България не се присъедини към спецтрибунал срещу Путин
Тридесет и шест страни, главно от Европа, се причислиха към специфичен арбитражен съд за гонене на съветския президент Владимир Путин за закононарушението експанзия против Украйна. България е измежду четирите членки на Европейски Съюз, които не са подкрепили самодейността. Трибуналът ще бъде основан в нидерландския град Хага, съобщиха " Евронюз " и БГНЕС. От " Демократична България " остро разкритикуваха решението, като обявиха, че " позицията на държавното управление на Румен Радев слага страната ни в малцинство измежду нейните европейски сътрудници и съдружници ".
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Англия.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски страни измежду подписалите.
Европейският съюз също поддържа самодейността, макар че четири страни членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не се причислиха към резолюцията.
Съвместният ангажимент беше официализиран на 15 май по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за отбрана на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнота, оставена от Международния углавен съд (МНС).
Министрите утвърдиха резолюция, определяща структурата и функционалностите на управителния комитет, който ще следи работата на трибунала. Сред дилемите му ще бъдат одобрение на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да почитат независимостта на правосъдния развой.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който взе участие в церемонията, дефинира момента като " точката, от която няма връщане " в дългогодишното търсене на отговорност. " Специалният арбитражен съд се трансформира в юридическа действителност. Малцина имаха вяра, че този ден ще настъпи. Но той настъпи ", написа Сибиха в обществените мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси против водачите на нацистка Германия. " Путин постоянно е желал да остане в историята. И този арбитражен съд ще му помогне да реализира това. Той ще остане в историята като нарушител ", добави украинският топ посланик.
Липсата на интензивно присъединяване на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп провокира опасения по отношение на финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за спокойно съглашение сред Украйна и Русия също породиха подозрения към главната цел на трибунала, откакто план от предходната година предвиждаше допустима необятна прошка за военни закононарушения.
Критика
В прессъобщение " Демократична България " остро разкритикува решението на държавното управление. " Позицията на държавното управление на Румен Радев слага страната ни в малцинство измежду нейните европейски сътрудници и съдружници. Това на процедура е отвод да се признае публично, че Русия е агресор, а Украйна жертва – нещо, което наскоро, въпреки и насилствено, съобщи президентът Илияна Йотова. След гафът от Букурещ (страната ни изненадващо бе единствено с дипломат на натовска среща на върха - б.а.) онзи ден държавното управление на " Прогресивна България " ясно демонстрира, че няма никакво желание да ускори гласа на България в Европа и по света - в противен случай, с външнополитическите си решения го отслабва в услуга на режима на Путин ", пишат от Демократична България.
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Англия.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски страни измежду подписалите.
Европейският съюз също поддържа самодейността, макар че четири страни членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не се причислиха към резолюцията.
Съвместният ангажимент беше официализиран на 15 май по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за отбрана на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнота, оставена от Международния углавен съд (МНС).
Министрите утвърдиха резолюция, определяща структурата и функционалностите на управителния комитет, който ще следи работата на трибунала. Сред дилемите му ще бъдат одобрение на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да почитат независимостта на правосъдния развой.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който взе участие в церемонията, дефинира момента като " точката, от която няма връщане " в дългогодишното търсене на отговорност. " Специалният арбитражен съд се трансформира в юридическа действителност. Малцина имаха вяра, че този ден ще настъпи. Но той настъпи ", написа Сибиха в обществените мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси против водачите на нацистка Германия. " Путин постоянно е желал да остане в историята. И този арбитражен съд ще му помогне да реализира това. Той ще остане в историята като нарушител ", добави украинският топ посланик.
Липсата на интензивно присъединяване на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп провокира опасения по отношение на финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за спокойно съглашение сред Украйна и Русия също породиха подозрения към главната цел на трибунала, откакто план от предходната година предвиждаше допустима необятна прошка за военни закононарушения.
Критика
В прессъобщение " Демократична България " остро разкритикува решението на държавното управление. " Позицията на държавното управление на Румен Радев слага страната ни в малцинство измежду нейните европейски сътрудници и съдружници. Това на процедура е отвод да се признае публично, че Русия е агресор, а Украйна жертва – нещо, което наскоро, въпреки и насилствено, съобщи президентът Илияна Йотова. След гафът от Букурещ (страната ни изненадващо бе единствено с дипломат на натовска среща на върха - б.а.) онзи ден държавното управление на " Прогресивна България " ясно демонстрира, че няма никакво желание да ускори гласа на България в Европа и по света - в противен случай, с външнополитическите си решения го отслабва в услуга на режима на Путин ", пишат от Демократична България.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ