Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Свети

Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Свети Трифон е страдалец, който през 248 година сл. Хр., при царуването на император Деций Траян е бил посечен с меч. Роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произлиза от област, която се счита за една от прародините на лозата и виното.
Свети Трифон се смята за надзирател на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват освен лозарите, само че и градинарите и кръчмарите.

Празникът е наименуван от народа Зарезан, тъй като се чества при започване на пролетния сезон, когато стартира резитбата на лозята.

Денят на свети страдалец Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - свети Симеон.

Според националните обичаи свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. Според етнографи в основата на празника се крие античният фетиш към Дионисий - бога, който в древността почитали като настойник на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да вършат вино. В негова чест се чествали така наречен дионисиади, присъщи с буйните си игри и забавление измежду природата.

Според традициите рано сутринта стопанката омесва самун - свеж или квасник. Тя готви и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се припича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава „ зарязване ". След това всички се събират и избират „ царя на лозята ". Едва тогава стартира общо пиршество.

„ Царят " е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ". Царят дава отговор на благословията с „ Амин ". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек.

На Трифон Зарезан на всички места млади и остарели не пропущат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благополучие.От остарели времен наздравиците са наложително придружени с неизменимата благословия: " Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! "