Има ли грешка в изречението: Гешев проверява Цацаров, Цацаров – Гешев, а двамата заедно – Пеевски
Трима души се считат за взаимна опора един на различен, само че внезапно се показват и за надзор един на различен. В момента прокуратурата ревизира Сотир Цацаров, антикорупционната комисия ревизира Иван Гешев, а двете дружно ревизират Делян Пеевски.
Правителството пък разгласява законопроект, който би трябвало да постави завършек на профилираното правораздаване.
През последните две седмици най-големите скептици в България като че ли получиха сламката, за която дълго време са желали да се заловен. Изведнъж хората, които до момента изглеждаха недосегаеми, по едно и също време се оказаха обект на инспекции.
Означава ли това, че правосъдната промяна се случва още преди да е гласувана в Народното събрание? Преди да сметнем въпроса за комичен, дано се вгледаме в моментната обстановка.
Близо два месеца след клетвата на новото държавно управление, пристигнало на власт с заричане да отстрани “бухалките ” и корупционните схеми на остарялата власт, обществото към момента е в очакване на първите действителни дейности.
От края на предходната седмица е в ход публично разискване на бъдещите промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които би трябвало да отстранен профилираните съдилища и прокуратури, а малко преди този момент ръководителят на набелязаната за преструктуриране антикорупционна комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров самичък подаде оставка.
Изненадващото му решение изпревари с един ден изказване на премиера Кирил Петков, че достъпът до секретна информация на Цацаров е лишен от ДАНС, поради което пък шефът на КПКОНПИ изиска прокуратурата да откри дали е направил някакво закононарушение.
Междувременно ръководещото болшинство в Народното събрание неведнъж прикани основния прокурор Иван Гешев да се отдръпна, давайки да се разбере, че възнамерява ограничение на пълномощията му. Обмисля се даже нова корекция в конституцията, обвързвана със структурата на държавното обвиняване, в случай че бъдат събрани най-малко 160 гласа в Народното събрание.
На този декор КПКОНПИ разгласи, че изисква всички сигнали за нарушавания на Гешев, които новата правосъдна министърка Надежда Йорданова твърди, че е наследила, а Специализираната прокуратура сама реши да образувала инспекция против глобения за корупция от Съединени американски щати народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски. При това – поради обява във в. “Капитал ”, който съпартийците на Пеевски сочат за ядро на олигархичен кръг към издателя му Иво Прокопиев.
Проверката няма значение, в случай че не прерасне в следствие
Според някогашния обвинител от Софийската градска прокуратура, някогашен зам.-министър на правораздаването и сегашен специалист от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов би било пресилено да се мисли, че става въпрос за активизиране на проверяващите, тъй като сходни инспекции са правени доста пъти и преди.
Като мотив той напомня изявлението на някогашния началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев, че Пеевски е “или най-проверяваният и най-чистият човек в страната, или има доста положителни юристи и счетоводители ”.
“Отдаването на прекалено значение на това, че някой правел някаква инспекция, на мен ми се коства пресилено. Реално всичко това би имало някакво значение, в случай че има формирано наказателно произвеждане, следствието е достигнало до някакви доказателства за съответно лице от изброените и се стигне до привличане към наказателна отговорност ”, разяснява Янкулов пред Свободна Европа.
По думите му в тази ситуация на Цацаров, да вземем за пример, става въпрос за официална инспекция, защото, в случай че имаше данни за някакво закононарушение, Държавната организация “Национална сигурност ” (ДАНС), която му лиши секретния достъп, сама трябваше да сезира прокуратурата.
“Това, че му е лишен допускът до класифицирана информация, не значи автоматизирано, че това е станало поради данни за осъществено закононарушение, които някой да би трябвало да ревизира. Това е по-скоро медийно държание – за пред обществеността ще се проверим, с цел да излезе, че всичко е тъкмо ”, предвижда някогашният обвинител.
“А това, че Цацаров изисква сигналите против Гешев, с цел да прави инспекции – първо, не е ясно дали всички тези сигнали са от компетентността на КПКОНПИ. Второ, тази комисия може да направи някаква предварителна инспекция за корупционно държание с оглед събиране на задоволително данни и отново би трябвало да изпрати на прокуратурата, която да реши дали към този момент да образува същинско следствие. Тоест – това, че комисията ще ревизира някакви сигнали, единствено по себе си, нищо не значи ”, прибавя Янкулов.
Политическа обстановка и бавене на време
Директорката на Българския институт за правни начинания (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер пък е на мнение, че обществото нормално става очевидец на сходно активизиране на тези институции, когато “те са застрашени или обезпокоени от нещо ”. Тя отбелязва, че в тази ситуация не може да бъде подмината промяната на политическата обстановка и желанията на новите ръководещи за промяна в КПКОНПИ и закриване на спецправосъдието.
“Как ще се движат инспекциите ще зависи значително от това по какъв начин се развиват нещата в Народното събрание. До 11 февруари имаме период за показване на мнения за измененията в Закон за съдебната власт. След това този законопроект би трябвало да влезе в Народното събрание. Междувременно общественото обявяване на инспекции ще продължи и ще се движи със скоростта, с която се движи законопроектът ”, споделя тя.
Шефката на БИПИ не чака развиването на сходни инспекции да докара до действително ангажиране на наказателна отговорност на Гешев, Цацаров или Пеевски, тъй като по думите ѝ става въпрос по-скоро за “прах в очите, в сравнение с за някакво достоверно предпочитание да се стигне до дъното на корупция или спор на ползи ”.
Биляна Вегертседер счита, че главен фактор за тези дейности на прокуратурата и КПКОНПИ е смяната в политическата обстановка, за което свидетелства и смяната в отношението на Гешев към европейското наблюдаване над България.
Докато през 2019 година той беше на мнение, че евродокладите по механизма за съдействие и оценка се употребяват единствено за “вътрешнополитически цели ”, то през предходната седмица основният прокурор непосредствено се разгласи за по-строг мониторинг на страната от Брюксел за господство на закона. Впоследствие Гешев изиска Еврокомисията да направи разбор на делата, представляващи висок публичен интерес, по които работи спецпрокуратурата.
Директораката на БИПИ счита, че единствената цел на тази концепция е да забави “процесите със законодателните промени, целящи разпускане и преформатиране на профилираното правораздаване ”.
“Другата опорка, която се върти е, че основният прокурор е просто административен началник на административните ръководители в прокуратурата. Очевидно той не обвързва строгия мониторинг с някакви наказания във връзка с България, за него строгият мониторинг е привързан с удължение във времето на полемиката за измененията, които биха засегнали йерархичната пирамида в прокуратурата ”, споделя Биляна Гяурова-Вегертседер.
Правната експертка от Института за пазарна стопанска система Екатерина Баксанова споделя мнението ѝ, че съществена причина за паралелните инспекции на Гешев, Цацаров и Пеевски са точно желанията на новите ръководещи за правосъдна промяна.
“Малко ми припомнят тези участници на папури – те се развиват в тинеста почва и, когато духне вятър, те се навеждат по посока напразно, само че в никакъв случай не се чупят. ”
Борис Митов е съдебно-криминален кореспондент от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и правосъдната система в разнообразни медии, измежду които Българската телеграфна организация, вестник „ Сега “ и сайта „ Медиапул “.
https://www.svobodnaevropa.bg/
Правителството пък разгласява законопроект, който би трябвало да постави завършек на профилираното правораздаване.
През последните две седмици най-големите скептици в България като че ли получиха сламката, за която дълго време са желали да се заловен. Изведнъж хората, които до момента изглеждаха недосегаеми, по едно и също време се оказаха обект на инспекции.
Означава ли това, че правосъдната промяна се случва още преди да е гласувана в Народното събрание? Преди да сметнем въпроса за комичен, дано се вгледаме в моментната обстановка.
Близо два месеца след клетвата на новото държавно управление, пристигнало на власт с заричане да отстрани “бухалките ” и корупционните схеми на остарялата власт, обществото към момента е в очакване на първите действителни дейности.
От края на предходната седмица е в ход публично разискване на бъдещите промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които би трябвало да отстранен профилираните съдилища и прокуратури, а малко преди този момент ръководителят на набелязаната за преструктуриране антикорупционна комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров самичък подаде оставка.
Изненадващото му решение изпревари с един ден изказване на премиера Кирил Петков, че достъпът до секретна информация на Цацаров е лишен от ДАНС, поради което пък шефът на КПКОНПИ изиска прокуратурата да откри дали е направил някакво закононарушение.
Междувременно ръководещото болшинство в Народното събрание неведнъж прикани основния прокурор Иван Гешев да се отдръпна, давайки да се разбере, че възнамерява ограничение на пълномощията му. Обмисля се даже нова корекция в конституцията, обвързвана със структурата на държавното обвиняване, в случай че бъдат събрани най-малко 160 гласа в Народното събрание.
На този декор КПКОНПИ разгласи, че изисква всички сигнали за нарушавания на Гешев, които новата правосъдна министърка Надежда Йорданова твърди, че е наследила, а Специализираната прокуратура сама реши да образувала инспекция против глобения за корупция от Съединени американски щати народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски. При това – поради обява във в. “Капитал ”, който съпартийците на Пеевски сочат за ядро на олигархичен кръг към издателя му Иво Прокопиев.
Проверката няма значение, в случай че не прерасне в следствие
Според някогашния обвинител от Софийската градска прокуратура, някогашен зам.-министър на правораздаването и сегашен специалист от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов би било пресилено да се мисли, че става въпрос за активизиране на проверяващите, тъй като сходни инспекции са правени доста пъти и преди.
Като мотив той напомня изявлението на някогашния началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев, че Пеевски е “или най-проверяваният и най-чистият човек в страната, или има доста положителни юристи и счетоводители ”.
“Отдаването на прекалено значение на това, че някой правел някаква инспекция, на мен ми се коства пресилено. Реално всичко това би имало някакво значение, в случай че има формирано наказателно произвеждане, следствието е достигнало до някакви доказателства за съответно лице от изброените и се стигне до привличане към наказателна отговорност ”, разяснява Янкулов пред Свободна Европа.
По думите му в тази ситуация на Цацаров, да вземем за пример, става въпрос за официална инспекция, защото, в случай че имаше данни за някакво закононарушение, Държавната организация “Национална сигурност ” (ДАНС), която му лиши секретния достъп, сама трябваше да сезира прокуратурата.
“Това, че му е лишен допускът до класифицирана информация, не значи автоматизирано, че това е станало поради данни за осъществено закононарушение, които някой да би трябвало да ревизира. Това е по-скоро медийно държание – за пред обществеността ще се проверим, с цел да излезе, че всичко е тъкмо ”, предвижда някогашният обвинител.
“А това, че Цацаров изисква сигналите против Гешев, с цел да прави инспекции – първо, не е ясно дали всички тези сигнали са от компетентността на КПКОНПИ. Второ, тази комисия може да направи някаква предварителна инспекция за корупционно държание с оглед събиране на задоволително данни и отново би трябвало да изпрати на прокуратурата, която да реши дали към този момент да образува същинско следствие. Тоест – това, че комисията ще ревизира някакви сигнали, единствено по себе си, нищо не значи ”, прибавя Янкулов.
Политическа обстановка и бавене на време
Директорката на Българския институт за правни начинания (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер пък е на мнение, че обществото нормално става очевидец на сходно активизиране на тези институции, когато “те са застрашени или обезпокоени от нещо ”. Тя отбелязва, че в тази ситуация не може да бъде подмината промяната на политическата обстановка и желанията на новите ръководещи за промяна в КПКОНПИ и закриване на спецправосъдието.
“Как ще се движат инспекциите ще зависи значително от това по какъв начин се развиват нещата в Народното събрание. До 11 февруари имаме период за показване на мнения за измененията в Закон за съдебната власт. След това този законопроект би трябвало да влезе в Народното събрание. Междувременно общественото обявяване на инспекции ще продължи и ще се движи със скоростта, с която се движи законопроектът ”, споделя тя.
Шефката на БИПИ не чака развиването на сходни инспекции да докара до действително ангажиране на наказателна отговорност на Гешев, Цацаров или Пеевски, тъй като по думите ѝ става въпрос по-скоро за “прах в очите, в сравнение с за някакво достоверно предпочитание да се стигне до дъното на корупция или спор на ползи ”.
Биляна Вегертседер счита, че главен фактор за тези дейности на прокуратурата и КПКОНПИ е смяната в политическата обстановка, за което свидетелства и смяната в отношението на Гешев към европейското наблюдаване над България.
Докато през 2019 година той беше на мнение, че евродокладите по механизма за съдействие и оценка се употребяват единствено за “вътрешнополитически цели ”, то през предходната седмица основният прокурор непосредствено се разгласи за по-строг мониторинг на страната от Брюксел за господство на закона. Впоследствие Гешев изиска Еврокомисията да направи разбор на делата, представляващи висок публичен интерес, по които работи спецпрокуратурата.
Директораката на БИПИ счита, че единствената цел на тази концепция е да забави “процесите със законодателните промени, целящи разпускане и преформатиране на профилираното правораздаване ”.
“Другата опорка, която се върти е, че основният прокурор е просто административен началник на административните ръководители в прокуратурата. Очевидно той не обвързва строгия мониторинг с някакви наказания във връзка с България, за него строгият мониторинг е привързан с удължение във времето на полемиката за измененията, които биха засегнали йерархичната пирамида в прокуратурата ”, споделя Биляна Гяурова-Вегертседер.
Правната експертка от Института за пазарна стопанска система Екатерина Баксанова споделя мнението ѝ, че съществена причина за паралелните инспекции на Гешев, Цацаров и Пеевски са точно желанията на новите ръководещи за правосъдна промяна.
“Малко ми припомнят тези участници на папури – те се развиват в тинеста почва и, когато духне вятър, те се навеждат по посока напразно, само че в никакъв случай не се чупят. ”
Борис Митов е съдебно-криминален кореспондент от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и правосъдната система в разнообразни медии, измежду които Българската телеграфна организация, вестник „ Сега “ и сайта „ Медиапул “.
https://www.svobodnaevropa.bg/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ