Състав на ВАС прие, че Инспекторатът към ВСС е орган с отнета компетентност
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) одобри, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет (ИВСС) е орган с отнета подготвеност. Мотивът за това е решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 година, с което той постанови, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без да е планувано категорично в закон, както и без явен краен период, нарушава независимостта на съда, съобщава .
Казусът
Случаят, по който съставът на Върховен административен съд постановява определението си, е от лятото на 2023 година Тогава жителят Йордан Данчев описа пред Нова телевизия, че е открил, че трите му имена и номерът на персоналната му карта попадат в протокол от правосъдно съвещание по гражданско дело на Софийския областен съд от 18 юли 2023 година, по което е бил очевидец. На идващия ден протоколът се появил в интернет.
„ От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани цялостните ми имена, както и тези на брачната половинка ми, а също и номер на персоналната карта. Обявих персоналната си карта за открадната, само че защото кредитният указател се разгласява с месец забавяне, аз до този миг не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз заем ”, споделя Йордан Данчев.
Той е подал сигнали до Комисията за отбрана на персоналните данни, както и тъжби до Министерство на вътрешните работи и омбудсмана.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет стартира инспекция, която е открила, че СРС е позволил нарушаване и издава серия от инструкции по отношение на интервенциите по обработването на персонални данни.
Освен това ИВСС дава тримесечен период на СРС да извърши разпорежданията.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов апелира пред Административен съд София-град акта на ИВСС, само че съдът отхвърля жалбата.
Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.
Определението на Върховен административен съд
Така делото отива при тричленен състав с ръководител Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.
В определение тримата висши съдии показват, че служебно им е известно решението на Съда на Европейски Съюз, чийто диспозитив гласи: „ Член 19, параграф 1, втора алинея Договор за Европейския съюз по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че правилото на самостоятелност на съдиите не позволява практиката на страна членка членовете на орган на правосъдната система на тази страна членка — които са определени от нейния парламент за избрани мандати и имат пълномощия да ревизират активността на магистратите при реализиране на техните функционалности, да правят инспекции за честност и липса на спор на ползи при магистратите и да оферират на различен орган на правосъдната система образуването на дисциплинарно произвеждане предвид на налагането на дисциплинарни санкции на магистратите — да продължат да извършват функционалностите си след края на открития в конституцията на посочената страна членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на категорично правно съображение в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират осъществяването на тези функционалности, и когато не е обезпечено, че това продължение на процедура е лимитирано във времето “.
В тази връзка тричленният състав декларира: „ На съображение чл.267, ал.2 Договора за действие на Европейския съюз, както и по мотив от член 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на член 144 Административнопроцесуален кодекс, решението на Съд на Европейския съюз е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него пояснение на използваното право би трябвало да се съобрази от сегашния правосъден състав, пред който е провесен правосъден спор с присъединяване на ИВСС, за който е признато, че е с отнета подготвеност.
Съгласно член 153, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс в тази догадка съдът е задължен да заличи органа с отнета подготвеност и да конституира служебно като страна по делото способен орган. В сегашния проблем съдът не е в състояние да уточни способен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, разказани от СЕС), заради което и по мотив от член 229, алинея 1, т.2 от Граждански процесуален кодекс по отношение на член 144 от Административнопроцесуален кодекс се постанова правосъдното произвеждане да бъде спряно “.
Върховен административен съд декларира, че поради спецификата на проблема, на ръководителя на СРС не би трябвало да бъдат давани напътствията и периодите по член 230, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (При гибел на ответника ищецът е задължен в шестмесечен период от известието да уточни неговите правоприемници и адресите им или да вземе ограничения за назначение на шеф на незаетото завещание или за приканване на наследниците по реда на член 48. При несъблюдение на това обвързване делото се приключва.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Според въпросната наредба правосъдната власт и Народното събрание би трябвало да открият процедура за избор на нов състав на Висш съдебен съвет в 6-месечен период от влизането в действие на последните промени в Закон за съдебната власт. Това стана на 21 януари 2025 година, т.е. срокът за избор на нов Висш съдебен съвет изтича на 21 юли 2025 година
С тези причини Върховен административен съд стопира делото до избора на нов състав на Висш съдебен съвет.
Определението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.
Както „ Лекс “ писа, след решението на Съд на Европейския съюз инспекторатът излезе с позиция, че няма да прави оферти за налагане на дисциплинарни санкции на магистрати, нито да прави инспекции за честност и спор на ползи, само че ще продължи да извършва останалите си отговорности.
ССБ е подготвен да сезира Европейска комисия, в случай че не се пристъпи към избор на нови сформира на инспектората и Висш съдебен съвет
Съюзът на съдиите в България приканва за разкриване на процедури за избор на членове на Висшия правосъден съвет и на инспектори от Инспектората към Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече преди години.
В противоположен случай от ССБ са подготвени да сезират Европейската комисия за продължаващо нарушаване на Правото на Европейския съюз.
Това се споделя в позиция на организацията във връзка неналичието на реакция от законодателната и изпълнителната власт на решението на Съда на Европейски Съюз от 30 април, с което той одобри, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без това да е планувано категорично в закон, както и без явен краен период, нарушава независимостта на съда.
Темата беше разисквана на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет през вчерашния ден, като следва във вторник и Съдийската гилдия да се занимава с въпроса.
От ССБ показват безпокойството си от неналичието на реакция от държавното управление и Народното събрание на решението на Съд на Европейския съюз. „ От оповестяването на решението на Съда на Европейски Съюз до през днешния ден от страна на народните представители не са подхванати никакви дейности за започване на процедура за избор на членове на ИВСС. Парламентарно показаните политически сили не са създали и обществени изказвания, в които да посочат какви дейности ще подхващат, с цел да бъде направено допустимо реализирането на главните открити в Конституцията функционалности на посочения държавен орган “, акцентират от организацията.
Добавят и че към този момент четири месеца Министерството на правораздаването бездейства във връзка с плана за промени в Закон за съдебната власт, чието публично разискване завърши на 8 януари т.г. А в него се планува общите събрания на съдилищата да оферират членове на ИВСС, каквито са и рекомендациите на Европейската комисия.
„ Липсата на реакция след решението на Съда на Европейски Съюз от страна на Народното събрание и от страна на органите на изпълнителната власт, на които са предоставени функционалностите по подготовка на законодателните актове, способства освен до несъобразяване с главните правила на Правото на Европейския съюз, само че и препятства реализирането на плануваните в Конституцията форми за отчетност и отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, посредством опцията да бъдат осъществявани инспекции за честност и спор на ползи, както и да бъде осъществена дисциплинарна отговорност в случаите на нарушавания при активността им “, се споделя още позицията
Казусът
Случаят, по който съставът на Върховен административен съд постановява определението си, е от лятото на 2023 година Тогава жителят Йордан Данчев описа пред Нова телевизия, че е открил, че трите му имена и номерът на персоналната му карта попадат в протокол от правосъдно съвещание по гражданско дело на Софийския областен съд от 18 юли 2023 година, по което е бил очевидец. На идващия ден протоколът се появил в интернет.
„ От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани цялостните ми имена, както и тези на брачната половинка ми, а също и номер на персоналната карта. Обявих персоналната си карта за открадната, само че защото кредитният указател се разгласява с месец забавяне, аз до този миг не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз заем ”, споделя Йордан Данчев.
Той е подал сигнали до Комисията за отбрана на персоналните данни, както и тъжби до Министерство на вътрешните работи и омбудсмана.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет стартира инспекция, която е открила, че СРС е позволил нарушаване и издава серия от инструкции по отношение на интервенциите по обработването на персонални данни.
Освен това ИВСС дава тримесечен период на СРС да извърши разпорежданията.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов апелира пред Административен съд София-град акта на ИВСС, само че съдът отхвърля жалбата.
Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.
Определението на Върховен административен съд
Така делото отива при тричленен състав с ръководител Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.
В определение тримата висши съдии показват, че служебно им е известно решението на Съда на Европейски Съюз, чийто диспозитив гласи: „ Член 19, параграф 1, втора алинея Договор за Европейския съюз по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че правилото на самостоятелност на съдиите не позволява практиката на страна членка членовете на орган на правосъдната система на тази страна членка — които са определени от нейния парламент за избрани мандати и имат пълномощия да ревизират активността на магистратите при реализиране на техните функционалности, да правят инспекции за честност и липса на спор на ползи при магистратите и да оферират на различен орган на правосъдната система образуването на дисциплинарно произвеждане предвид на налагането на дисциплинарни санкции на магистратите — да продължат да извършват функционалностите си след края на открития в конституцията на посочената страна членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на категорично правно съображение в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират осъществяването на тези функционалности, и когато не е обезпечено, че това продължение на процедура е лимитирано във времето “.
В тази връзка тричленният състав декларира: „ На съображение чл.267, ал.2 Договора за действие на Европейския съюз, както и по мотив от член 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на член 144 Административнопроцесуален кодекс, решението на Съд на Европейския съюз е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него пояснение на използваното право би трябвало да се съобрази от сегашния правосъден състав, пред който е провесен правосъден спор с присъединяване на ИВСС, за който е признато, че е с отнета подготвеност.
Съгласно член 153, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс в тази догадка съдът е задължен да заличи органа с отнета подготвеност и да конституира служебно като страна по делото способен орган. В сегашния проблем съдът не е в състояние да уточни способен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, разказани от СЕС), заради което и по мотив от член 229, алинея 1, т.2 от Граждански процесуален кодекс по отношение на член 144 от Административнопроцесуален кодекс се постанова правосъдното произвеждане да бъде спряно “.
Върховен административен съд декларира, че поради спецификата на проблема, на ръководителя на СРС не би трябвало да бъдат давани напътствията и периодите по член 230, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (При гибел на ответника ищецът е задължен в шестмесечен период от известието да уточни неговите правоприемници и адресите им или да вземе ограничения за назначение на шеф на незаетото завещание или за приканване на наследниците по реда на член 48. При несъблюдение на това обвързване делото се приключва.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Според въпросната наредба правосъдната власт и Народното събрание би трябвало да открият процедура за избор на нов състав на Висш съдебен съвет в 6-месечен период от влизането в действие на последните промени в Закон за съдебната власт. Това стана на 21 януари 2025 година, т.е. срокът за избор на нов Висш съдебен съвет изтича на 21 юли 2025 година
С тези причини Върховен административен съд стопира делото до избора на нов състав на Висш съдебен съвет.
Определението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.
Както „ Лекс “ писа, след решението на Съд на Европейския съюз инспекторатът излезе с позиция, че няма да прави оферти за налагане на дисциплинарни санкции на магистрати, нито да прави инспекции за честност и спор на ползи, само че ще продължи да извършва останалите си отговорности.
ССБ е подготвен да сезира Европейска комисия, в случай че не се пристъпи към избор на нови сформира на инспектората и Висш съдебен съвет
Съюзът на съдиите в България приканва за разкриване на процедури за избор на членове на Висшия правосъден съвет и на инспектори от Инспектората към Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече преди години.
В противоположен случай от ССБ са подготвени да сезират Европейската комисия за продължаващо нарушаване на Правото на Европейския съюз.
Това се споделя в позиция на организацията във връзка неналичието на реакция от законодателната и изпълнителната власт на решението на Съда на Европейски Съюз от 30 април, с което той одобри, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без това да е планувано категорично в закон, както и без явен краен период, нарушава независимостта на съда.
Темата беше разисквана на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет през вчерашния ден, като следва във вторник и Съдийската гилдия да се занимава с въпроса.
От ССБ показват безпокойството си от неналичието на реакция от държавното управление и Народното събрание на решението на Съд на Европейския съюз. „ От оповестяването на решението на Съда на Европейски Съюз до през днешния ден от страна на народните представители не са подхванати никакви дейности за започване на процедура за избор на членове на ИВСС. Парламентарно показаните политически сили не са създали и обществени изказвания, в които да посочат какви дейности ще подхващат, с цел да бъде направено допустимо реализирането на главните открити в Конституцията функционалности на посочения държавен орган “, акцентират от организацията.
Добавят и че към този момент четири месеца Министерството на правораздаването бездейства във връзка с плана за промени в Закон за съдебната власт, чието публично разискване завърши на 8 януари т.г. А в него се планува общите събрания на съдилищата да оферират членове на ИВСС, каквито са и рекомендациите на Европейската комисия.
„ Липсата на реакция след решението на Съда на Европейски Съюз от страна на Народното събрание и от страна на органите на изпълнителната власт, на които са предоставени функционалностите по подготовка на законодателните актове, способства освен до несъобразяване с главните правила на Правото на Европейския съюз, само че и препятства реализирането на плануваните в Конституцията форми за отчетност и отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, посредством опцията да бъдат осъществявани инспекции за честност и спор на ползи, както и да бъде осъществена дисциплинарна отговорност в случаите на нарушавания при активността им “, се споделя още позицията
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ