Трийсетте не идват с фанфари, а с въпроси. Понякога и

Трийсетте не идват с фанфари, а с въпроси. Понякога и с обезверено възклицание като на Джоуи от Приятели: „ Господи, за какво? Нали имахме договорка – другите да остаряват, само че не и аз? “

Изведнъж всичко, което е изглеждало далечно, се доближава – децата, ипотеките, диалозите за лихви и положителни учебни заведения, умората в очите (в твоите очи). Това е възрастта, в която сякаш си свободен да избираш, само че все по-често усещаш, че всяко „ да “ значи десетки „ не “.