Днес празнуваме Трифон Зарезан
Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го означаваме по нов жанр на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, подобен ще ти е шансът. Имен ден означават Трифон и Лозан.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун и кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионисий - бога, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава " зарязване ". След това всички се събират и избират " царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. " Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с " Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора " трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Празничната софра би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората й.
Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително - вино.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун и кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионисий - бога, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава " зарязване ". След това всички се събират и избират " царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество. " Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с " Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора " трифунци ", се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Празничната софра би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората й.
Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително - вино.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ