Манастири и църкви в България: Троянски манастир
Троянският манастир „ Успение Богородично “ – третият по величина манастир в България. Представлява ставропигиален манастир на Българската православна черква. Намира се на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 км от Троян.
Основан е не по-късно от края на XVI век. Смята се, че е към 1600 година от свещеник Калистрат, само че има възможност и да е по-рано. Според преданието двама монаси от Атон пристигнали по нашите земи. След тях по пътя към Влашко, тук пристигнал и различен духовник от Атон понесъл манастирската реликва – това е чудотворната икона на Богородица Троеручица. Всъщност иконата се явява копие на остарялата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Любопитното в преданието е, че съгласно него колкото и пъти монахът да се опитвал да си тръгне, постоянно се прибирал назад в манастира. Затова и решил да я остави и да тръгне самичък. Съществува догадка, още недоказана, че Троянският манастир е учреден от монасите пристигнали от опустошения ловешки манастир „ Ястреб “.
Слуховете привлекли вниманието и на други монаси и по този начин Троянският манастир бързо се увеличен. Не минало доста време и били построени монашеско жилищно крило, дървена черква в чест на Рождество Богородично и дребна гостоприемница. Скоро по-късно ориста на манастира се преобърнала – по времето на игумена Калистрий от Ловеч, Троянският манастир бил победен от турска тайфа, а самият Калистрий бил посечен.
Първата половина на XVIII век била повратна за манастира – той освен се увеличен, само че и се развил стопански. По същото време там се появило и килийно учебно заведение. Даскал Никола Върбанов го направил още по-известно след 1765 година.
По същото време в манастира почнало по-активно строене. Строителната активност била по самодейност на свещеник Христофор от Сопот. На него манастирът дължи някои от новите здания и водоснабдителната система от 1771 година. Съвпадение или не, само че няколко години по-късно различен сопотчанин се заел с построяването на каменна съборна черква. Това бил свещеник Пахомий.
Един от манастирските хроники от 1835 година гласи следното: „ Начало битието на Троянската обител бе след доста години откогато падна българското царство. Яви се един духовник, българин, незнаен под име. Дойде незнайно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска дружно с единствения си възпитаник. И като съгради за себе си една елементарна хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана прочут на елементарния народ в този край. “
Троянският манастир. Снимка: Уикипедия
Тъй като религиозното състояние се трансформирало, се налагало да се трансформират и постройките – почнали мерки за ново строителство. През 1832 година Партений построил нов, втори скит, отдаден на „ Св. Йоан Предтеча “. По-късно поради местността, където се разполагал получил името си „ Зелениковец “. Благодарение на даренията през същата година стартиран бил и градежа на нова съборна черква. Това са единствено част от донорите: х. Петър Балюв от Троян, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, Спас Маринов, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Стоян Бейликчи пък издействал султанския ферман за градежа през март 1835 година. Веднага след приемането му, градежът можел да бъде стартират – по този начин и станало. Бил приключен през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „ Успение на Пресвета Богородица “.
С настъпването на XIX век, може да се каже, че манастирът имал много солидни размери. Изключителните за този интервал двуетажни и триетажни жилищни корпуси, обграждали двора, а в северозападния му ъгъл се намирала жилищно-отбранителната кула. На изток от манастира в края на XVIII век бил построен манастирския скит „ Св. Николай Чудотворец “. По-голямата част от постройките били построени от Паисий, който бил свещеник цели 32 години. Доста дълго време, което да посветиш на Бог. През 1820 година, Партений, който бил един от идващите игумени пък издигнал нов ограден дувар. За страдание видинският Дервиш паша го обвинил, че това е част от построяването на цитадела в помощ на Ипсиланти. Така игуменът бил хвърлен в Ловешкия затвор, където прекарал няколко месеца от живота си. През 1830 Троянският манастир бил приет за ставропигиален, под управлението на Цариградската патриаршия – това лишило цяла година продължителни действия от страна на клира.
Константин от село Пещера построява съборната черква на мястото, където преди се е разполагал по-стар храм. Църквата е осветена на 6 август 1835 година от Великотърновския митрополит Иларион Критски в чест на Успението на Пресвета Богородица. По нейните фрески е работил известния възрожденски занаятчия Захарий Зограф от Самоков, който я изрисувал през 1847 – 1848 година На северната вътрешна стена в църквата по негово убеждение са добавени ктиторски портрети и негов автопортрет. Върху северната външна стена пък се намира композицията „ Колело на живота “. Петко Ганин от Казанлък я прерисува при започване на ХХ век. Теренът, върху който се е правило строителството е ситуиран на близо двадесет метра на север от остарялата черква, в зоната на манастирското гробище. Поради тази причина субструкцията на постройката, под олтарния тракт е завършено засводено костохранилище.
Най-видният свещеник на Троянския манастир през XIX век e архимандрит Макарий. Тук под управлението на Васил Левски е учреден частен революционен комитет. Поради намиращите се в него турски елементи, той не взе участие директно в Априлското въстание. 1877 – 1878 година, по време на Руско-турската война околното население дружно с монасите подкрепят отреда на военачалник Павел Карцов при прехода на Балкана.
Автор: Божидара Иванова
