Трифон Зарезан е
Трифон Зарезан /или Ден на лозаря/ е български национален празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари /по григорианския календар/ или на 1 февруари /по юлианския календар/, когато Българската православна черква публично отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик. Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун. Приготвя пълнена с ориз кокошка.
В ритуала за подкастряне за благодат на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с алено вино и благославяло с думите " Колкото капки, толкова коли грозде! " С подрязаните клончета се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите вкъщи. Някой пък ги хвърляли във водата с цел да тече виното по този начин като реката.
Слагало се обща софра в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още именуван Трифон. Царят щял да донесе благодат през идната година.
Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава „ зарязване ". След това всички се събират и избират „ царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. „ Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с „ Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните - за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората и.
Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун. Приготвя пълнена с ориз кокошка.
В ритуала за подкастряне за благодат на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с алено вино и благославяло с думите " Колкото капки, толкова коли грозде! " С подрязаните клончета се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите вкъщи. Някой пък ги хвърляли във водата с цел да тече виното по този начин като реката.
Слагало се обща софра в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още именуван Трифон. Царят щял да донесе благодат през идната година.
Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава „ зарязване ". След това всички се събират и избират „ царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. „ Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с „ Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора „ трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните - за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците.
Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората и.
Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ