Трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев,

Трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, бяха разиграни в разнообразни комбинации в договарянията за основните постове в Европейски Съюз.За страна като България, която не е решителен фактор в Европейския съюз, това е късмет едно на един милион.Премиерът Борисов остана правилен на себе си - желае " ресурсен " комисар и да не нервира Русия. Част от тематиката Битката за постове в Европейски Съюз
Неочакваният напредък на Урсула фон дер Лайен

Номинираната за ръководител на Европейска комисия има дълготраен политически опит, само че и смесена оценка за достиженията

Ако някой единствено преди месец беше предположил, че българи ще бъдат обсъждани да оглавят четири от петте европейски институции, а някои от тях ще имат и действителни шансове, диагнозата евентуално щеше да бъде топлинен удар. Но тъкмо това се случи и в трите дни на преди малко завършилата невиждано дълга среща на водачите на 28-те.

Трима българи – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, бяха разиграни в разнообразни комбинации по време договарянията, които трябваше да приключат с консенсус към новите ръководители на Европейската комисията (ЕК), Европейския съвет, Европейския парламент (ЕП), Европейската централна банка (ЕЦБ) и европейския първи посланик. Георгиева, която е изпълнителен шеф на Световната банка, беше напълно покрай това да оглави Европейския съвет.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За страна, която без подозрение не е решителен фактор в Европейския съюз, това е късмет едно на един милион. Той се дължи на изключително нареждане на звездите в европейската политика, както и на загатна в Брюксел за някогашния зам.-председател на Европейска комисия Кристалина Георгиева, която към момента е позитивна големина и има сериозна известност в европейската столица. Така България блесна за малко на брюкселския небосвод, след което скоропостижно угасна. Защо се получи по този начин?

Накратко, тъй като чисто обективно задачата българин да получи основен пост в европейските институции не беше лесна. Но по-важното е, че министър председателят Бойко Борисов отигра обстановката като футболист, който е получил ненадейно добър пас пред съвсем празна врата и до момента в който се чуди по какъв начин да реагира, топката му избяга.

Още малко и

В 10:00 на 1 юли България беше напълно покрай това да получи поста ръководител на Европейския съвет - форматът, в който заседават държавните и държавните глави на Европейски Съюз. В негласната класация на европейските институции, това е третата най-важна позиция след Европейска комисия и ЕЦБ.

След като предния ден срещата на водачите завърши без резултата и цяла нощ дипломатите чертаеха схеми за систематизиране на постовете в европейските институции и подпитваха сътрудниците си коя от тях има късмет да мине, договорката предвиждаше Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС) да поеме Европейската комисия, а Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП) – Европейския парламент. В нея Кристална Георгиева оглавяваше Европейския съвет.

Важният миг в договорката беше, че спечелилата най-вече гласове на европейските избори през май ЕНП се отхвърля от Европейска комисия – несъмнено най-важната институция в Брюксел, само че за сметка на това получава шанса да назначи собствен претендент за Европейския съвет. Георгиева беше и уверението, че източноевропейците не са подценени.

Тази разстановка на силите трябваше да преодолее съпротивата на няколко партии в ЕНП против контрактуваната по-рано от четирите огромни страни – Германия, Франция, Испания и Холандия, замяна на постовете сред Вебер и Тимерманс. Договорката по време на срещата на Г-20 в японския град Осака провокира безусловно протест в редиците на ЕНП. " Имаме си шпиценкандидат (т.е. Вебер), спечелил изборите, няма логичност спечелилият да не е ръководител на Европейска комисия ", сподели Борисов в първи ден ба срещата на водачите на Европейски Съюз, като акцентира, че към момента счита Вебер за любимец да оглави Европейска комисия.

Българката се употребява с поддръжката на четирите страни от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, както и на Италия, които пък бяха главната пречка пред Тимерманс. Тимерманс, който е зам.-председател на Европейска комисия, е олицетворението на опита на Брюксел да наложи на Варшава и Будапеща да спрат с политизирането на правосъдните си системи, мачкането на неправителствения бранш и самостоятелните медии. Предложението за Георгиева трябваше да ги убеди да преглътнат Тимерманс.

" Бяхме доста близо ", сподели холандският министър председател Марк Рюте три часа по-късно, откакто почналото в 10:35 съвещание на водачите трябваше да бъде прекъснато поради липса на компромис. " След половин час в залата стана ясно, че няма единодушие ", разясни малко по-късно Рюте.

Според Борисов договорката е пропаднака заради желанието на либералите непременно да получат Европейския съвет. Начело на тази битка беше френският президент Еманюел Макрон, като даже не всички либерали (като да вземем за пример Рюте) са били срещу Георгиева. На процедура към обяд на 1 юли към този момент се говореше, че пречката договорката с постове да мине е точно българката. Както малко по-късно обаче се оказа, това предзвика сриване на толкоз мъчно постигнатия баланс.

Разбира се, българският министър председател пропусна да каже, че в случай че неговите сътрудници от ЕНП в страни като Ирландия или Хърватия, които нямаха кардинални възражения против Тимерманс, бяха подкрепили левия претендент, то френският президент доста мъчно щеше да основава спънки. Подобен завой направи Бойко Борисов. В среднощна среща с холандеца двамата се обясниха в обич, българският министър председател завъртя на 180 градуса предходната си позиция и въодушевен даже си присвои като своя концепция Тимерманс да застане отпред на Европейска комисия. Всичко това беше излъчено онлайн във фейсбук страницата на Борисов, което провокира възторг в Брюксел, където сходни двустранни срещи са строго конфиденциални.

Но този завой на Борисов не съумя да увлече своите сътрудници, тъй че да подсигурява договорката, съгласно която поста на ръководителя на Европейския съвет щеше да получи България.

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване

Как България влезе под прожекторите

Обсъждането на Кристалина Георгиева като вероятен претендент за Европейската комисия, което стартира още преди три месеца, й отвори вратите и за други позиции. Това като че ли изглеждаше ненадейно в София, като министър председателят Борисов призна, че тази опция се е обсъждала едвам на 20 юни, и то с забележима липса на възторг.

Причината частично се дължи на обстоятелството, че кандидатурата на Георгиева за ръководител на Европейска комисия се появи изненадващо по време на неофициалната среща на върха в румънския град Сибиу на 8 май. По неофициална информация тя е била сложена за разискване от Холандия, като очевидно концепцията е била да се тества готовността на ЕНП за договаряния. След увертюрата в Сибиу неофициалната номинация на Георгиева стартира да събира поддръжка, изключително в Източна Европа. През 2015 г тя стана известна с позицията си, че не утвърждава автоматизираното налагане на квоти за приемане на мигранти, което направи Варшава и Будапеща нейни горещи почитатели, макар че тя не криеше и неодобрението си към дейностите на унгарския министър председател Виктор Орбан.

Проблемът на Георгиева обаче беше, че влизайки в играта, тя незабавно се възприе като опит за дестабилизация на претендента на ЕНП Манфред Вебер. Затова и министър председателят Бойко Борисов дълго време се опитваше да пренебрегва тематиката, с цел да не нервира управлението на ЕНП и Германия. Когато името на изпълнителният шеф на Световната банка към този момент стартира да се разисква напълно публично, министър председателят просто нямаше по какъв начин да откаже поддръжка. Но още преди срещата на върха тази седмица негласното схващане беше, че Борисов би подкрепил Кристалина Георгиева единствено за ръководител на Европейската комисия, само че не и за Върховен представител на Европейски Съюз в региона на външната политика и сигурността.

Калкулацията му евентуално е била, че ръководител на Европейска комисия е прекомерно огромна опция, с цел да бъде отказана, само че за всяка друга позиция не си заслужава напъните. Независимо че Георгиева беше обсъждана главно като вероятен правоприемник на Федерика Могерини, а издания като The Financial Times я включваха в своя избор на европейски дрийм тийм, Борисов самичък призна, че е отказал една от петте висши позиции в Европейски Съюз - на ръководителя на европейската дипломация.

Не желаеме да сме на международната сцена

Мотивът на Борисов да откаже позицията е, че дипломацията не е значима, защото " не е същински сектор ". " Тази тематика не ми е забавна, тъй като по този метод изгубвам комисар ", сподели той. Премиерът очевидно се надява да успее да контракти българския комисар да има достъп до " ресурсна дирекция ". Което демонстрира необичайно недоумение на това по какъв начин работи Брюксел. Фактът, че румънката Корина Крецу е комисар по районно развиване, не е довел до заливането на Румъния с пари. Сила и въздействие в Брюксел се реализира или със мощен народен тил – френски или немски, или с политически фигури, които имат независима тежест. Ресорът им е значим, само че не е решителен.

В Брюксел той показа и балкански ъгъл. " Представете си примерно, доста е евентуално страните от Западните Балкани да не бъдат поканени и тогава косовари, македонци, сърби споделят, че поради българката не става ", сподели министър председателят. Аргументът е чудноват - за договарянията за участие има обособен комисар и дирекция в Европейска комисия, а висшият представител се занимава с класическата дипломация. След толкоз хвалената балканска дипломация на кабинета София не би трябвало да се тормози да поеме върховен пост в Брюксел поради боязън от реакцията на Албания примерно. Реално страхът на държавното управление идва от друго място. Първият европейски посланик постоянно би трябвало да взима отношение да вземем за пример по спора в Украйна, което неизбежно би сложило София в борба с Москва. Затова и още през 2014 година този пост се обявяваше като нищожен от тогавашното държавно управление на Пламен Орешарски, излъчено от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.

Вместо Георгиева като кандидатура за поста изненадващо се появи името на сегашния български комисар Мария Габриел. Намесата й изглеждаше като конспирация да извади конкурентната българска номинация от играта, само че това не е по този начин. След забележимото отвращение на Борисов да поддържа Георгиева за поста, единствената българка подръка на дипломатите, които обезверено се опитваха да наместят петте фигури в европейския пъзел от постове, се оказа българският комисар по цифровите въпроси. Липсата на минал опит в дипломацията на процедура я дисквалифицира.

По същия метод в последния ден на срещата измежду обсъжданите имена за ръководител на Европейския парламент изненадващо се появи името на някогашния министър председател Сергей Станишев, като изглеждаше, че самият той не е очаквал това. Станишев е водач на Партията на европейските социалисти и номинацията му трябваше да подсигурява, че източноевропейците са показани в европейските институции. Той обаче нямаше поддръжка в самия Европейския парламент и самичък отхвърли да бъде повдигнат за ръководител.

В последна сметка, откакто този проект пропадна, преговорната въртележка изхвърли любимците и за ръководител на Европейската комисия беше определена немският министър на защитата Урсула фон дер Лайен, която идва от партията на немския канцлер Ангела Меркел. Начело на Европейския съвет застава белгиецът и либерал Шарл Мишел, а първи посланик ще е испанският социалист Жозеп Борел. Европейският парламент пък ще бъде управляван от италианеца Давид-Мария Сасоли, представител на ПЕС. Бързането да се намерят подобаващи хора в последна сметка докара до това отпред на Европейска комисия да застане човек със подозрителен административен опит (вижте повече на стр.14), а европейската дипломация да се води от страна, която не признава независимостта на Косово. Единствено номинацията за Европейската централна банка – актуалният изпълнителен шеф на Международния валутен фонд Кристин Лагард, наподобява безспорна.

Историята е да не се учим
Първият урок от несполучливото включване на България в играта за постове в Брюксел е, че когато самичък отказваш да играеш козовете в ръцете си, тогава някой играе вместо теб. Появата на Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев като вероятни претенденти не се дължеше на напъните и тактиката на София. Други страни членки взеха решение да разиграят картите на България, което в последна сметка не е от изгода за страната. Това обаче е единствено признак на по-големия проблем. София отхвърля да се бори за позиции в Брюксел - игра, която е тежка и постоянно неблагодарна (няма по какъв начин гласоподавателите в България да я оценят). Рискът да загуби да вземем за пример караше Борисов да не споделя какво тъкмо желае - по този метод той минимализира вероятните негативи за имиджа си, в случай че предложенията му не минат. Вторият проблем е, че държавното управление (без значение на политическата окраска) в България още не може да разбере по какъв начин работи Брюксел. За да може София да реализира по-широките си цели е европейските институции би трябвало да влизат хора с тежест и известност, като поста надалеч не е най-важния. Не ресора прави въздействието, а репутацията. Провалът на България да се възползва от дадените й шансове, съществено подкрепена от Варшава и Будапеща, ще е неуспех и за цяла Източна Европа. Петнадесет години след влизането си в Европейски Съюз районът продължава да бъде едва показан в Брюксел. България имаше късмет да води тази смяна, само че избра да не рискува.