Тричленно семейство има нужда от 2 500 лева на месец.

Тричленно семейство има потребност от 2 500 лв. на месец. Това е при положение, че става въпрос за двама възрастни и дете, сочат данните на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) за месечната прехрана на живот, измерена за първото тримесечие на 2023 година

1394 лева са нужни за един работещ, самичък живеещ човек.

Доходът, нужен за прехрана, нараства с 3.1% на тримесечна база и 14.6% на годишна база. За едногодишен интервал средствата за тричленно семейство нарастват с 320 лева и от горната страна, а за един човек - единствено със 178 лева

За едногодишен интервал брутната заплата за прехрана нараства с един работещ от тричленно семейство с 206 лева или с 412 лева за двамата работещи. За работещ самичък живеещ човек брутната заплата за прехрана нараства с 229 лева

КНСБ показа и факторите, които са повлияли на динамичността на приходите за прехрана на живот:

- Природният газ през месец март има спад 24.4% по отношение на декември и свеждане до растеж от 3.6% на годишна база;

- Цените на тока за бизнеса през месец март регистрират спад с 56% и доближават до 212 лева за мегават час, при 487 лева през същия интервал на 2022 година Цените остават към момента на високи равнища и пораждат неустановеност, макар регистрирания спад надолу и поръчката за удължение на изплащането на обезщетенията доникъде на годината.

- Петролът също записва понижение на годишна база с 33% и задържането му без основни промени на тримесечна база.

- Зърнените и маслодайните култури имат основни корекции надолу на изкопните цени. С близо 27% има спад при цената на хлебната пшеница и спад от 55% при слънчогледа. Спад има и на цените на торовете.

- В международен проект има понижаване на цените и на някои съществени метали като калай, олово, мед и алуминиева сплав, съобщи през днешния ден.бг.

- Цените на производител в индустрията през месец февруари доближават растеж от 8.9% на годишна база.

Синдикалната организация показа и динамичността на междинните цени в групата на питателните артикули, като при огромна част от тях се следи растеж:

- Яйцата нарастват с 66% на годишна база, а на тримесечна с 14.4%. За едногодишен интервал цените на яйцата са нарастнали с към 20 ст.

- При зеленчуците има растеж на тримесечна база със 17.1%, а на годишна с 18.2%

- Захарта и захарните произведения нарастват със 7.8% на тримесечна база, а на годишна с 26.8%

- Млякото и млечните артикули бележат тримесечен растеж с 2.5%, а на годишна база с 37.8%. Поскъпване има при киселите и пресни млека с 2.1%, при сирената се следи лек спад от 1.4%, само че на годишна база растежът на цените им е внушително огромен - 54.3%. При кашкавала се регистрира задържане на съвсем същите равнища.

- Месото и месните артикули на тримесечна база растежът им е с 3.7%, а на годишна - с 23.1%. Продължава повишаването при каймата със приблизително нарастване с 5% и на годишна база с 33%. Сухите салами също нарастват приблизително с 3.8% на тримесечна база, а на годишна база с 21%.

- Хлябът и зърнените култури нарастват с 2.3% на тримесечна база, а на годишна база растежът им също остава висок с 18.7%. Поскъпването на козунаците да вземем за пример е с 37.7% на годишна база, а на тримесечна - с 8.8%.

- Цените на услугите в заведенията за бързо хранене също бележат растеж с 3.7% на тримесечна база. На годишна база темпът на повишаването общо за групата е с 22%.

Динамиката на междинните цени при групата на нехранителните артикули и услуги е следната:

- Намаление на цените се следи при дървата за огрев и въглища, само че на годишна база се регистрира растеж в диапазон 28-45%.

- Средно в групата на " Електроенергия, газообразни и други горива " се регистрира понижение с 2.2% на тримесечна база, само че на годишна база растежът е с 15.1%

- В бранш " Здравеопазване " за тримесечен интервал нараства с 2.7%, а на годишна база с 10.1%. Лекарствата и лекарствените артикули нарастват приблизително с 3.2% на годишна база.

Констатацията на КНСБ е, че всички тези данни за първото тримесечие на 2023 година демонстрират продължаващото повишаване на живота и ограничение потреблението до избрани артикули и услуги. В умозаключение президентът на КНСБ Пламен Димитров показа и настояванията на синдикалната организация за 2023 година: приемане на Закон за държавния бюджет, втора актуализация на минималната работна заплата и достигането и до размер от 850 лева, въвеждане на необлагаем най-малко, вдишване на ангажимент за допустимо най-бързо транспониране на директивата за съответни и обективни минимални заплати на Европейска комисия и растеж най-малко от 10% за 2023 година на всички заплати.