Окончателно: Доживотен затвор за бившия полицай Венцеслав Караджов
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в действие решение на Апелативен съд – Пловдив, с което на някогашния служител на реда Венцеслав Караджов е наложена присъда „ пожизнен затвор “ за това, че преднамерено умъртвил родителите си с особена свирепост и с користна цел. Решението е дефинитивно. (Видеото е архивно.)
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15.05.2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му.
До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия.
Според Върховен касационен съд правилни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Обоснован е изводът за това, че при реализиране на убийството е употребен ауспух, подложен на револвера.
„ Установяването на посоченото събитие е от значително значение, защото потвърждава, че причинителят авансово се е подготвил за осъществяване на закононарушението, като си е набавил средство за попречване на опцията някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с парцела на потърпевшите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че действието е авансово квалифицирано, т. е. то е преднамерено “, показват висшите съдии.
Според тях се открива съществуването на разнообразни благоприятни условия подсъдимият да се достави с патрони от типа на употребяваните за убийството, като от голяма важност е най-много фактът, че такива са открити в дома му. Това събитие вярно и разумно е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвиняването по повод авторството на действието.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че откритият на местопроизшествието „ кози крайник “ принадлежи на подсъдимия, като е употребявал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им компания, която предоставяла дърводелски услуги.
Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, включително и по щангата „ кози крайник “, с която е разрушена вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият авансово е взел ограничения да не остави такива, които биха го уличили в осъществяването на действието.
От друга страна, предварителното подготвяне на металната щанга е индикация за това, че причинителят е бил добре осведомен с типа и материала, от който е направена входната врата на жилището, с метода на заключването ѝ, а предвид на това е бил наясно с опцията тя да бъде елементарно разрушена с „ кози крайник “.
Според висшите съдии логически е и изводът, че подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в цялост доказателствената цялост, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението.
Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19,00 ч. на 15.05.2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му.
До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия.
Според Върховен касационен съд правилни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19,00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Обоснован е изводът за това, че при реализиране на убийството е употребен ауспух, подложен на револвера.
„ Установяването на посоченото събитие е от значително значение, защото потвърждава, че причинителят авансово се е подготвил за осъществяване на закононарушението, като си е набавил средство за попречване на опцията някой от съседите или от работещите в подстанцията, граничеща с парцела на потърпевшите, да чуе изстрелите, а това обосновава извода, че действието е авансово квалифицирано, т. е. то е преднамерено “, показват висшите съдии.
Според тях се открива съществуването на разнообразни благоприятни условия подсъдимият да се достави с патрони от типа на употребяваните за убийството, като от голяма важност е най-много фактът, че такива са открити в дома му. Това събитие вярно и разумно е преценено от въззивния съд като част от веригата от косвени доказателства, обосноваващи обвиняването по повод авторството на действието.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е достигнал до заключението, че откритият на местопроизшествието „ кози крайник “ принадлежи на подсъдимия, като е употребявал за доказателствена основа показанията на съдружника на Караджов в общата им компания, която предоставяла дърводелски услуги.
Логичен е изводът на въззивния съд, че отсъствието на следи от подсъдимия на местопроизшествието, включително и по щангата „ кози крайник “, с която е разрушена вратата, и по катинара, може да бъде обяснено с това, че същият авансово е взел ограничения да не остави такива, които биха го уличили в осъществяването на действието.
От друга страна, предварителното подготвяне на металната щанга е индикация за това, че причинителят е бил добре осведомен с типа и материала, от който е направена входната врата на жилището, с метода на заключването ѝ, а предвид на това е бил наясно с опцията тя да бъде елементарно разрушена с „ кози крайник “.
Според висшите съдии логически е и изводът, че подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено и в цялост доказателствената цялост, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението.
Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ