Разпадането на Нагорни Карабах: Армения пред множество предизвикателства
Тридесет години битка, ознаменувани от проваляне, последвано от заличаване.
Очертаващото се разформироване на самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах, източник на десетилетия напрежение сред Армения и Азербайджан, изправя Ереван пред голям брой евентуално екзистенциални закани, написа Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Двойната игра на Русия
До четвъртък вечерта повече от 100 000 от 120 000-те поданици на Карабах към този момент бяха избягали в Армения. Париж насочи рецензия против изселването, което " се прави под съучастническия взор на Русия ". Ереван упреква Москва, своя натурален бранител, че го е изоставила самичък против Азербайджан - обвиняване, което Кремъл отхвърля.
Преди три години Русия разположи мироопазващи сили в този район след малко нахлуване от страна на Азербайджан. Нейните войски обаче не се помръднаха по време на последната светкавична атака на Баку.
Москва, откакто похвали " героизма " на своите бойци, в четвъртък се ограничи да съобщи, че е " взела под внимание " оповестяването на историческото саморазпускане.
Между рядко обитаемата Армения (3 млн. жители), бедна и дипломатически изолирана, и разрастващия се Азербайджан, забогатял от въглеводородите си и заздравен във военно отношение, Русия дефинитивно застана на страната на втория, считат анализатори.
След като в отговор Ереван реши да гласоподава бързо за одобрение на Римския статут на Международния углавен съд (МНС), който издаде заповед за арест на Владимир Путин, Кремъл го предизвести, че това е " извънредно враждебно " решение.
Русия, загрижена да опази своята сфера на въздействие, за част от която счита Кавказ, желае и " да охранява южната граница на Армения " с Азербайджан, споделя Жан-Луи Бурланж, ръководител на френската комисия по външни работи.
За тази цел Москва разполага с един " коз ", споделя Томас де Вал, специалист на европейския клон на центъра Карнеги: съглашението за преустановяване на огъня сред Армения и Азербайджан, подписано под нейна закрила през ноември 2020 година, планува превозът сред Азербайджан и анклава Нахичеван да се управлява от съветски граничари, напомни той пред сп. " Форин афеърс ".
Турско-азербайджанска опасност
Сложна конструкция, наследена от Съюз на съветските социалистически републики, Нахичеван е самостоятелна република, ситуирана сред Армения, Турция и Иран. Тя е част от Азербайджан от 1923 година, само че няма териториална връзка с Баку.
Разположен в южната част на Армения, коридорът " Зангезур " би дал на Азербайджан връзка с Нахичеван и Турция. Създаването му е мечтано както от Азербайджан, по този начин и от Турция в името на пантюркизма - идеология, която се стреми към " поход към Каспийско море на цялата турска " (или турско-азерска) нация, без да държи сметка за " арменския суверенитет ", изяснява Бурланж.
В понеделник предходната седмица, единствено дни след сполучливия блицкриг на Азербайджан, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, главен съдружник на Баку, и азербайджанският му сътрудник Илхам Алиев се срещнаха в Нахичеван.
От известно време президентът Алиев назовава Южна Армения " Западен Азербайджан ". Нейните поданици " би трябвало да могат да се върнат в първичните си земи ", съобщи той през декември предходната година.
През февруари 2018 година той отиде доста по-далеч, потвърждавайки най-лошите арменски опасения, подхранвани от арменския геноцид, осъществен от османлиите през 1915 година, само че който Анкара и Баку не признават. " Ереван е нашата историческа татковина ", съобщи той на конференция. " Ние, азербайджанците, би трябвало да се върнем в историческите си земи ".
Иранската незнайна
Друг главен състезател в тази огромна геополитическа игра е Иран, който поддържа християнска Армения против Азербайджан, който изповядва шиитския клон на исляма - в който Техеран е главната мощ.
За иранците залогът е комерсиален. За тях Армения е вратата към Кавказ и те " не желаят да видят по какъв начин границата се трансформира " в интерес на Азербайджан, споделя Талин Тер Минасян, преподавателка в ИНАЛКО (френският Национален институт за източни езици и цивилизации - бел.прев.).
Но той е на първо място геостратегически, защото Баку от години се сближава с Израел, върлия съперник на Техеран.
По данни на Стокхолмския институт за проучване на мира съвсем 70% от оръжията, продадени на Азербайджан сред 2016 и 2020 година, са продадени от Израел.
По данни на Френския център за проучвания в областта на разузнаването, Еврейската страна е построила " няколко центъра за електронно разузнаване " в Азербайджан. Според Центъра, Баку " също по този начин е разрешил на Мосад да сътвори съвременна оперативна база на негова територия ".
Турция, главен съдружник на Азербайджан, е също по този начин член на НАТО - проамериканския алианс, който е другият огромен зложелател на Техеран.
Предвид неналичието на явен ангажимент на Запада към Армения, нейната " единствена отбрана до момента беше Иран ", отбелязва Жан-Луи Бурланж. " Това е в действителност нестабилна и притеснителна гаранция ".
Очертаващото се разформироване на самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах, източник на десетилетия напрежение сред Армения и Азербайджан, изправя Ереван пред голям брой евентуално екзистенциални закани, написа Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Двойната игра на Русия
До четвъртък вечерта повече от 100 000 от 120 000-те поданици на Карабах към този момент бяха избягали в Армения. Париж насочи рецензия против изселването, което " се прави под съучастническия взор на Русия ". Ереван упреква Москва, своя натурален бранител, че го е изоставила самичък против Азербайджан - обвиняване, което Кремъл отхвърля.
Преди три години Русия разположи мироопазващи сили в този район след малко нахлуване от страна на Азербайджан. Нейните войски обаче не се помръднаха по време на последната светкавична атака на Баку.
Москва, откакто похвали " героизма " на своите бойци, в четвъртък се ограничи да съобщи, че е " взела под внимание " оповестяването на историческото саморазпускане.
Между рядко обитаемата Армения (3 млн. жители), бедна и дипломатически изолирана, и разрастващия се Азербайджан, забогатял от въглеводородите си и заздравен във военно отношение, Русия дефинитивно застана на страната на втория, считат анализатори.
След като в отговор Ереван реши да гласоподава бързо за одобрение на Римския статут на Международния углавен съд (МНС), който издаде заповед за арест на Владимир Путин, Кремъл го предизвести, че това е " извънредно враждебно " решение.
Русия, загрижена да опази своята сфера на въздействие, за част от която счита Кавказ, желае и " да охранява южната граница на Армения " с Азербайджан, споделя Жан-Луи Бурланж, ръководител на френската комисия по външни работи.
За тази цел Москва разполага с един " коз ", споделя Томас де Вал, специалист на европейския клон на центъра Карнеги: съглашението за преустановяване на огъня сред Армения и Азербайджан, подписано под нейна закрила през ноември 2020 година, планува превозът сред Азербайджан и анклава Нахичеван да се управлява от съветски граничари, напомни той пред сп. " Форин афеърс ".
Турско-азербайджанска опасност
Сложна конструкция, наследена от Съюз на съветските социалистически републики, Нахичеван е самостоятелна република, ситуирана сред Армения, Турция и Иран. Тя е част от Азербайджан от 1923 година, само че няма териториална връзка с Баку.
Разположен в южната част на Армения, коридорът " Зангезур " би дал на Азербайджан връзка с Нахичеван и Турция. Създаването му е мечтано както от Азербайджан, по този начин и от Турция в името на пантюркизма - идеология, която се стреми към " поход към Каспийско море на цялата турска " (или турско-азерска) нация, без да държи сметка за " арменския суверенитет ", изяснява Бурланж.
В понеделник предходната седмица, единствено дни след сполучливия блицкриг на Азербайджан, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, главен съдружник на Баку, и азербайджанският му сътрудник Илхам Алиев се срещнаха в Нахичеван.
От известно време президентът Алиев назовава Южна Армения " Западен Азербайджан ". Нейните поданици " би трябвало да могат да се върнат в първичните си земи ", съобщи той през декември предходната година.
През февруари 2018 година той отиде доста по-далеч, потвърждавайки най-лошите арменски опасения, подхранвани от арменския геноцид, осъществен от османлиите през 1915 година, само че който Анкара и Баку не признават. " Ереван е нашата историческа татковина ", съобщи той на конференция. " Ние, азербайджанците, би трябвало да се върнем в историческите си земи ".
Иранската незнайна
Друг главен състезател в тази огромна геополитическа игра е Иран, който поддържа християнска Армения против Азербайджан, който изповядва шиитския клон на исляма - в който Техеран е главната мощ.
За иранците залогът е комерсиален. За тях Армения е вратата към Кавказ и те " не желаят да видят по какъв начин границата се трансформира " в интерес на Азербайджан, споделя Талин Тер Минасян, преподавателка в ИНАЛКО (френският Национален институт за източни езици и цивилизации - бел.прев.).
Но той е на първо място геостратегически, защото Баку от години се сближава с Израел, върлия съперник на Техеран.
По данни на Стокхолмския институт за проучване на мира съвсем 70% от оръжията, продадени на Азербайджан сред 2016 и 2020 година, са продадени от Израел.
По данни на Френския център за проучвания в областта на разузнаването, Еврейската страна е построила " няколко центъра за електронно разузнаване " в Азербайджан. Според Центъра, Баку " също по този начин е разрешил на Мосад да сътвори съвременна оперативна база на негова територия ".
Турция, главен съдружник на Азербайджан, е също по този начин член на НАТО - проамериканския алианс, който е другият огромен зложелател на Техеран.
Предвид неналичието на явен ангажимент на Запада към Армения, нейната " единствена отбрана до момента беше Иран ", отбелязва Жан-Луи Бурланж. " Това е в действителност нестабилна и притеснителна гаранция ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ