ВКС потвърди оправдаването на подсъдимите за взрива в Челопечене през 2008 г.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в действие оправдателните присъди от 18.08.2020 година по делото за гърмежа във военното отделение в Челопечене през 2008 година Решението на Върховен касационен съд не предстои на обжалване.
Делото е формирано по митинг против решението на въззивния съд, с което е доказана оправдателната присъда на Софийския боен съд. С нея Мирослав Митов е приет за невиновен за това, че в интервала от 08.08.2005 година до 03.07.2008 година като шеф на Базата за утилизация на бойни муниции в поделението в Челопечене не извършил отговорностите си по работа – не провел и не управлявал противопожарната отбрана в поделението, като не провел и не управлявал предпочитаното утилизиране на пиротехнически средства и не провел и не управлявал съхранението на бойните муниции, барутни и взривни субстанции в сходство с условията на управителния документ – Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска и от това са настъпили тежки нездравословни последствия, като е оневинен по предявеното му обвиняване.
Оправдан е и Димитър Петров по обвиняването за това, че в интервала 01.10.2006 година – 03.07.2008 година като заместник-командир на бригада „ Логистика “ не извършил отговорностите си по работа, като не провел предпазване на бойните муниции в складовете, хранилищата и местата за предпазване на муниции в поделението в Челопечене в сходство с Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска и от това настъпили тежки нездравословни последствия.
С присъдата Румен Цоков е приет за невиновен за това, че за времето от 01.06.2006 година до 03.07.2008 година като заместник-началник на Генералния щаб на Българската войска по ресурсите не извършил отговорностите си по работа и от това са настъпили тежки нездравословни последствия.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема митинга за безпочвен. Върховните съдии пишат в претекстовете си, че Военно-апелативният съд е дал отговор на всички отправени към първостепенния акт възражения, давайки им безапелационен и явен отговор. Мотивирано се е произнесъл и по настояванията на прокурора за спомагателни източници на доказателства.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд от значително значение за изхода на делото, който в съответния случай не удовлетворява прокуратурата, са заключенията на пожаро-взриво-техническите експертизи, като кредитирането на заключението на повторната от тях от съда е довело и на независимо съображение до неангажиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими.
Повторната сложна експертиза, направена с присъединяване на седем движимости лица, не позволява опцията за самозапалване в резултат на навлажняване на бойните муниции и пиротехнически смеси в складираните произведения, защото при навлажняване или намокряне съставените елементи на употребяваните пиротехнически сформира не могат да влязат в екзотермична химична реакция с обособяване на огромно количество топлота без съществуването на спомагателен начален подтик.
Всичко това е стимулирало специалистите да доближат до извода, че „ самозапалването “ може да се реализира посредством външна интервенция (целенасочена човешка дейност), само че не и инцидентно.
Върховните съдии не се съгласяват и с доводите на прокуратурата, че въззивният съд е нарушил закона, като погрешно е възприел, че Правилникът за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска не е бил настоящ нормативен акт. Нарушени негови разпореждания имплицитно се съдържат в рамкираното обвиняване и на тримата подсъдими.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че според наложителните инструкции в Постановление № 2/09.06.1980 година на Пленума на Върховния съд при проучване на въпросите, свързани със сезиране на съдилищата с каузи по обвинявания за осъществени закононарушения по работа (каквито са настоящите), следва да се откри в какво се състои нарушаването или неизпълнението на служебните отговорности, превишаване на властта или правата, както и съответният нормативен акт (правилник, разпоредба, разпореждане, предписание и т. н.), в който те са посочени. Това е по този начин, защото властническите пълномощия на длъжностните лица могат да се очертаят единствено с нормативен акт, било то законов или подзаконов.
По отношение на Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска висшите съдии установяват, че на 28.12.1982 година е издадена заповед на министъра на националната защита – армейски военачалник Добри Джуров, чието наличие е „ Обявяване на устав “. Съобразно настоящата към оня миг Конституция министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници, наредби, указания и заповеди, като правилниците, наредбите и инструкциите влизат в действие три дни след обнародването им в „ Държавен вестник “, с изключение на когато в тях е избран различен период, а заповедите – от деня на издаването им, с изключение на когато в тях е избран различен период.
В случая министърът е издал заповед, само че нейното наличие и цел са само ориентирани към оповестяване на коментирания устав, който е следвало да бъде обнародван в „ Държавен вестник “, само че това не е сторено. Върховните съдии са безапелационни, че необнародването на правилника го лишава от законосъобразно негово деяние и надлежно от опцията да се претендира съблюдаване на написани с него правила, респективно нарушаването им да ангажира нечия отговорност. Въпреки съобразяването на активността в нашата войска и съответно на тази в складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути с този устав, той не е имал качество на акт, който да регламентира тази активност.
Тези връзки са уредени едвам с Наредбата за изискванията и реда за реализиране на дейностите, свързани с взривните субстанции, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях в Министерството на защитата, призната с Постановление на Министерски съвет № 217/02.09.2008 година и обнародвана в Дъждовни води, бр. 80/12.09.2008 година – два месеца след случая в поделението в Челопечене. Според висшите съдии този факт самичък по себе си също идва да покаже, че към оня миг не е бил налице нормативно изискан акт, който да урежда тази материя.
Тричленният състав на Върховен касационен съд обобщава, че все още на инкриминираните и на тримата подсъдими действия не е бил налице „ управителен документ “ (съобразно формулировката в техните длъжностни характеристики) и в частност визираният устав, несъблюдение на отговорности по който да докара до съставомерност на действие по член 387, алинея 2 вр. алинея 1 от Наказателен кодекс за всеки от тях.
Делото е формирано по митинг против решението на въззивния съд, с което е доказана оправдателната присъда на Софийския боен съд. С нея Мирослав Митов е приет за невиновен за това, че в интервала от 08.08.2005 година до 03.07.2008 година като шеф на Базата за утилизация на бойни муниции в поделението в Челопечене не извършил отговорностите си по работа – не провел и не управлявал противопожарната отбрана в поделението, като не провел и не управлявал предпочитаното утилизиране на пиротехнически средства и не провел и не управлявал съхранението на бойните муниции, барутни и взривни субстанции в сходство с условията на управителния документ – Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска и от това са настъпили тежки нездравословни последствия, като е оневинен по предявеното му обвиняване.
Оправдан е и Димитър Петров по обвиняването за това, че в интервала 01.10.2006 година – 03.07.2008 година като заместник-командир на бригада „ Логистика “ не извършил отговорностите си по работа, като не провел предпазване на бойните муниции в складовете, хранилищата и местата за предпазване на муниции в поделението в Челопечене в сходство с Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска и от това настъпили тежки нездравословни последствия.
С присъдата Румен Цоков е приет за невиновен за това, че за времето от 01.06.2006 година до 03.07.2008 година като заместник-началник на Генералния щаб на Българската войска по ресурсите не извършил отговорностите си по работа и от това са настъпили тежки нездравословни последствия.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема митинга за безпочвен. Върховните съдии пишат в претекстовете си, че Военно-апелативният съд е дал отговор на всички отправени към първостепенния акт възражения, давайки им безапелационен и явен отговор. Мотивирано се е произнесъл и по настояванията на прокурора за спомагателни източници на доказателства.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд от значително значение за изхода на делото, който в съответния случай не удовлетворява прокуратурата, са заключенията на пожаро-взриво-техническите експертизи, като кредитирането на заключението на повторната от тях от съда е довело и на независимо съображение до неангажиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими.
Повторната сложна експертиза, направена с присъединяване на седем движимости лица, не позволява опцията за самозапалване в резултат на навлажняване на бойните муниции и пиротехнически смеси в складираните произведения, защото при навлажняване или намокряне съставените елементи на употребяваните пиротехнически сформира не могат да влязат в екзотермична химична реакция с обособяване на огромно количество топлота без съществуването на спомагателен начален подтик.
Всичко това е стимулирало специалистите да доближат до извода, че „ самозапалването “ може да се реализира посредством външна интервенция (целенасочена човешка дейност), само че не и инцидентно.
Върховните съдии не се съгласяват и с доводите на прокуратурата, че въззивният съд е нарушил закона, като погрешно е възприел, че Правилникът за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска не е бил настоящ нормативен акт. Нарушени негови разпореждания имплицитно се съдържат в рамкираното обвиняване и на тримата подсъдими.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че според наложителните инструкции в Постановление № 2/09.06.1980 година на Пленума на Върховния съд при проучване на въпросите, свързани със сезиране на съдилищата с каузи по обвинявания за осъществени закононарушения по работа (каквито са настоящите), следва да се откри в какво се състои нарушаването или неизпълнението на служебните отговорности, превишаване на властта или правата, както и съответният нормативен акт (правилник, разпоредба, разпореждане, предписание и т. н.), в който те са посочени. Това е по този начин, защото властническите пълномощия на длъжностните лица могат да се очертаят единствено с нормативен акт, било то законов или подзаконов.
По отношение на Правилника за складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути в Българската войска висшите съдии установяват, че на 28.12.1982 година е издадена заповед на министъра на националната защита – армейски военачалник Добри Джуров, чието наличие е „ Обявяване на устав “. Съобразно настоящата към оня миг Конституция министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници, наредби, указания и заповеди, като правилниците, наредбите и инструкциите влизат в действие три дни след обнародването им в „ Държавен вестник “, с изключение на когато в тях е избран различен период, а заповедите – от деня на издаването им, с изключение на когато в тях е избран различен период.
В случая министърът е издал заповед, само че нейното наличие и цел са само ориентирани към оповестяване на коментирания устав, който е следвало да бъде обнародван в „ Държавен вестник “, само че това не е сторено. Върховните съдии са безапелационни, че необнародването на правилника го лишава от законосъобразно негово деяние и надлежно от опцията да се претендира съблюдаване на написани с него правила, респективно нарушаването им да ангажира нечия отговорност. Въпреки съобразяването на активността в нашата войска и съответно на тази в складовете и базите за предпазване, произвеждане, ремонт, разснарядяване и заличаване на бойни муниции, взривни субстанции и барути с този устав, той не е имал качество на акт, който да регламентира тази активност.
Тези връзки са уредени едвам с Наредбата за изискванията и реда за реализиране на дейностите, свързани с взривните субстанции, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях в Министерството на защитата, призната с Постановление на Министерски съвет № 217/02.09.2008 година и обнародвана в Дъждовни води, бр. 80/12.09.2008 година – два месеца след случая в поделението в Челопечене. Според висшите съдии този факт самичък по себе си също идва да покаже, че към оня миг не е бил налице нормативно изискан акт, който да урежда тази материя.
Тричленният състав на Върховен касационен съд обобщава, че все още на инкриминираните и на тримата подсъдими действия не е бил налице „ управителен документ “ (съобразно формулировката в техните длъжностни характеристики) и в частност визираният устав, несъблюдение на отговорности по който да докара до съставомерност на действие по член 387, алинея 2 вр. алинея 1 от Наказателен кодекс за всеки от тях.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ