Трима български граждани са признати за виновни за шпионаж в

Трима български жители са приети за отговорни за шпионаж в интерес на Русия в Обединеното кралство.

33-годишната Катрин Иванова, 30-годишната Ваня Габерова и 39-годишният Тихомир Иванчев, всички от Лондон, са били част от група българи, които са шпионирали в интервала 2020-2023 година

Тримата са работили като козметик, медицински служащ и декоратор, до момента в който скрито са следили публицисти и военна база на Съединени американски щати в Германия, заяви Би Би Си.

Методите, които са употребявали, са били като от шпионски разказ, съобщи командирът на столичната полиция Доминик Мърфи.

Докато водят лицемерен живот, проектите им включват заприказва за похищение и ликвидиране на цели, както и проекти за улавянето им в така наречен медени клопки.

Габерова, от Ийстън, Иванова, от Хароу, и Иванчев, от Актън, са наказани за скрит план за шпионаж, а Иванова е наказана и за владеене на голям брой подправени документи за идентичност.

Те са работили за 47-годишния си съотечественик Орлин Русев, който е управлявал шпионската мрежа от 33-стайна някогашна къща за посетители в Грейт Ярмут, Норфолк.

Там полицията открива „ съкровищница “ от шпионски съоръжения и съоръжение, в това число камери, скрити във вратовръзки, камера, скрита във подправен камък, и очила, съдържащи записващо съоръжение.

Преди това Русев призна за скрит план за шпионаж дружно с 43-годишния Бисер Джамбазов от Лондон, а шестият обвинен, 34-годишният Иван Стоянов, призна за шпионаж преди процеса.

Основните цели на клетката са били проверяващите публицисти Христо Грозев и Роман Доброхотов, чиято работа включва откриване на ролята на Русия в нападенията с нервнопаралитично вещество против съветския опозиционен водач Алексей Навални през 2020 година и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 година

По време на процеса прокурорът Алисън Морган КейСи сподели, че шпионската клетка е била „ комплицирана в своята методология; правила е активност по наблюдаване на лица и места; произвеждала е и е употребила подправени самоличности и е внедрявала съвременни технологии за придобиване на информация “.

В хода на полицейското следствие са получени 221 мобилни телефона, 495 сим карти, 11 дрона и устройства, позволяващи добиване на данни от телефоните и подслушване на wi-fi интензивността.

Ръководителят на отдела за битка с тероризма на Метрополитен пълководец Мърфи съобщи, че казусът е „ извънредно комплицирана “ интервенция, която „ съставлява опасност за националната сигурност и за обособени лица “.

Шпионската клетка е работила под управлението на Русев, който от своя страна е получавал указания от Ян Марсалек.

Австрийският жител е търсен в Германия поради хипотетичната му машинация, обвързвана с компанията за финансови услуги Wirecard. Той е разказан от прокурорите като „ медиатор на съветските разследващи служби “.

Русев и Марсалек са се срещнали преди 10 години. Впоследствие Русев е бил вербуван като разузнавач. След това той вербува други българи да правят шпионски интервенции.

Шпионската клетка е имала и други специалности – Габерова е била козметичка, Иванчев – бояджия и декоратор, а Русев в един миг е бил основен софтуерен шеф на финансова компания в Лондон.

Стоянов е работил като медицински пощальон, само че също по този начин се е взел участие в боеве по смесени бойни изкуства, употребявайки прякора „ Разрушителя “.

Джамбазов и Иванова живеели дружно като двойка и работели в областта на опазването на здравето, само че също по този начин ръководели организация на българската общественост, която организира курсове по „ английски полезности “.

Джамбазов обаче е имал връзка и с Габерова. Те са били открити дружно в леглото, когато полицията е направила ареста, а Иванчев настрана е имал връзка с нея в предишното.

По време на правосъдния развой Иванчева и Габерова признават, че са правили интервенции по наблюдаване, само че отхвърлят да са знаели, че това е в интерес на Русия.

Иванчев не е дал показания по време на процеса, само че е изложил сходна позиция по време на разпитите в полицията, откакто е бил задържан. Той е задържан една година след другите петима обвинени. Иванчев споделя полицията, че е провел няколко диалога с MI5.

Обвинението се концентрира върху шест интервенции, извършени от шпионите:

Операция 1

Тя е ориентирана против журналиста Христо Грозев.

Ян Марсалек и Русев са си разменяли известия, в които са обсъждали опциите си във връзка с Грозев, в това число слагането на членове на екипа на местата до него в самолетите. Той е бил наблюдаван в цяла Европа, а обвързваните с него парцели са били следени в Австрия и България.

Шпионската клетка обсъждала и опцията да му отнеме преносимия компютър и телефона и да ги занесе в съветското посолство, да изгори имуществото му, да го отвлече и да го заведе в Москва или да го убие.

Операция 2

Тази интервенция е ориентирана към журналиста Роман Доброхотов.

Клетката го следи в разнообразни страни и разисква отвличането му в Обединеното кралство и контрабандното му извеждане от страната благодарение на дребна лодка.

На един стадий Катрин Иванова е толкоз покрай него в самолета, че може да види ПИН кода на телефона му.

Операция 3

Тя била ориентирана към мъж на име Бергей Рискалиев през ноември 2021 година, чу съдът.

Рискалиев е жител на Казахстан и някогашен политик. Той бяга във Англия, където по-късно получава леговище.

Има и е имало явен претекст Русия да развива връзки с Казахстан, стана ясно в съда.

Прокурорите обявиха, че насочването към политически отстъпник от името на Казахстан развива тези връзки, предоставяйки на Казахстан това, което той може да смята за помощ.

Операция 4

Предполага се, че възнамеряват деструктивна активност в посолството на Казахстан в Лондон през септември 2022 година

Съдът чу, че проектът е бил да провеждат проява пред посолството – „ подправен митинг “ – с цел да основат предлог, че разполагат с същинска разследваща информация за виновните лица, която по-късно да предадат на казахстанското разузнаване, с цел да се опитат да завоюват благоразположението на Казахстан от името на Русия.

Операция 5

Предполагаемо наблюдаване в казармата „ Пач “, американска военна база в Щутгарт, в края на 2022 година

Това е американска военновъздушна база, за която правосъдните заседатели научиха, че обвинените са считали за място, където украинските сили се образоват в потреблението на оръжия земя-въздух, тъкмо по време на нашествието на Русия в Украйна.

Прокурорите настояват, че проектът на обвинените е бил да се насочат към авиобазата, като употребяват редица извънредно комплицирани технологии, предопределени за събиране на основна информация за намиращите се в базата лица.

Операция 6

Съдебните заседатели бяха известени, че този проект е бил ориентиран към човек на име Кирил Качур.

Той е съветски жител, прекарал известно време в Черна гора, който е бил нает от Следствения комитет на Русия, само че е напуснал страната през 2021 година През ноември 2023 година Русия го е оповестила за „ задграничен сътрудник “.