Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в действие присъдата на Апелативния профилиран углавен съд, с която е оневинен някогашният заместник-министър на външните работи по обвиняване за занемареност.
Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по митинг против въззивната присъда на АСНС, с която е анулирана първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 361/2018 година на Специализирания углавен съд. С въззивната присъда подсъдимият Христо Ангеличин е приет за невиновен в това, че в интервала 17.11.2016 година – 01.12.2016 година, като длъжностно лице – заместник-министър на външните работи, макар отговорностите си не е упражнил задоволителен надзор върху работата на шефовете на дирекциите „ Бюджет и финанси “, „ Сигурност на активността и информацията “ и „ Управление на собствеността и МТО “, на които е предоставено ръководството, разпореждането и отчитането на публично имущество, и от това са последвали обилни вреди за Министерство на външните работи в размер на 419 934,29 лева, заради което е оневинен по обвиняването по член 219, алинея 2 от Наказателен кодекс. Става дума за абсурдът от 2016г. за закупуването на 12 телефонни централи от компания " Балкантел ".  2 години условно за някогашния зам.-външен министър Христо Ангеличин
Специализираният углавен съд постанови условна неоправдателна присъда по отношение на някогашния заместник-министър на външните работи Христо Ангели...
Разследването на прокуратурата стартира след сигнал на депутата от Българска социалистическа партия Кристиан Вигенин, който бе външен министър в държавното управление на Пламен Орешарски.
Тричленният състав на (ВКС) приема, че митингът е безпочвен. Основните доводи в него се отнасят до приложението на закона. Прокуратурата оспорва извода на АСНС за несъставомерност на осъщественото от подсъдимия действие. Развити са съображения, че подсъдимият е кадърен индивид на закононарушението по член 219, алинея 2 от Наказателен кодекс, доколкото със Заповед № 95-00-386/08.10.2015 година министърът на външните работи му е упълномощил свои, а не непознати пълномощия – контролни функционалности във връзка с трите дирекции. Касационният състав също приема, че в съответния случай подсъдимият не е кадърен индивид на закононарушението, въпреки и по съображения, разнообразни от изложените в претекстовете на АСНС. В решението на Върховен касационен съд се споделя, че съгласно пълномощията си с коментираната заповед министърът е упълномощил на своите заместници да следят и управляват активността на другите структурни звена в министерството. „ С нея обаче на подсъдимия е упълномощил единствено общи отговорности за наблюдаване и надзор над активността на осем дирекции (включително на процесните три дирекции), без да са конкретизирани дейностите, които той следва да прави, контролирайки активността на работещите чиновници и техните шефове и то по отношение на реализираната от тях активност по ръководството, разпореждането и отчитането на публично имущество, което е наложително, с цел да е сбъднат съставът на член 219, алинея 2 от Наказателен кодекс “, безапелационни са висшите съдии. Те припомнят, че в същия смисъл Върховен касационен съд се е произнесъл с решение по к.д. № 1087/2019 година, отнасящо се до същата заповед на министъра на външните работи, въз основа на която е поддържано обвиняване за занемареност против същия обвиняем.
Законосъобразно АСНС е приел също, че с цел да е осъществено изпълнителното действие на закононарушението по член 219, алинея 2 от Наказателен кодекс, деецът следва освен да не е извършил контролните си отговорности върху друго длъжностно лице, само че това подконтролно лице да е направило закононарушение. В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че в тази ситуация обвиняването не твърди тримата шефове на дирекции да са направили каквото и да било закононарушение при реализиране на активността си по ръководството, разпореждането или отчитането на публичното имущество, заради което липсва детайл от обективната страна на закононарушението по член 219, алинея 2 от Наказателен кодекс.
Не е осъществен и третият съставомерен симптом на закононарушението занемареност – неполагането на грижи за повереното имущество от субекта на закононарушението да е довело до настъпване на обилни вреди за предприятието или стопанството. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя: „ Няма спор по делото, че в края на м. ноември 2016 година инкриминираните средства са заплатени от задграничните представителства на компания „ Балкантел “, която се задължила да им достави и инсталира автоматизирани телефонни централи. Няма спор също, че сдружението открило неспособност да извърши договореностите заради липса на регистрация по Данък добавена стойност в съответната непозната страна и на 05.12.2016 година върнало средствата на задграничните представителства. Тези условия сочат, че доставчикът се е отказал от осъществяване на контракта и е върнал полученото “. Досъдебното произвеждане за осъществено закононарушение от длъжностни лица в Министерство на външните работи е формирано на 16.12.2016 година, а подсъдимият Ангеличин е притеглен към наказателна отговорност на 16.01.2017 година В момента на формиране на досъдебното произвеждане, надлежно при покачване на обвиняването, платените средства към този момент са били върнати, заради което вреда за Министерство на външните работи няма, а това събитие прави действието на подсъдимия несъставомерно, тъй като липсва обективният състав на закононарушението занемареност. „ Възражението в касационния митинг, че връщането на паричните средства следва да се цени единствено като смекчаващо виновността събитие е безпричинно “ – безапелационни са висшите съдии.
Спецсъдът даде ход на делото против Даниел Митов и Христо Ангеличин
Специализираният углавен съд даде ход на делото против някогашния външен министър Даниел Митов и заместника му Христо Ангеличин. Мито...