Колко високо е дъното: „Етаж 13“ на Веселин Боришев
Тринайсетият етаж е облик факсимиле – тежко експлоатиран и много оглозган от приложимост, само че и все по този начин пораждащ и задаващ нови благоприятни условия. Клише с капацитет е и обликът на крайния комплекс-тип голяма спалня, в огромния град – панели, сивота, бедност, чувство за тиня, безрадостност, обратното на блясък…
Тези две клишета, събрани в новия план на фоторепортера на Клуб Z Веселин Боришев, в които фотографиите му са доразвити, доосмислени от текстовете на Стефан Иванов, са изживени, стават пояснение в самотност и по този начин се повдигнат до нещо друго и въздействащо.
Книгата, издавана с поддръжката на Национален фонд „ Култура “, е с снимки на Боришев от „ таванския му интервал “, време, в което самият той регистрира, че е бил доста сдухан.
Гледа мъглата през прозореца и я снима, след това излиза и снима капчука, споделя. „ А за какво го върша – не знам, нямам предварителна концепция, имам доста насъбран материал, без искания, концепцията и структурата идват след това, имам искания само към себе си. Най-големият ми преподавател във фотографията са Франк Запа и неговите концептуални албуми “, изяснява той мотивацията си в (за) „ Етаж 13 “.
Изданието е с две равностойни първи корици (последна няма) – етаж 13 изпод и етаж 13 от горната страна като чернобелите снимки сменят позициите си по страниците – от време на време с „ главата “, от време на време с „ краката “ нагоре.
Двата прочита са равностойни. Книгата прави проява по какъв начин горе в действителност е долу, само че оставя отворен въпросът дали противоположното също е годно – долу става горе, или си остава долу?
Ето и един въпрос от текст към една от фотосите в книгата:
„ Познавате ли естествени хора, а харесвате ли ги? “
Имате ли отговор? Въпросът е напълно кардинален, тъй като на фотосите няма хора, светът на тях е тъжно-апокалиптичен.
В свободното си от съзерцание и снимане на капчуци време (минало) и тяхното концептуализиране, Боришев като дълготраен политически фоторепортер има величествен опит в снимането (по-рядко съзерцаването) на политици, герои на своето време. Понякога ги и концептуализира като в „ О, спомняте ли си, госпожо “ или в още горещата „ Бай Хой “, където неговите фотографии са съчетани с карикатурите на Христо Комарницки.
Още по темата
Тези две клишета, събрани в новия план на фоторепортера на Клуб Z Веселин Боришев, в които фотографиите му са доразвити, доосмислени от текстовете на Стефан Иванов, са изживени, стават пояснение в самотност и по този начин се повдигнат до нещо друго и въздействащо.
Книгата, издавана с поддръжката на Национален фонд „ Култура “, е с снимки на Боришев от „ таванския му интервал “, време, в което самият той регистрира, че е бил доста сдухан.
Гледа мъглата през прозореца и я снима, след това излиза и снима капчука, споделя. „ А за какво го върша – не знам, нямам предварителна концепция, имам доста насъбран материал, без искания, концепцията и структурата идват след това, имам искания само към себе си. Най-големият ми преподавател във фотографията са Франк Запа и неговите концептуални албуми “, изяснява той мотивацията си в (за) „ Етаж 13 “.
Изданието е с две равностойни първи корици (последна няма) – етаж 13 изпод и етаж 13 от горната страна като чернобелите снимки сменят позициите си по страниците – от време на време с „ главата “, от време на време с „ краката “ нагоре.
Двата прочита са равностойни. Книгата прави проява по какъв начин горе в действителност е долу, само че оставя отворен въпросът дали противоположното също е годно – долу става горе, или си остава долу?
Ето и един въпрос от текст към една от фотосите в книгата:
„ Познавате ли естествени хора, а харесвате ли ги? “
Имате ли отговор? Въпросът е напълно кардинален, тъй като на фотосите няма хора, светът на тях е тъжно-апокалиптичен.
В свободното си от съзерцание и снимане на капчуци време (минало) и тяхното концептуализиране, Боришев като дълготраен политически фоторепортер има величествен опит в снимането (по-рядко съзерцаването) на политици, герои на своето време. Понякога ги и концептуализира като в „ О, спомняте ли си, госпожо “ или в още горещата „ Бай Хой “, където неговите фотографии са съчетани с карикатурите на Христо Комарницки.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ