Тройно по-висок е ръстът на цените на жилищата у нас

...
Тройно по-висок е ръстът на цените на жилищата у нас
Коментари Харесай

Тройно по-висок ръст на цените на жилищата у нас спрямо еврозоната

Тройно по-висок е растежът на цените на жилищата у нас по отношение на тези в еврозоната. Това заяви доктор Свилен Колев, заместник-председател на Националния статистически институт (НСИ) по време на Real Estate Business Forum, проведен от портала за парцели imoti.net.

Цените на жилищата в България нарастват с 15.5% през второто тримесечие на 2025 година в съпоставяне със същия интервал година по-рано. Ръстът на цените на новите жилища за интервала доближава 14.9%, до момента в който на цените на остарялото строителство е 16%.

Увеличението на цените на жилищата към този момент изпреварва растежа на заплатите, означи Свилен Колев.

Индексът на цените на жилищата в София регистрира нарастване от 16.3% през второто тримесечие на 2025 година по отношение на година по-рано, като се забавя спрямо регистрирани към края на 2024 година - 20.5%, демонстрират данните на Национален статистически институт.

При новите жилища в столицата показателят на цените пораства с 16.8% за интервала и се забавя от 22.6% от края на 2024 година и 25.3% от началото на 2024 година

Ръстът на показателя за съществуващите жилища в София е 16% за интервала, като се забавя от 18.9% към края на 2024 година

Данните демонстрират, че България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по годишен растеж на показателя на цените на жилищата през второто тримесечие годината по отношение на същия интервал на 2024 година при приблизително равнище за Европейски Съюз от 5.4% и за еврозоната от 5.1%.

Икономическият напредък и нарастването на заплатите са в основата на повишаването на парцелите. „ Имаме един от високите стопански растежи за предходната година в границите на Европейски Съюз и еврозоната - 3,4% за 2024 година Това, съгласно прогнозите, ще продължи в идващите 2 - 3 години, като растежът ще се задържи над междинния за района, за еврозоната и за Европейски Съюз “, разяснява Свилен Колев, представен от investor.bg.

Средната работна заплата в България е 2572 лв. през второто тримесечие на 2025 година, което е нарастване с 12 на 100 по отношение на година по-рано, сочат данните на Национален статистически институт. Само за София растежът доближава 11.5% до 3489 лв..

Що се отнася до продажбите на жилища в България, броят им пораства с близо 3% през второто тримесечие на 2025 година на годишна база. При новите жилища растежът за интервала е 4.1%, а при старите – 2.3%.

Строителството е икономическият бранш с най-силен растеж на брутната добавена стойност през 2024 година, което продължава като наклонност и през 2025 година Това е причина за предложение и дейна строителна активност, означи Свилен Колев.

Той направи паралел и сред придвижването на цените на парцелите в България и Хърватия, която е последната страна от Европейски Съюз, включила се към еврозоната директно преди нашата.

При включването на куната и лв. в „ чакалнята “ за еврозоната през 2020 година и в двете страни има пик при продажбите. В Хърватия през тримесечието преди присъединението към еврозоната има задържане на покупко-продажбите, растеж през първите две тримесечия по-късно и спад в края на първата година от участието. След това пазарът в страната върви нагоре.

За лихвите по ипотеките Свилен Колев разяснява, че ще влезем в еврозоната с ниски стойности, като ще се наредим измежду Малта, Финландия, Португалия, Испания, където се регистрират лихви под 3%.

Той уточни, че инфлацията е едноцифрена, въпреки че упованията за растежа на потребителските цени е да се покачват.

Влошават се упованията за финансовото положение на семействата и икономическата обстановка в страната. Същевременно семействата заявяват желание да продължат да икономисват, както и да купуват повече жилища и коли.

Според Свилен Колев значимите тематики за пазара на парцели, които би трябвало да се наблюдават през идната година, са възможните промени в данъчната тежест за семействата, в това число за недвижимите парцели и актуализирането на данъчните оценки, темпът на растеж на заплатите, паричната политика на Европейската централна банка, въвеждането на нови макропруденциални ограничения от страна на Българската национална банка, с цел да се ограничи риска от ипотечното кредитиране.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР