Тричленен състав на Върховния административен съд отмени чл. 11 от

Тричленен състав на Върховния административен съд анулира член 11 от Наредба № 2/19.03.2013г. за контролиране цените на природния газ, призната от Комисията за енергийно и водно контролиране и в действие от 04.12.2015 година Административното дело пред Върховен административен съд е формирано по тъжба на „ Овъргаз мрежи “ АД, оповестиха от пресцентъра на съда.

Върховните магистрати одобряват, че оспорената наредба е призната в несъгласие на текстове от Закона за енергетиката (чл. 14) и на разпореждания от Правилника за активността на Комисията за енергийно и водно контролиране и нейната администрация. Едновременно с това одобряват, че оспорената норма на член 11 от Наредба № 2 не опонира както на член 3, § 1 - 3 от Директива 2009/73/ЕО, по този начин и на член 35 и член 36 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

В настоящата редакция член 11 от наредбата гласи следното:

- ал.1. Признатите от комисията разноски на енергийните предприятия, произлизащи от наложени им отговорности към обществото, се компенсират посредством цените, които заплащат всички клиенти, по недискриминационен и транспарантен начин;

- ал.2. Общият размер на приетите от комисията разноски, свързани със отговорности към обществото, се включва в нужните годишни доходи на преносното предприятие;

- ал.3. Разходите по алинея 2 се възвръщат като част от цената на услугата от всички консуматори на природен газ въз основа на тяхното измерено ползване и се дефинират като обособена съставния елемент в одобрената или избрана според методиката по член 2, т. 3 цена за транспорт през газопреносната мрежа;

- ал.4. Начинът за компенсиране на разноските, произлизащи от наложени отговорности към обществото на съответните енергийни предприятия, и механизмът, по който тези разноски се възвръщат на енергийните предприятия, които са ги претърпели, се дефинират в призната от комисията методика. 

Що се касае до довода на жалбоподателя за противоправност на прелюдия съставен елемент в член 11 от Наредба № 2 „ отговорности към обществото “, то отговор дали подобен детайл влиза в несъгласие с член 3, § 1 – 3 от Директива 2009/73/ЕО на Екологичен потенциал и Комисията от 13 юли 2009 година е обещано с решение от 30 април 2020 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-5/19 от 30.04.2020 година, постановено по дело С-5/19.

В него Съд на Европейския съюз сочи, че горната наредба следва да се пояснява в смисъл, че позволява законодателство на държава-членка, според което разноските, произлизащи от наложените на предприятията за природен газ отговорности за предпазване на подобен, с цел да се подсигуряват сигурността и редовността на доставките на природен газ в тази държава-членка, да разпореди тези разноски върху клиентите на тези предприятия, в случай че законодателството преследва цел от общ стопански интерес, в сходство с правилото на пропорция и отговорностите за социална услуга, които то планува, са ясно избрани, транспарантни, недискриминационни, подлежат на инспекция и подсигуряват равни условия на достъп за предприятия за природен газ от Съюза до националните консуматори. 

От друга страна в член 3, § 2 от Директива 2009/73/ЕО е закрепено правилото, че държавите-членки може да постановат на предприятията за природен газ, в общ стопански интерес, отговорности, свързани с публични услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурността на доставките, прецизност, качество, цена на доставките и запазване на околната среда, включително енергийна успеваемост, сила от възобновими източници и запазване на климата. Тази наредба е инкорпорирана в нормата на член 69 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и посредством наредбите на член 35 и член 36 от ЗЕ е очакван и механизъм за компенсиране на разноските свързани със отговорности в публичен интерес.

С наредбата на член 11 от Наредба № 2 се планува точно поемането на финансовата тежест, обвързвана с наложени в допълнение отговорности на енергийните предприятия от клиентите на природен газ, като категорично в подзаконовата норма е посочен метода на възобновяване на тези разноски, посредством издаване на нарочни методики. 

Решението по административно дело № 2484/2022 година предстои на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд.