Една древна мъдрост, приписвана на Платон, гласи, че хората, които

Една антична мъдрост, приписвана на Платон, гласи, че хората, които най-вече желаят да управляват другите, са минимум подобаващи за тази задача. Това не е напълно правилно, само че ново изследване открива известна истина в тази концепция. Много водачи имат огромни упоритости да управляват, само че това не подсигурява, че другите ги намират за ефикасни.

„ Преди мислехме, че има връзка сред упоритостите за водачество и лидерските качества “, изяснява Франсис Флин, професор по организационно държание в Станфордското висше бизнес учебно заведение. Хората, които се стремят към власт и триумф, се стремят към лидерски позиции, а методът, по който хората стават водачи, предизвиква тази упоритост. „ В множеството случаи се задейства механизмът на самодейността. Това значи, че хората, които аплайват в бизнес учебни заведения, като да вземем за пример Станфорд, или се стремят да бъдат нараснали на идващото равнище в своите организации, евентуално се смятат за водачи “, разяснява Флин. - Така че наподобява, че хората, които желаят да бъдат водачи, са и би трябвало да бъдат водачи. Но дали това съмнение е вярно? “, пита той.

Макар да е ясно, че играе значима роля за това кой става водач, връзката сред достиженията и упоритостта е едва проучена. Ето за какво Флин, дружно с учените Шилан Алзахауи и Емили С. Рейт организират първото систематично проучване на тази връзка.