Кога Европа ще има своя армия и ще се научи да се защитава?
Тридесет години откакто ужасите на Балканските войни разкриха неспособността на Западна Европа да се оправи с спор на европейска земя, нахлуването на Русия в Украйна показва какъв брой малко е постигнато за разрешаване на този проблем.
Когато Югославия стартира да се разпада през 1991 година, външния министър на Люксембург Жак Поос направи злощастно оптимистичната забележка: „ Това е часът на Европа, друг на американците “.
Оттогава изминаха години на агонизиращо душевно търсене за какво Европа не съумя да устои като военна мощ. Паникьосани от мантрата на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп „ Америка преди всичко “, както френският президент Еманюел Макрон, по този начин и някогашният немски канцлер Ангела Меркел насочиха предизвестия, че Европейски Съюз не може повече да разчита на Съединени американски щати.
Макрон непрестанно приказва по какъв начин Европа основава собствен личен дневен ред за сигурност, само че обещанията му, дружно с тези на доста други високопоставени европейски политици, да следват политика на европейска „ стратегическа автономност “, в която Европейски Съюз ще понижи военната си взаимозависимост от Съединени американски щати, до момента са единствено реторични.
Изправени пред нападението на съветския президент Владимир Путин против най-голямата страна с повърхност напълно в Европа, Франция и Германия прекараха седем месеца, разчитайки военно на Вашингтон и доста по-малко на Англия, с цел да подсигуряват демокрацията и свободата.
Според Института за международна стопанска система, Съединени американски щати са дали обещание 25 милиарда евро военна поддръжка за Украйна, а Обединеното кралство е дало обещание 4 милиарда евро. За разлика от това, Германия е дала обещание 1,2 милиарда евро, зад Полша с 1,8 милиарда евро, до момента в който военната поддръжка на Франция за Киев едвам се записва на 233 милиона евро. Англия е обучила 5000 украински бойци, до момента в който Франция е обучила 100.
Тези несъответствия са въпрос на политическа воля, а не на пари. Европейски Съюз има годишен БВП от 14 трилиона евро и общ бюджет за защита от 230 милиарда евро. Франция обаче акцентира, че не желае да бъде „ съвоюващ ” във войната или да „ унижава ” Русия, до момента в който немският канцлер Олаф Шолц посочи заплахите от замесване във войната.
Сега всички погледи са ориентирани към това дали евентуалната смяна на мнението е неизбежна и дали икономическите крале на Европа Германия и Франция, единствените сили в Европейски Съюз с нуклеарно оръжие, ще се съгласят да изпратят танкове Leopard 2 и Leclerc. Самата Украйна приканва за повече оръжия, откакто Путин активизира още стотици хиляди бойци в борбата.
Нашата орис в личните ни ръце
Разликите в разноските сред Съединени американски щати и западноевропейците повдигат мъчителни въпроси за водачите на Европейски Съюз по отношение на това, какво щеше да се случи с Киев, в случай че президентът на Съединени американски щати беше по-малко податлив на широкомащабна интервенция от Джо Байдън.
В тирада този месец немският министър на защитата Кристин Ламбрехт призна, че обстановката е притеснителна.
„ Германия и европейците зависят от мир, който не могат да си подсигуряват сами “, сподели Ламбрехт, добавяйки, че това е изключително проблематично, защото Америка от ден на ден насочва „ главното си внимание “ към Тихия океан.
Вашингтон „ може към този момент да не е в положение да подсигурява защитата на Европа в същата степен, както го правеше в предишното “, сподели още министърът. „ Изводът е явен: ние, европейците, и най-много ние, германците, би трябвало да създадем повече, с цел да можем сами да покажем толкоз доста военна мощ, че другите сили даже да не си помислят да ни атакуван. “
Но дали тези думи ще бъдат последвани от дейности, остава неразбираемо. Критици на някогашния канцлер Меркел означиха тя към този момент бе стигнала до сходно умозаключение още през 2017 г. когато на партиен протест в Мюнхен споделя, че „ ние, европейците, в действителност би трябвало да вземем ориста си в свои ръце “. Но по-късно не се случи нищо.
Причината съгласно Клаудия Мейджър от Германския институт за интернационалните въпроси и въпроси на сигурността е, че основните европейски сили „ не са се чувствали военно застрашени и просто са разчитали на Съединени американски щати “.
Не могат да работят дружно
Отдавна се смята че Европейски Съюз няма да успее да увеличи своите отбранителни качества и да поддържа 27 армии, които постоянно се пробват да извършват поотделно едни и същи задания и да създават лично съоръжение. Заради това напъните за сливане на запаси не престават да удрят на камък.
„ Трябва да хармонизираме дейностите си. Загубите са обилни, тъй като имаме разнообразни модели танкове, плавателни съдове и бойни самолети “, сподели някогашният френски министър по Европа и евродепутат Натали Лоазо.
Малко неща символизират по-добре неволите на това неприятно съдействие и съмнение от тежкото състояние на френско-германско-испанския план за изтребители FCAS.
FCAS, което значи бъдеща бойна въздушна система, е дълго бавена и затънала в компликации от години. Тя продължава да търпи нови неуспехи, макар че европейските държавни управления дават обещание възобновен ангажимент за защита след войната в Украйна. Първите модели на изтребителя не се чакат преди 2040 година с помощта на различията сред французите и германците по отношение на управлението на взаимния план.
Франция се разгневи от решението на Германия да размени частта от по този начин наречения „ нуклеарен дял “ на своите военновъздушни сили с американски изтребители F-35.
„ Франция не може в действителност да разчита на Германия по въпросите на защитата. Приоритетът на Германия не е да построи европейска защита, а да възвърне своята войска, която се разпадаше. Тя желае да възвърне статута си на добър възпитаник в НАТО “, сподели Пиер Арош, европейски специалист по защитата в мозъчния концерн IRSEM.
От своя страна Германия упрекна отбранителната промишленост на Франция, че не играе в тим, когато става въпрос за военно съдействие.
Няма решение от Брюксел
Брюксел прави всичко допустимо, с цел да накара европейските страни да се причислят към отбранителните си планове, само че напредъкът е незабележим.
През май Европейската комисия предложи нов проект за съгласуване на военните разноски сред страните-членки на Европейски Съюз. Дали страните купуват американско или европейско оръжие се трансформира в основен миг на полемиката. Жозеп Борел, първият посланик на Европейски Съюз, акцентира, че Европа купува към 60 % от комплекта си отвън блока и прикани за прекосяване към повече вътрешни източници.
Предложението в този момент се изследва от специалисти по защитата в Съвета и има вяра, че може отиде в Европейския парламент през зимата. Въпреки това дипломатите не са уверени, че подобен график е изпълним, защото полемиката към момента е в начален стадий. Сумите също са дребни. Комисията предлага 500 милиона евро за две години в поддръжка на взаимното доставяне с оръжия, което е прекомерно малко за увеличение на европейския потенциал.
Пропаст в доверието
Понякога изглеждаше, че тежестта на войната в Украйна най-сетне може да докара до среща на мозъците сред Франция и Германия.
Миналия месец Шолц очерта своята визия за „ по-силен, по-суверенен, геополитически Европейски съюз “. В Париж изказването на Шолц беше разчетено като просрочен отговор на апела на Макрон от 2017 година за „ стратегическа автономност “. Макрон се надяваше да даде нова сила на отбранителната политика на Европа и приказва за нуждата от създаване на „ общи сили за интервенция, общ бюджет за защита и обща теория за деяние “.
Но с изключение на дипломатическите любезности, нито Шолц, нито Макрон съумяха да поемат водеща роля във войната. Франция и Германия изпаднаха след Полша, скандинавските и балтийските народи в опитите си да насочат европейския дневен ред.
Предишните опити на Макрон да се показа като медиатор в спора, рекламирайки Франция като „ балансираща мощ “ на Украйна, също провокираха съмнения по отношение на дълготрайните му цели. Решението му да резервира отворени линиите за връзка с Кремъл и предходните апели „ да не се унижава Русия “ бяха осмивани в доста елементи на Европейски Съюз, сподели Филип Мейз-Сансие, специалист по публични въпроси в Institut Montaigne.
Текстът е оповестен в, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Когато Югославия стартира да се разпада през 1991 година, външния министър на Люксембург Жак Поос направи злощастно оптимистичната забележка: „ Това е часът на Европа, друг на американците “.
Оттогава изминаха години на агонизиращо душевно търсене за какво Европа не съумя да устои като военна мощ. Паникьосани от мантрата на някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп „ Америка преди всичко “, както френският президент Еманюел Макрон, по този начин и някогашният немски канцлер Ангела Меркел насочиха предизвестия, че Европейски Съюз не може повече да разчита на Съединени американски щати.
Макрон непрестанно приказва по какъв начин Европа основава собствен личен дневен ред за сигурност, само че обещанията му, дружно с тези на доста други високопоставени европейски политици, да следват политика на европейска „ стратегическа автономност “, в която Европейски Съюз ще понижи военната си взаимозависимост от Съединени американски щати, до момента са единствено реторични.
Изправени пред нападението на съветския президент Владимир Путин против най-голямата страна с повърхност напълно в Европа, Франция и Германия прекараха седем месеца, разчитайки военно на Вашингтон и доста по-малко на Англия, с цел да подсигуряват демокрацията и свободата.
Според Института за международна стопанска система, Съединени американски щати са дали обещание 25 милиарда евро военна поддръжка за Украйна, а Обединеното кралство е дало обещание 4 милиарда евро. За разлика от това, Германия е дала обещание 1,2 милиарда евро, зад Полша с 1,8 милиарда евро, до момента в който военната поддръжка на Франция за Киев едвам се записва на 233 милиона евро. Англия е обучила 5000 украински бойци, до момента в който Франция е обучила 100.
Тези несъответствия са въпрос на политическа воля, а не на пари. Европейски Съюз има годишен БВП от 14 трилиона евро и общ бюджет за защита от 230 милиарда евро. Франция обаче акцентира, че не желае да бъде „ съвоюващ ” във войната или да „ унижава ” Русия, до момента в който немският канцлер Олаф Шолц посочи заплахите от замесване във войната.
Сега всички погледи са ориентирани към това дали евентуалната смяна на мнението е неизбежна и дали икономическите крале на Европа Германия и Франция, единствените сили в Европейски Съюз с нуклеарно оръжие, ще се съгласят да изпратят танкове Leopard 2 и Leclerc. Самата Украйна приканва за повече оръжия, откакто Путин активизира още стотици хиляди бойци в борбата.
Нашата орис в личните ни ръце
Разликите в разноските сред Съединени американски щати и западноевропейците повдигат мъчителни въпроси за водачите на Европейски Съюз по отношение на това, какво щеше да се случи с Киев, в случай че президентът на Съединени американски щати беше по-малко податлив на широкомащабна интервенция от Джо Байдън.
В тирада този месец немският министър на защитата Кристин Ламбрехт призна, че обстановката е притеснителна.
„ Германия и европейците зависят от мир, който не могат да си подсигуряват сами “, сподели Ламбрехт, добавяйки, че това е изключително проблематично, защото Америка от ден на ден насочва „ главното си внимание “ към Тихия океан.
Вашингтон „ може към този момент да не е в положение да подсигурява защитата на Европа в същата степен, както го правеше в предишното “, сподели още министърът. „ Изводът е явен: ние, европейците, и най-много ние, германците, би трябвало да създадем повече, с цел да можем сами да покажем толкоз доста военна мощ, че другите сили даже да не си помислят да ни атакуван. “
Но дали тези думи ще бъдат последвани от дейности, остава неразбираемо. Критици на някогашния канцлер Меркел означиха тя към този момент бе стигнала до сходно умозаключение още през 2017 г. когато на партиен протест в Мюнхен споделя, че „ ние, европейците, в действителност би трябвало да вземем ориста си в свои ръце “. Но по-късно не се случи нищо.
Причината съгласно Клаудия Мейджър от Германския институт за интернационалните въпроси и въпроси на сигурността е, че основните европейски сили „ не са се чувствали военно застрашени и просто са разчитали на Съединени американски щати “.
Не могат да работят дружно
Отдавна се смята че Европейски Съюз няма да успее да увеличи своите отбранителни качества и да поддържа 27 армии, които постоянно се пробват да извършват поотделно едни и същи задания и да създават лично съоръжение. Заради това напъните за сливане на запаси не престават да удрят на камък.
„ Трябва да хармонизираме дейностите си. Загубите са обилни, тъй като имаме разнообразни модели танкове, плавателни съдове и бойни самолети “, сподели някогашният френски министър по Европа и евродепутат Натали Лоазо.
Малко неща символизират по-добре неволите на това неприятно съдействие и съмнение от тежкото състояние на френско-германско-испанския план за изтребители FCAS.
FCAS, което значи бъдеща бойна въздушна система, е дълго бавена и затънала в компликации от години. Тя продължава да търпи нови неуспехи, макар че европейските държавни управления дават обещание възобновен ангажимент за защита след войната в Украйна. Първите модели на изтребителя не се чакат преди 2040 година с помощта на различията сред французите и германците по отношение на управлението на взаимния план.
Франция се разгневи от решението на Германия да размени частта от по този начин наречения „ нуклеарен дял “ на своите военновъздушни сили с американски изтребители F-35.
„ Франция не може в действителност да разчита на Германия по въпросите на защитата. Приоритетът на Германия не е да построи европейска защита, а да възвърне своята войска, която се разпадаше. Тя желае да възвърне статута си на добър възпитаник в НАТО “, сподели Пиер Арош, европейски специалист по защитата в мозъчния концерн IRSEM.
От своя страна Германия упрекна отбранителната промишленост на Франция, че не играе в тим, когато става въпрос за военно съдействие.
Няма решение от Брюксел
Брюксел прави всичко допустимо, с цел да накара европейските страни да се причислят към отбранителните си планове, само че напредъкът е незабележим.
През май Европейската комисия предложи нов проект за съгласуване на военните разноски сред страните-членки на Европейски Съюз. Дали страните купуват американско или европейско оръжие се трансформира в основен миг на полемиката. Жозеп Борел, първият посланик на Европейски Съюз, акцентира, че Европа купува към 60 % от комплекта си отвън блока и прикани за прекосяване към повече вътрешни източници.
Предложението в този момент се изследва от специалисти по защитата в Съвета и има вяра, че може отиде в Европейския парламент през зимата. Въпреки това дипломатите не са уверени, че подобен график е изпълним, защото полемиката към момента е в начален стадий. Сумите също са дребни. Комисията предлага 500 милиона евро за две години в поддръжка на взаимното доставяне с оръжия, което е прекомерно малко за увеличение на европейския потенциал.
Пропаст в доверието
Понякога изглеждаше, че тежестта на войната в Украйна най-сетне може да докара до среща на мозъците сред Франция и Германия.
Миналия месец Шолц очерта своята визия за „ по-силен, по-суверенен, геополитически Европейски съюз “. В Париж изказването на Шолц беше разчетено като просрочен отговор на апела на Макрон от 2017 година за „ стратегическа автономност “. Макрон се надяваше да даде нова сила на отбранителната политика на Европа и приказва за нуждата от създаване на „ общи сили за интервенция, общ бюджет за защита и обща теория за деяние “.
Но с изключение на дипломатическите любезности, нито Шолц, нито Макрон съумяха да поемат водеща роля във войната. Франция и Германия изпаднаха след Полша, скандинавските и балтийските народи в опитите си да насочат европейския дневен ред.
Предишните опити на Макрон да се показа като медиатор в спора, рекламирайки Франция като „ балансираща мощ “ на Украйна, също провокираха съмнения по отношение на дълготрайните му цели. Решението му да резервира отворени линиите за връзка с Кремъл и предходните апели „ да не се унижава Русия “ бяха осмивани в доста елементи на Европейски Съюз, сподели Филип Мейз-Сансие, специалист по публични въпроси в Institut Montaigne.
Текстът е оповестен в, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ