Тричленен състав на Апелативен съд - София в две свои

Тричленен състав на Апелативен съд - София в две свои решения от 10 декември 2025 година, удостоверява, че Борислав Сарафов изцяло законно продължава да извършва функционалностите на основен прокурор. Изводът е по отношение на отправени от основния прокурор претенции за обновяване на наказателни производства, които съдът позволява за разглеждане всъщност.

И в двата проблема съдиите намират за основателни настояванията на Сарафов за обновяване на наказателните производства, като определенията им са дефинитивни. Това излиза наяве от обзор на Портала за електронно правораздаване, осведоми " Епицентър ".

Съдебният състав - Вера Цветкова, ръководител, и членове - Илияна Стоилова и Анелия Игнатова, одобряват, че Борислав Сарафов продължава да изцяло законно да извършва функционалностите на обвинител №1, на съображение две решения на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет.

Първото, признато на 16 юни 2023 година и второто, което се явява потвърдително - на 24 септември 2025 година Съдът категорично разяснява, че признатата при започване на годината от 51-вото Народно заседание правна норма, съгласно която изпълняващите функционалностите ръководители на прокуратурата и двете висши съдилища, имат мандат от 6 месеца, „ има деяние отсега нататък, в случай че с преходни и заключителни разпореждания към закон за изменение и допълнение на съответния закон не е посочено друго. В съответния случай такива преходни и заключителни разпореждания не са основани от законодателя ".

Тезата, че Сарафов е законен и.ф. основен прокурор, апелативните съдии обосновават и с решение на Конституционния съд от 2022 година, в което категорично се показва, че е „ конституционно неприемливо да се прекрати автоматизирано за неопределен срок активността на конституционно открит държавен орган, в случай че това би довело до фактическо преустановяване на осъществяване на вменените му функционалности, свързани да вземем за пример с методическо управление, контрол, кадрово поръчителство, предписание с бюджетни средства, включително погашение на трудови хонорари и други. "

Съдът насочва упреци към парламентаристите, че са позволили празноти и неясноти в законовата уредба, която е основала опасности, в ущърб на ползите на правораздаването.

Според магистратите, в случай че се одобри, че считано от 21 юли, Сарафов не може да е извършва функционалностите си на основен обвинител, „ това би основало вакуум във действието на прокуратурата като само конституционно избран орган, който реализира обвинителната функционалност на страната.

Тъй като основният прокурор има независими пълномощия - да сезира Конституционния съд, да изготвя претенции за обновяване и оферти по чл.457 от Наказателно-процесуален кодекс, то такава празнина би била срещу ползите на правораздаването.

Така би се стигнало до нездравословни последствия, като следва да се държи сметка, че настояването за обновяване да вземем за пример е обвързано с преклузивен период по смисъла на чл.421 ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс. В резюме следва да се уточни, че празнотите и неяснотите, позволени от законодателния орган в правните правила не следва да бъдат разрешавани посредством наказателното правосъдие, което постоянно се води от ползите на правораздаването ".

Произнасянето на апелативните съдии влиза в колизия с произнасяния на част от съдиите от Наказателна гилдия на Върховния касационен съд, които при започване на м. октомври, за първи път отхвърлиха обновяване на наказателни каузи, с претекст, че и.ф. основен прокурор е с изминал мандат. Това преди всичко основава спорна правосъдна процедура и демонстрира, че всеки правосъден състав може и следва самостоятелно да преглежда претенции на обвинител №1 или негов заместител. От друга страна удостоверява тезата, че отводът на висши съдии да възобновяват каузи по претенции на Сарафов, са стимулирани, не от наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закон за съдебната власт и практиката на Конституционния съд, а на първо място от субективно отношение и изключително политически и даже опит за пробутване на лобистки и нелегитимни цели, в опит за дестабилизиране на действието на прокуратурата като част от самостоятелната правосъдна власт.

Съдебните решения на АС-София демонстрират и друго - по какъв начин всяка последваща смяната, било то на конституционно или законодателно равнище, обвързвана с фигурата на обвинител №1 или ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а даже и с личността на същите, с изключение на, че са в прорез с Основния закон, водят до още по-голямо утежняване на доверието в правосъдната система. Нещо, което наподобява е задачата на създателите на лобистки закони, етикирани като „ правосъдна промяна ".