви ненавиждам, че не желая да ви изпратя в парадайса “.
Вторият път бил отстранен поради отвличането на виконтеса Амалберги Данжероса (Опасната) дьо л`Ил Бушар, брачна половинка на неговия васал Емери дьо Шателро. Отвличането станало с цялостното единодушие на дамата. Гийом я настанил в кулата Малбергион в своя палат в Поатие (оттук и виконтесата получила името си Ла Малбергион или Амалберги), а нейния портрет заповядал да нарисуват върху щита му. В отговор, законната брачна половинка на Гийом – Филипа, поискала помощта на папския легат в Аквитания, само че херцогът изрично отказал да се раздели с любовницата си. Униизената Филипа се отдръпнала през 1116 година в абатството Фонтевро, където към този момент се намирала първата жена на Гийом – Ирменгарда Анжуйска, с която се бил разделил заради бездетство.
Отношенията му с неговия наследник също били комплицирани дотам, че през 1113 година наследникът му вдигнал протест против него. Помирили се чак през 1121 година, когато младият Гийом се оженил за Аенор дьо Шателро – щерка на Данжероса от брачна половинка й Емери Шателро.
От 1119-та до 1123 година Гийом се съюзява с краля на Арагон Алфонсо I и води война против арабите, като пази новата християнска столица Сарагоса. Към тях се приъсединяват кралствата Кастилия и Леон. Аквитанските войски взели участие дружно с кастилците при завладяването на Кордова.
В един живот, толкоз изпълнен с завършения, несъмнено, били налице задоволително страсти, които да се излеят в лирика. Явно точно тези многочислени и мощни прекарвания тласнали херцога да изрази възприятията си в стихове – и по този начин станал първият трубадур на Европа.
