След превземането на Угледар - ще промени ли новата тактика на руската армия хода на войната
Тридневна специфична военна интервенция, ден 954-и... Не, това към този момент май много се изтърка... А за какво да не опитам по този начин – ден 954-и от втората фаза на десетгодишната руско-украинска война. Не, и това не е доста автентично. Ето това обаче май става – ден 954-и от най-новата война в близо хилядагодишния руско-украински спор. Защото, за мое най-голямо удивление, наскоро открих, че за първи път съветски войски (ако изобщо можем да ги назовем така) са нахлули в днешните украински земи през доста далечната към този момент 1169 година, когато Андрей I Боголюбски, държател на Владимир-Суздалското княжество, завладял и ограбил Киев. Той, несъмнено, както доста други след него, не съумял да се задържи дълго в новозавоюваните земи, само че оттогава като че ли на съветските предводители им станало табиет да нахлуват на територията на днешна Украйна. И по този начин чак до наши дни. Практически няма столетие, през което съветски войски да не са нападали или водили бойни дейности в обширните равнини от двете страни на Днепър. Помислете за това.
Ако би трябвало да отлича главното събитие на седмицата, то това несъмнено е фактът, че нито един гражданин на планетата не почина вследствие на нуклеарна детонация. Не се майтапя. След заканите на Путин, озвучени посредством измененията в така наречен нуклеарна теория, мнозина бяха като на тръни какво ще последва. Както написах в последния ми разбор, риториката на Кремълския недоимператор преследва чисто политически и най-много психически цели и няма никаква практическа устременост. Най-малко от нея са се впечатлили украинците, които през предходната седмица удариха с дронове склад за амуниции край Воронеж, както и две петролни бази, едната в региона на същия Воронеж, а другата чак в Перм, оттатък Москва, на към 700 км от украинската граница.
През нощта на сряда против четвъртък, пък, безпилотните апарати на ЗСУ (украинските въоръжени сили) поразиха и военното летище край Борисоглебск, където също са зародили пожари и детонации.
Че всичко е прахуляк в очите за наивните, стана ясно още в края на предходната седмица. Тогава на въпроса дали ще бъдат приведени в деяние новите пунктове в нуклеарната теория поради украинските офанзиви с дронове по складовете във Воронеж, представителят на Путин Дмитрий Песков отговори, че крайната дума е на военните и те ще вземат решение по кое време и защо ще се употребяват. Демек трансферира горещия картоф напряко в ръцете на тези, които по този начин или другояче извършват категорично всичко, каквото им се заповяда от Кремъл. С други думи - всичко си остава, както до момента, т.е. заплашителна реторика без покритие е чертаене на червени линии, които по този начин или другояче никой не съблюдава.
Руско тактическо нуклеарно оръжие - ОТР " Искандер-М " Източник: МО на РФ
Редовно ме питат дали Путин ще използва нуклеарно оръжие и аз постоянно давам отговор, че към този момент няма забележими признаци за привеждане в деяние на подобен злокобен проект. Един от главните ми причини е, че самодържецът прекалено много обича живота и най-много луксозно-бляскавата му страна, с цел да прибегне към подобен коренен гибелен ход. Разсъжденията в тази тенденция през миналата седмица откриха своето изненадващо удостоверение в публично публикувания бюджет на президентството на РФ за идната година. От оповестените данни излиза наяве, че следващата година за потребностите на тиранина и обкръжението му ще бъдат изхарчени към 31 милиарда рубли (приблизително 300 милиона евро) като 25%-то нарастване по отношение на актуалната се дължи най-много повишените заплати и потребността да се закупуват артикули от " първа нужда ". Едва ли някой, който има желание да умира в пламъците на нуклеарен холокост, ще си подвига джобните за идващите 12 месеца.
На фронта през миналите дни сраженията се водеха съвсем по цялата му дължина, от курска област, на североизток до долното течение на Днепър при Херсон на югозапад. Интензивността им варираше от извънредно яростна до незначителна. По-сериозна смяна се случи само в югоизточната част на страната, където руснаците след близо две и половина години нон-стоп офанзиви в последна сметка съумяха да завладяват " крепостта " Угледар. Какви ще бъдат следствията от този чисто тактически триумф и ще има ли той някакво развиване в интерес на Кремъл? Как наподобява обстановката на фронта в този миг като цяло? Ето това ще се опитам да обясня.
Пукнатини в крепостната стена
В момента обстановката на бойното поле от позиция на Киев ненапълно прилича транспортен съд в бурно море, заловен в клопката на невиждана стихия. Екипажът ту съумява да го овладее, ту още веднъж плавателният съд бива разтърсен, а отнякъде се появява теч и стартира да цялостни трюма с вода. После този теч някак си бива запушен, само че незабавно по-късно се появяват на друго място два нови. И тази обстановка се повтаря още веднъж и още веднъж, като безконечен призрачен сън нескрито.
Украинският град Покровск Източник: УНИАН
От всичките места с " течове " три към този момент не могат да бъдат дефинитивно запушени и това предизвиква огромни главоболия на Зеленски и екипа му. Това са регионите на Торецк, Покровск и Угледар, които сега с право могат да бъдат считани за най-критичните точки на войната.
Заговори се даже за радикални ограничения като промяна на цялото военно управление на страната, т.е. на главнокомандващия военачалник Сирски, на шефа на разузнаването военачалник Буданов и на военния министър Умеров. Засега единствените осъществени промени са тези във военното министерство – там Умеров към този момент подписа заповедите за уволняване на четиримата си заместници.
Ако се има вяра на " вътрешните източници ", упреците отправени към всеки от тях са основателни. Умеров, да вземем за пример, позволил " безпорядък " в повереното му министерство. Някои от тайните интервенции извършени в долното течение на Днепър от разследващата работа на Буданов приключили със съществени човешки загуби, а Сирски бил упрекван, че извършената по негова концепция неочаквана интервенция в Курска област не била оправдала упованията. Напълно разбираемо, аз няма по какъв начин нито да потвърдя, нито да отрека написаното дотук. И въпреки всичко бих желал да кажа моето мнение по въпроса.
Ген. Валерий Залужни Източник: Генерален щаб на ВСУ
Никога не съм крил, че имах огромни благосклонности към предшественика на Сирски на поста командир ЗСУ военачалник Залужни, в този момент дипломат на Украйна в Лондон. Импонираше ми неговият " закостенял " жанр на водене на бойни дейности фокусиран напълно на минимизирането на личните загуби, като в същото време се нанася най-много провали на съперника. Залужни имаше два гряха – първо, не съумя да докара до сполучлив край прословутата украинска контраатака по посока Крим предишното лято и второ, непрекъснато се караше със Зеленски. Предполага се, че точно последното в последна сметка му изяде главата и докара до промяната му със Сирски.
И тук някъде очевидно стартират да се открояват разликите сред двамата генерали. Например при Залужни руснаците не съумяха да завоюват даже и педя земя. При Сирски, обаче, фронтът напряко трещи по шевовете. От друга страна, точно Сирски (или най-малко по този начин се твърди) е мозъкът и изпълнителят на станалото популярно контранастъпление на ЗСУ в региона на Харков през септември 2022 година довело в последна сметка до освобождението на цялата област от агресорите и цялостният им разгром. Сирски също по този начин сподели " върховен пилотаж " в планирането и провеждането на Курската интервенция преди няколко седмици. От казаното дотук следва изводът, че има някои генерали, които са в действителност положителни в създаването проекти и предпоставки за едно бъдещо ненадейно нахлуване и такива, които се усещат удобно най-много когато войските им са на несъмнено място в окопите, бункерите и землянките, в очакване на следващата атака на врага. Не споделям, че едните са по-добри от другите, а просто, че са разнообразни.
Ген. Александър Сирски Източник: Telegram
Конкретно за офанзивата на ЗСУ в Курска област пък изобщо не виждам в какво тъкмо може да бъде упрекван Сирски. Колкото и да обмислям, виждам единствено позитиви:
Пренесе войната на вражеска територия и това послужи като необикновен честен тласък освен за въоръжените сили, само че и за народа като цялоС към 10 хиляди лични войски съумя да прикове към себе си към 40 хилядна съветска бойна формация, по-голяма част от която сигурно би била употребена на някои различен значим участъкУспя да нанесе и продължава да нанася извънредно тежки загуби на руснаците, освен това на тяхна територия
Що се отнася до сериозните точки на фронта упоменати нагоре, то от трите най-мрачна картина се обрисува в региона на Угледар. Загубата на този незначителен град, или по-точно на остатъчните му руини, бе като гръм от ясно небе за мнозина, в това число и за мен самия. Все отново " крепостта " успяваше да отблъсне всички съветски офанзиви в продължение на повече от две години, само че очевидно нищо не трае постоянно. Като аргументи за изтеглянето на ЗСУ от него се сочи огромното предимство на нашествениците в жива мощ и артилерия. Но най-много простичкият факт, че след толкоз месеци непрестанни боеве от сградния фонд на Угледар не бе останало съвсем нищо и бранителите му на процедура нямаше къде да се укриват.
В региона на Угледар за следващ път видяхме в деяние и най-новата тактичност на руснаците, която от известно време им носи триумф на някои сектори – разрушение на украинските позиции посредством масиран обстрел и най-много посредством управляеми планиращи авиобомби, като в същото време наземните съветски елементи заплашват бранителите на града с обграждане и по този метод ги принуждават да го изоставен. Този прост сюжет се повтаря неведнъж към този момент може би година и ЗСУ като, че ли към момента не могат да намерят дейно противопоставяне против това.
Най-работещото решение против опитите на съперника да обкръжи обещано обитаемо място и да го превземе с взлом е контраатаката. Т.е. при пробив съперникът би трябвало да на собствен ред да бъде контраатакуван незабавно с всички налични сили, с цел да не може да се окопити и приготви някакви отбранителни позиции. Затова обаче са нужни добре въоръжени мобилни съединения, разчитащи най-вече на бронирани машини, танкове и поддръжка от въздуха (дронове, хеликоптери и др.). Но най-вероятно ЗСУ не разполага с задоволително мобилни средства, с цел да води подобен жанр високо преносима война. Това де факто бе доказано наскоро от самия Зеленски, който в изявление за западна медия се оплака, че от четиринайсетте образувани неотдавна бригади, единствено четири са въоръжени както би трябвало, до момента в който за останалите сега не е налично нужното количество тежко въоръжение.
Тук дебатът до каква степен недостига на оръжия са дължи на нежеланието на западните сътрудници на Киев да го дават на ЗСУ, или просто на отсъствието му в складовете на съответните страни. Преди известно време, да вземем за пример, водеща интернационална медия написа, че на процедура всичко, което е можело да се даде Украйна от Европа към този момент е било обещано и на Стария континент в общи линии били останали доста малко бронетранспортьори, танкове и други сходни машини. Затова може би в Киев и в доста други градове по света с вяра чакат президентските избори в Съединени американски щати, тъй като това може да склони виновните фактори във Вашингтон доста да вдигнат размерите на доставяното въоръжение за ЗСУ. Междувременно самата Украйна също се пробва да си помогне като непрекъснато усилва количествата създавано оръжие, освен това в пъти, само че това очевидно към момента не е задоволително.
Ежеседмичните загуби на съветската войска при Угледар Източник: Руска секция на Би Би Си
Още един доста сложен за решение проблем за ЗСУ са хората и най-много неналичието им. Счита се, че една от главните аргументи за рухването на Угледар е цялостното изтощение на 72-ра бригада, която защитаваше този сектор в продължение на повече от две години. В една естествена обстановка тя би трябвало от дълго време да е изтеглена от фронта за попълване и възобновяване, само че очевидно просто не е имало с какво. Наскоро се появи информация в медиите, че ЗСУ е образувало двайсет нови бригади с номера от 150 до 169, 10 от които се планувани най-много за ротация, т.е. да заменят на позициите такива изцедени до дъно съединения като упоменатата 72-ра бригада да им дадат време да се пооправят. Но те ще са подготвени чак другото лято. А до тогава? Всеки ден на фронта води до загуби, които на процедура са невъзвратими, тъй като животът и здравето си губят най-опитните бойци, т.е. най-ценният човешки материал.
Друг аспект на казуса с човешките запаси е незадоволителният брой нови попълнения. Големи очаквания се разпореждаха на признатия наскоро от Радата (украинския парламент) нов закон за мобилизацията, само че съгласно редица източници той не работи съгласно упованията. Така, да вземем за пример, се показва, че едвам част от плануваните за набиране до края на годината двеста хиляди нови мобилизирани ще навлекат униформите в инструкции период. За момента долната граница е 25 години, с което Зеленски се пробва да даде опция на колкото се може повече младежи да се изучат в университет и основат фамилии, преди да застанат под знамената. Упорито се приказва, обаче, че скоро тази граница ще бъде смъкната до 20 години, а точно двайсетгодишните, съгласно някои проучвания, са минимум склонни да водят война и дори да си дадат живота за родината.
Проблемът с набирането на задоволително военнослужещи в допълнение се усложнява от невероятната корупция измежду всички, които имат отношение към мобилизацията, в това число измежду докторите от медицинските комисии. Всеки ден се появяват информации по какъв начин е задържан следващият член на комисия или неин началник, който против " скромните " няколко хиляди $ е издавал изцяло годни свидетелства за невалидност за строева работа.
Други пък заработват като каналджии, като против почти сходна сума оферират на тези, които им е благ животът да ги прекарат през границата с някоя от прилежащите страни. Според някои изказвания броят на " екскурзиантите " е към 30 дневно.
Освен всичко изброено дотук, има и два чисто армейски казуса с които ЗСУ би трябвало да се оправи, с цел да реализира допустимо най-скорошна стабилизация на фронта. Първият е повишението на качеството на командния състав, тъй като не постоянно офицерите на най-отговорни постове взимат верните решения. Това се дължи частично на руското завещание като жанр на подготовка, частично и на персоналните качества на някои командири.
Вторият проблем е, че пробвайки се да пазят някой регион или град, частите на ЗСУ ситуирани към него постоянно откриват, че няма задоволително на брой готови отбранителни позиции (окопи, бункери, укрития, изкопи, противотанкови бетонни трудности и д.р.) Те или би трябвало да си ги доизграждат сами (ако изобщо има време и механически благоприятни условия за това) или да импровизират на място. Този проблем се слага от няколко месеца насам толкоз постоянно от публицисти, анализатори и коментатори, че е явно казусът е придобил епидемиологични размери.
Падането на Угледар донесе на руснаците най-малко две явни преимущества. Първо, отдалечи украинските позиции от основната жп линия свързваща Крим с Донбас и по този метод тя евентуално към този момент няма да е под обстрела на ЗСУ. А това извънредно доста ще усъвършенства логистиката на агресора. И второ, тъй като градът (или по-точно това, което е останало от него) се намира на нагорнище, това ще разреши на руснаците да преобладават над покрайнината на доста километри навсякъде. Руските коментатори дори започнаха да мечтаят за някакъв пробив, който ще разреши на войските на Путин за нула време да доближат чак до Днепър. Сериозните анализатори, като прословутия ISW (Институт за проучване на войната) към този момент не плануват подобен пагубен за украинците сюжети.
Ако би трябвало да отлича главното събитие на седмицата, то това несъмнено е фактът, че нито един гражданин на планетата не почина вследствие на нуклеарна детонация. Не се майтапя. След заканите на Путин, озвучени посредством измененията в така наречен нуклеарна теория, мнозина бяха като на тръни какво ще последва. Както написах в последния ми разбор, риториката на Кремълския недоимператор преследва чисто политически и най-много психически цели и няма никаква практическа устременост. Най-малко от нея са се впечатлили украинците, които през предходната седмица удариха с дронове склад за амуниции край Воронеж, както и две петролни бази, едната в региона на същия Воронеж, а другата чак в Перм, оттатък Москва, на към 700 км от украинската граница.
През нощта на сряда против четвъртък, пък, безпилотните апарати на ЗСУ (украинските въоръжени сили) поразиха и военното летище край Борисоглебск, където също са зародили пожари и детонации.
Че всичко е прахуляк в очите за наивните, стана ясно още в края на предходната седмица. Тогава на въпроса дали ще бъдат приведени в деяние новите пунктове в нуклеарната теория поради украинските офанзиви с дронове по складовете във Воронеж, представителят на Путин Дмитрий Песков отговори, че крайната дума е на военните и те ще вземат решение по кое време и защо ще се употребяват. Демек трансферира горещия картоф напряко в ръцете на тези, които по този начин или другояче извършват категорично всичко, каквото им се заповяда от Кремъл. С други думи - всичко си остава, както до момента, т.е. заплашителна реторика без покритие е чертаене на червени линии, които по този начин или другояче никой не съблюдава.
Руско тактическо нуклеарно оръжие - ОТР " Искандер-М " Източник: МО на РФ Редовно ме питат дали Путин ще използва нуклеарно оръжие и аз постоянно давам отговор, че към този момент няма забележими признаци за привеждане в деяние на подобен злокобен проект. Един от главните ми причини е, че самодържецът прекалено много обича живота и най-много луксозно-бляскавата му страна, с цел да прибегне към подобен коренен гибелен ход. Разсъжденията в тази тенденция през миналата седмица откриха своето изненадващо удостоверение в публично публикувания бюджет на президентството на РФ за идната година. От оповестените данни излиза наяве, че следващата година за потребностите на тиранина и обкръжението му ще бъдат изхарчени към 31 милиарда рубли (приблизително 300 милиона евро) като 25%-то нарастване по отношение на актуалната се дължи най-много повишените заплати и потребността да се закупуват артикули от " първа нужда ". Едва ли някой, който има желание да умира в пламъците на нуклеарен холокост, ще си подвига джобните за идващите 12 месеца.
На фронта през миналите дни сраженията се водеха съвсем по цялата му дължина, от курска област, на североизток до долното течение на Днепър при Херсон на югозапад. Интензивността им варираше от извънредно яростна до незначителна. По-сериозна смяна се случи само в югоизточната част на страната, където руснаците след близо две и половина години нон-стоп офанзиви в последна сметка съумяха да завладяват " крепостта " Угледар. Какви ще бъдат следствията от този чисто тактически триумф и ще има ли той някакво развиване в интерес на Кремъл? Как наподобява обстановката на фронта в този миг като цяло? Ето това ще се опитам да обясня.
Пукнатини в крепостната стена
В момента обстановката на бойното поле от позиция на Киев ненапълно прилича транспортен съд в бурно море, заловен в клопката на невиждана стихия. Екипажът ту съумява да го овладее, ту още веднъж плавателният съд бива разтърсен, а отнякъде се появява теч и стартира да цялостни трюма с вода. После този теч някак си бива запушен, само че незабавно по-късно се появяват на друго място два нови. И тази обстановка се повтаря още веднъж и още веднъж, като безконечен призрачен сън нескрито.
Украинският град Покровск Източник: УНИАН От всичките места с " течове " три към този момент не могат да бъдат дефинитивно запушени и това предизвиква огромни главоболия на Зеленски и екипа му. Това са регионите на Торецк, Покровск и Угледар, които сега с право могат да бъдат считани за най-критичните точки на войната.
Заговори се даже за радикални ограничения като промяна на цялото военно управление на страната, т.е. на главнокомандващия военачалник Сирски, на шефа на разузнаването военачалник Буданов и на военния министър Умеров. Засега единствените осъществени промени са тези във военното министерство – там Умеров към този момент подписа заповедите за уволняване на четиримата си заместници.
Ако се има вяра на " вътрешните източници ", упреците отправени към всеки от тях са основателни. Умеров, да вземем за пример, позволил " безпорядък " в повереното му министерство. Някои от тайните интервенции извършени в долното течение на Днепър от разследващата работа на Буданов приключили със съществени човешки загуби, а Сирски бил упрекван, че извършената по негова концепция неочаквана интервенция в Курска област не била оправдала упованията. Напълно разбираемо, аз няма по какъв начин нито да потвърдя, нито да отрека написаното дотук. И въпреки всичко бих желал да кажа моето мнение по въпроса.
Ген. Валерий Залужни Източник: Генерален щаб на ВСУ Никога не съм крил, че имах огромни благосклонности към предшественика на Сирски на поста командир ЗСУ военачалник Залужни, в този момент дипломат на Украйна в Лондон. Импонираше ми неговият " закостенял " жанр на водене на бойни дейности фокусиран напълно на минимизирането на личните загуби, като в същото време се нанася най-много провали на съперника. Залужни имаше два гряха – първо, не съумя да докара до сполучлив край прословутата украинска контраатака по посока Крим предишното лято и второ, непрекъснато се караше със Зеленски. Предполага се, че точно последното в последна сметка му изяде главата и докара до промяната му със Сирски.
И тук някъде очевидно стартират да се открояват разликите сред двамата генерали. Например при Залужни руснаците не съумяха да завоюват даже и педя земя. При Сирски, обаче, фронтът напряко трещи по шевовете. От друга страна, точно Сирски (или най-малко по този начин се твърди) е мозъкът и изпълнителят на станалото популярно контранастъпление на ЗСУ в региона на Харков през септември 2022 година довело в последна сметка до освобождението на цялата област от агресорите и цялостният им разгром. Сирски също по този начин сподели " върховен пилотаж " в планирането и провеждането на Курската интервенция преди няколко седмици. От казаното дотук следва изводът, че има някои генерали, които са в действителност положителни в създаването проекти и предпоставки за едно бъдещо ненадейно нахлуване и такива, които се усещат удобно най-много когато войските им са на несъмнено място в окопите, бункерите и землянките, в очакване на следващата атака на врага. Не споделям, че едните са по-добри от другите, а просто, че са разнообразни.
Ген. Александър Сирски Източник: Telegram Конкретно за офанзивата на ЗСУ в Курска област пък изобщо не виждам в какво тъкмо може да бъде упрекван Сирски. Колкото и да обмислям, виждам единствено позитиви:
Пренесе войната на вражеска територия и това послужи като необикновен честен тласък освен за въоръжените сили, само че и за народа като цялоС към 10 хиляди лични войски съумя да прикове към себе си към 40 хилядна съветска бойна формация, по-голяма част от която сигурно би била употребена на някои различен значим участъкУспя да нанесе и продължава да нанася извънредно тежки загуби на руснаците, освен това на тяхна територия
Що се отнася до сериозните точки на фронта упоменати нагоре, то от трите най-мрачна картина се обрисува в региона на Угледар. Загубата на този незначителен град, или по-точно на остатъчните му руини, бе като гръм от ясно небе за мнозина, в това число и за мен самия. Все отново " крепостта " успяваше да отблъсне всички съветски офанзиви в продължение на повече от две години, само че очевидно нищо не трае постоянно. Като аргументи за изтеглянето на ЗСУ от него се сочи огромното предимство на нашествениците в жива мощ и артилерия. Но най-много простичкият факт, че след толкоз месеци непрестанни боеве от сградния фонд на Угледар не бе останало съвсем нищо и бранителите му на процедура нямаше къде да се укриват.
В региона на Угледар за следващ път видяхме в деяние и най-новата тактичност на руснаците, която от известно време им носи триумф на някои сектори – разрушение на украинските позиции посредством масиран обстрел и най-много посредством управляеми планиращи авиобомби, като в същото време наземните съветски елементи заплашват бранителите на града с обграждане и по този метод ги принуждават да го изоставен. Този прост сюжет се повтаря неведнъж към този момент може би година и ЗСУ като, че ли към момента не могат да намерят дейно противопоставяне против това.
Най-работещото решение против опитите на съперника да обкръжи обещано обитаемо място и да го превземе с взлом е контраатаката. Т.е. при пробив съперникът би трябвало да на собствен ред да бъде контраатакуван незабавно с всички налични сили, с цел да не може да се окопити и приготви някакви отбранителни позиции. Затова обаче са нужни добре въоръжени мобилни съединения, разчитащи най-вече на бронирани машини, танкове и поддръжка от въздуха (дронове, хеликоптери и др.). Но най-вероятно ЗСУ не разполага с задоволително мобилни средства, с цел да води подобен жанр високо преносима война. Това де факто бе доказано наскоро от самия Зеленски, който в изявление за западна медия се оплака, че от четиринайсетте образувани неотдавна бригади, единствено четири са въоръжени както би трябвало, до момента в който за останалите сега не е налично нужното количество тежко въоръжение.
Тук дебатът до каква степен недостига на оръжия са дължи на нежеланието на западните сътрудници на Киев да го дават на ЗСУ, или просто на отсъствието му в складовете на съответните страни. Преди известно време, да вземем за пример, водеща интернационална медия написа, че на процедура всичко, което е можело да се даде Украйна от Европа към този момент е било обещано и на Стария континент в общи линии били останали доста малко бронетранспортьори, танкове и други сходни машини. Затова може би в Киев и в доста други градове по света с вяра чакат президентските избори в Съединени американски щати, тъй като това може да склони виновните фактори във Вашингтон доста да вдигнат размерите на доставяното въоръжение за ЗСУ. Междувременно самата Украйна също се пробва да си помогне като непрекъснато усилва количествата създавано оръжие, освен това в пъти, само че това очевидно към момента не е задоволително.
Ежеседмичните загуби на съветската войска при Угледар Източник: Руска секция на Би Би Си Още един доста сложен за решение проблем за ЗСУ са хората и най-много неналичието им. Счита се, че една от главните аргументи за рухването на Угледар е цялостното изтощение на 72-ра бригада, която защитаваше този сектор в продължение на повече от две години. В една естествена обстановка тя би трябвало от дълго време да е изтеглена от фронта за попълване и възобновяване, само че очевидно просто не е имало с какво. Наскоро се появи информация в медиите, че ЗСУ е образувало двайсет нови бригади с номера от 150 до 169, 10 от които се планувани най-много за ротация, т.е. да заменят на позициите такива изцедени до дъно съединения като упоменатата 72-ра бригада да им дадат време да се пооправят. Но те ще са подготвени чак другото лято. А до тогава? Всеки ден на фронта води до загуби, които на процедура са невъзвратими, тъй като животът и здравето си губят най-опитните бойци, т.е. най-ценният човешки материал.
Друг аспект на казуса с човешките запаси е незадоволителният брой нови попълнения. Големи очаквания се разпореждаха на признатия наскоро от Радата (украинския парламент) нов закон за мобилизацията, само че съгласно редица източници той не работи съгласно упованията. Така, да вземем за пример, се показва, че едвам част от плануваните за набиране до края на годината двеста хиляди нови мобилизирани ще навлекат униформите в инструкции период. За момента долната граница е 25 години, с което Зеленски се пробва да даде опция на колкото се може повече младежи да се изучат в университет и основат фамилии, преди да застанат под знамената. Упорито се приказва, обаче, че скоро тази граница ще бъде смъкната до 20 години, а точно двайсетгодишните, съгласно някои проучвания, са минимум склонни да водят война и дори да си дадат живота за родината.
Проблемът с набирането на задоволително военнослужещи в допълнение се усложнява от невероятната корупция измежду всички, които имат отношение към мобилизацията, в това число измежду докторите от медицинските комисии. Всеки ден се появяват информации по какъв начин е задържан следващият член на комисия или неин началник, който против " скромните " няколко хиляди $ е издавал изцяло годни свидетелства за невалидност за строева работа.
Други пък заработват като каналджии, като против почти сходна сума оферират на тези, които им е благ животът да ги прекарат през границата с някоя от прилежащите страни. Според някои изказвания броят на " екскурзиантите " е към 30 дневно.
Освен всичко изброено дотук, има и два чисто армейски казуса с които ЗСУ би трябвало да се оправи, с цел да реализира допустимо най-скорошна стабилизация на фронта. Първият е повишението на качеството на командния състав, тъй като не постоянно офицерите на най-отговорни постове взимат верните решения. Това се дължи частично на руското завещание като жанр на подготовка, частично и на персоналните качества на някои командири.
Вторият проблем е, че пробвайки се да пазят някой регион или град, частите на ЗСУ ситуирани към него постоянно откриват, че няма задоволително на брой готови отбранителни позиции (окопи, бункери, укрития, изкопи, противотанкови бетонни трудности и д.р.) Те или би трябвало да си ги доизграждат сами (ако изобщо има време и механически благоприятни условия за това) или да импровизират на място. Този проблем се слага от няколко месеца насам толкоз постоянно от публицисти, анализатори и коментатори, че е явно казусът е придобил епидемиологични размери.
Падането на Угледар донесе на руснаците най-малко две явни преимущества. Първо, отдалечи украинските позиции от основната жп линия свързваща Крим с Донбас и по този метод тя евентуално към този момент няма да е под обстрела на ЗСУ. А това извънредно доста ще усъвършенства логистиката на агресора. И второ, тъй като градът (или по-точно това, което е останало от него) се намира на нагорнище, това ще разреши на руснаците да преобладават над покрайнината на доста километри навсякъде. Руските коментатори дори започнаха да мечтаят за някакъв пробив, който ще разреши на войските на Путин за нула време да доближат чак до Днепър. Сериозните анализатори, като прословутия ISW (Институт за проучване на войната) към този момент не плануват подобен пагубен за украинците сюжети.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ