Трима в битка за поста на Меркел
Трима са водещите претенденти за наследници на Ангела Меркел отпред на Християндемократическия съюз и в вероятност като канцлери. Колкото и значим да е за самата Германия, въпросът кой от тях ще излезе победител на започващия на 7 декември в Любек партиен конгрес е не по-малко важен за Европа и целия свят. Затова и опциите за най-малки промени във външнополитическата ориентировка на Берлин са следени изключително деликатно.
Според предварителните прогнози с най-високи шансове е 56-годишната Анегрет Крамп-Каренбауер, общоприет секретар на партията и протеже на канцлера. С близки шансове до нейните е 63-годишният Фридрих Мерц, бивш лидер на парламентарната група на ХДС, отхвърлен от Меркел през 2002-ра и по-късно отдал се на бизнес. Третият противник е 38-годишният Йенс Шпан, сега министър на опазването на здравето.
Никой от тримата не се чака да извърши фундаментален завой в немската външна политика. Двата основни стълба, на които се опират християндемократите и изобщо немската външна политика - уговорките към Европейския съюз и трансатлантическите взаимоотношения, публично не са поставяни от никого под въпрос. Въпреки това обаче има разлики в позициите им.
Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана в Германия "АКК ", беше министър председател на дребната немска провинция Саарланд, преди през 2018-а Меркел да я направи общоприет секретар на ХДС. По-недоброжелателните й съпартийци я назовават "мини Меркел ", въпреки тя да поставя старания да се отдели от сянката на настойничката си. Прозвището й не е инцидентно, защото тя въплъщава приемствеността във външната политика - атлантизъм, отдаденост на европейската идея и сдържаност към Русия.
Отношението на АКК към Москва пролича преди дни, когато във връзка случая в Керченския проток тя предложи да се забрани на съветски кораби от района на Азовско море да навлизат в европейски и американски пристанища. "Смятам, че е належащо да си създадем заключения от добития опит, който демонстрира, че линията ни на държание не е задоволително твърда. Иначе Путин нямаше да се реши на такава стъпка ", съобщи генералният секретар на ХДС, с което се дистанцира от предпазливостта на сегашния канцлер.
Германия би трябвало да даде отговор на засилващите се политически безпокойства по отношение на планувания газопровод "Северен поток 2 ", сподели още тя, с което още веднъж засегна сензитивна за Меркел тематика. Би било прекомерно коренно да се отдръпна политическата поддръжка за плана, само че Берлин може да понижи количеството газ, което да тече по газопровода, съобщи АКК. Думите й обаче може и да са отзвук от изявлението на основния й съперник Фридрих Мерц, който отиде още по-далече, като намерено сложи въпроса дали с разрастването на спора сред Русия и Украйна е вярно да бъде построен газопроводът.
Фаворитката на Меркел е уверена франкофилка, джентълмен на Почетния легион. Крамп-Каренбауер е и една от първите немски политици, които поддържаха неотдавнашния апел на френския президент Еманюел Макрон за основаване на европейска войска. Иначе казано, АКК показва евроцентричното и франкофилско крило в ХДС.
Изглежда, че за нея връзките със Съединените щати са на по-заден проект - през юли тази година тя за първи път ги посети от 2002-ра. Но е на мнение, че в региона на защитата Германия не прави задоволително - което може да се пояснява като обръщение, целящо да угоди на американския президент Доналд Тръмп, който подлага на критика Берлин, че не желае да усили разноските си за защита. Трябва да поемем тази отговорност с всичките й вътрешни последствия - а това значи, че е належащо да сме подготвени да харчим повече както за отбраната ни, по този начин и отвън границите ни, съобщи тя пред Ройтерс.
Главният й съперник, Фридрих Мерц, е изявен атлантик. Той е ръководител на "Атлантик Брюке ", американско-германска мрежа, свързваща политическите и бизнес елити на двете страни. Мерц е добре прочут в американските и немските бизнес кръгове в ролята си на бизнес юрист и като ръководител на немския клон на най-големия хедж фонд в света, основания в Съединените щати "Блек рок ".
Макар и покровител на икономическия демократизъм, Мерц е смутен от практиката на Тръмп да къса построени връзки, по тази причина и в хода на акцията си акцентира на биографията си на европеец. Политическата му кариера стартира като евродепутат от 1989-а до 1994-а и той е призовавал за европейски налози, по-дълбоки промени в еврозоната и задълбочаване на европейското съдействие във външната политика и във връзка с сигурността.
Поддръжник на "либералния ред ", Мерц наскоро насочи предизвестие за световния блян към власт на Пекин. Според него Западът би трябвало да опълчи на властническия китайски модел своя модел на демократични общества и отворени пазари.
Третият претендент, въпреки и с най-малки шансове - Йенс Шпан, също е атлантик. Шпан, който при победа ще стане първият гей канцлер, се нарежда като водещ критик на Меркел във връзка с имиграцията. Въз основа на тези позиции той е построил положителни връзки с администрацията на Тръмп, за което е изиграло роля и другарството му с американския дипломат в Берлин Ричард Гренел, също гей прочее.
Шпан постоянно акцентира общите ползи сред Германия и Съединените щати - от опълчването на Китай до увеличението на немските разноски за защита. По отношение на Европа Шпан се изявява като бранител на националния интерес и приема Европейския съюз като "група на суверенни национални страни ", само че не и като федерация в вероятност.
И по този начин, като най-ярък покровител на европейската интеграция се обрисува Крамп-Каренбауер. Най-скептичен към задълбочаването на политическата и икономическата интеграция е Шпан. Мерц е най-изявен последовател на обичайния проамерикански атлантизъм, опиращ се на търговията и НАТО. За разлика от него пък Шпан, наподобява, че в някаква степен имитира Тръмп, изповядвайки един по-консервативен шовинизъм. АКК и Мерц са по-резервирани към Русия, до момента в който Шпан заобикаля по-категорични позиции. Ако има нещо, което и тримата споделят, то е по-консервативното отношение към имиграцията от това на Ангела Меркел.
Според предварителните прогнози с най-високи шансове е 56-годишната Анегрет Крамп-Каренбауер, общоприет секретар на партията и протеже на канцлера. С близки шансове до нейните е 63-годишният Фридрих Мерц, бивш лидер на парламентарната група на ХДС, отхвърлен от Меркел през 2002-ра и по-късно отдал се на бизнес. Третият противник е 38-годишният Йенс Шпан, сега министър на опазването на здравето.
Никой от тримата не се чака да извърши фундаментален завой в немската външна политика. Двата основни стълба, на които се опират християндемократите и изобщо немската външна политика - уговорките към Европейския съюз и трансатлантическите взаимоотношения, публично не са поставяни от никого под въпрос. Въпреки това обаче има разлики в позициите им.
Анегрет Крамп-Каренбауер, наричана в Германия "АКК ", беше министър председател на дребната немска провинция Саарланд, преди през 2018-а Меркел да я направи общоприет секретар на ХДС. По-недоброжелателните й съпартийци я назовават "мини Меркел ", въпреки тя да поставя старания да се отдели от сянката на настойничката си. Прозвището й не е инцидентно, защото тя въплъщава приемствеността във външната политика - атлантизъм, отдаденост на европейската идея и сдържаност към Русия.
Отношението на АКК към Москва пролича преди дни, когато във връзка случая в Керченския проток тя предложи да се забрани на съветски кораби от района на Азовско море да навлизат в европейски и американски пристанища. "Смятам, че е належащо да си създадем заключения от добития опит, който демонстрира, че линията ни на държание не е задоволително твърда. Иначе Путин нямаше да се реши на такава стъпка ", съобщи генералният секретар на ХДС, с което се дистанцира от предпазливостта на сегашния канцлер.
Германия би трябвало да даде отговор на засилващите се политически безпокойства по отношение на планувания газопровод "Северен поток 2 ", сподели още тя, с което още веднъж засегна сензитивна за Меркел тематика. Би било прекомерно коренно да се отдръпна политическата поддръжка за плана, само че Берлин може да понижи количеството газ, което да тече по газопровода, съобщи АКК. Думите й обаче може и да са отзвук от изявлението на основния й съперник Фридрих Мерц, който отиде още по-далече, като намерено сложи въпроса дали с разрастването на спора сред Русия и Украйна е вярно да бъде построен газопроводът.
Фаворитката на Меркел е уверена франкофилка, джентълмен на Почетния легион. Крамп-Каренбауер е и една от първите немски политици, които поддържаха неотдавнашния апел на френския президент Еманюел Макрон за основаване на европейска войска. Иначе казано, АКК показва евроцентричното и франкофилско крило в ХДС.
Изглежда, че за нея връзките със Съединените щати са на по-заден проект - през юли тази година тя за първи път ги посети от 2002-ра. Но е на мнение, че в региона на защитата Германия не прави задоволително - което може да се пояснява като обръщение, целящо да угоди на американския президент Доналд Тръмп, който подлага на критика Берлин, че не желае да усили разноските си за защита. Трябва да поемем тази отговорност с всичките й вътрешни последствия - а това значи, че е належащо да сме подготвени да харчим повече както за отбраната ни, по този начин и отвън границите ни, съобщи тя пред Ройтерс.
Главният й съперник, Фридрих Мерц, е изявен атлантик. Той е ръководител на "Атлантик Брюке ", американско-германска мрежа, свързваща политическите и бизнес елити на двете страни. Мерц е добре прочут в американските и немските бизнес кръгове в ролята си на бизнес юрист и като ръководител на немския клон на най-големия хедж фонд в света, основания в Съединените щати "Блек рок ".
Макар и покровител на икономическия демократизъм, Мерц е смутен от практиката на Тръмп да къса построени връзки, по тази причина и в хода на акцията си акцентира на биографията си на европеец. Политическата му кариера стартира като евродепутат от 1989-а до 1994-а и той е призовавал за европейски налози, по-дълбоки промени в еврозоната и задълбочаване на европейското съдействие във външната политика и във връзка с сигурността.
Поддръжник на "либералния ред ", Мерц наскоро насочи предизвестие за световния блян към власт на Пекин. Според него Западът би трябвало да опълчи на властническия китайски модел своя модел на демократични общества и отворени пазари.
Третият претендент, въпреки и с най-малки шансове - Йенс Шпан, също е атлантик. Шпан, който при победа ще стане първият гей канцлер, се нарежда като водещ критик на Меркел във връзка с имиграцията. Въз основа на тези позиции той е построил положителни връзки с администрацията на Тръмп, за което е изиграло роля и другарството му с американския дипломат в Берлин Ричард Гренел, също гей прочее.
Шпан постоянно акцентира общите ползи сред Германия и Съединените щати - от опълчването на Китай до увеличението на немските разноски за защита. По отношение на Европа Шпан се изявява като бранител на националния интерес и приема Европейския съюз като "група на суверенни национални страни ", само че не и като федерация в вероятност.
И по този начин, като най-ярък покровител на европейската интеграция се обрисува Крамп-Каренбауер. Най-скептичен към задълбочаването на политическата и икономическата интеграция е Шпан. Мерц е най-изявен последовател на обичайния проамерикански атлантизъм, опиращ се на търговията и НАТО. За разлика от него пък Шпан, наподобява, че в някаква степен имитира Тръмп, изповядвайки един по-консервативен шовинизъм. АКК и Мерц са по-резервирани към Русия, до момента в който Шпан заобикаля по-категорични позиции. Ако има нещо, което и тримата споделят, то е по-консервативното отношение към имиграцията от това на Ангела Меркел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ