Ако се задоволявате с трохи, винаги ще си останете гладни
Трошичките ви разрешават да оцелявате и да се придвижвате от едно място на друго. Но те не са ви опора, а вместо това намаляват самооценката ви и вършат по този начин, че фантазиите ви да наподобяват все по недостижими. Има толкоз хора, които се задоволяват с трохи; хора чувствителни и надарени. В същото време мнозина изяждат цялата торта без капка благовъзпитание и без да се преценяват с другите.
Ако нямаше хора, които се задоволяват с трохи, нямаше да има и човеци, разяждани от нарцисизъм и блаженство, които се домогват до върха със зъби и нокти: садисти и мазохисти, всеотдайни чиновници и шефове експлоататори, подтиснат брачен партньор и властна брачна половинка, трептящ над сина си татко, възпитал дребен тиранин. Мислите ли, че тези токсични връзки са се породили ей по този начин от нищото? Смятате ли, че някои са родени „ събирачи на трохи “, а други – алчни ненаситници, които постоянно се добират до цялата торта? Това ли е най-простият и комфортен метод да поддържате връзка между тях? По пътя на логиката, несъмнено, не е по този начин.
Дори съмнителната просвета френология не е потвърдила, че чернокожите имат разцепени и набраздени мозъци, заради което са предразположени към подчиняване, или че структурата на мозъка на белите автоматизирано ги прави властнически персони и господари. Неспособността за протест се корени в личностното развиване и резултатът е ненормално ниска себеоценка въз основа на страхове, които в действителност са единствено отблясъци на ирационално мислене и които нямат нищо общо с действителността с изключение на веригите, които възпират засегнатите.
Достатъчно трохи, с цел да преживея днешния ден
Трошичките, които ни оказват помощ да преживеем днешния ден, са утрешните апетит и неустановеност. Не е ясно по кое време ще ни подмятат трохи и по кое време ще получим нещо, което да ни придаде мощ. Да вземем за образец жена, която в търсенето на огромната обич непрестанно попада на мъже, които я мамят и даже пренебрегват и у нея се основава илюзията, че това е обикновено. Тя не желае да е сама и има потребност от непосредственост, с цел да се усеща обичана. Но влага толкоз доста в интимните връзки, а се задоволява с толкоз малко, че в последна сметка не съумява да почувства нищо. Между шамарите получава някоя целувка, чува едно благо изречение след хиляди грубости и индивидът до нея й се коства все по-чужд с всеки минал ден.
Мнозина си мислят, че да даряваш обич без да очакваш реципрочност е прелестно. Но коварството на тези прочувствено кухи връзки е, че от време на време даваме толкоз доста, без да получим нищо в подмяна, че губим себеуважението си и се обезличаваме. Не бива да забравяте, че обич без искания за реципрочност не е по-различна от това да се жертвате абсолютно, до момента в който най-после изнемогнете. Не става дума за това да предвидите възможни предубеждения и обиди, а да си отворите ушите и очите и да осъзнаете, че това, което се случва, не е това, което в действителност желаете.
Самочувствието ви не може да се храни от трохи
Трохите не са почва, върху която самочувствието да вирее. То се подхранва от способността за самостоятелност и себеутвърждаване. Нараненото самочувствие може да се съпостави с ниско заплатен служащ, който работи часове наред без отмора, без да има опция да води почтено битие. Нищо няма да спечелим, в случай че даваме всичко от себе си, помиряваме се с презрението и понасяме безразличието, единствено и единствено да се харесаме. На прочувствено ниво това ни прави второстепенни персони, които 90% от времето търпят несигурна и безперспективна връзка и единствено 10% се радват на приятни мигове с колегата, с цел да се трансфорат най-после в 100% изтощени хора без сили и самонадеяност да стартират нов живот, от който да черпят с цялостни шепи, вместо да обират трохите.
Ако желаете да осъществите проектите си в живота и не желаете непрекъснато да сте на назад във времето, не допускайте другите да ви подмятат трохи и да гледат по какъв начин се задоволявате с тях, като даже сте признателни, тъй като евентуално сте стигнали до извода, че това е единственото, което ще получите. Резултатът от всичко това е, че се въртите в обаян кръг: когато една връзка се разпадне, се усещаме слаби и гладни за малко трошички, без да имаме право да се надяваме на по-големи части от тортата. Защото сме си внушили, че не ги заслужаваме.
