БАН с три сценария за населението у нас през 2040 г. И в трите намаляваме
Три разновидността за популацията на България до 2040 година са създали учени от Департамента "Демография " към Института за проучване на популацията и индивида /ИИНЧ/ при Българска академия на науките по план с ограничения за превъзмогването на демографската рецесия в България, предоставен от Министерския съвет на Българска академия на науките.
При най-лошия вид, към 2040 година, би трябвало популацията в България да наброява 5 860 000 души, при втория вид, при който се ползват частични ограничения за справяне с демографската рецесия, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вид, който съгласно мен е много нереалистичен, би трябвало популацията на България да е 6 750 000 към 2040 година, сподели в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция проф. Антоанета Христова - шеф на ИИНЧ-БАН и добави, че в проучването са взели участие и учени от други институти на Академията.
По плана е направена прогноза за развиването на България до 2040 година или симулационни разновидности, основани на това какъв брой от ограниченията, препоръчани по плана, ще се ползват, сподели проф. Христова. Тя заяви, че първият вид за демографското развиване на България до 2040 година е наименуван инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е сега ". Вторият е умереният вид, при който "нещо се прави и нещо не се прави ". Третият е удобният вид, при който всички ограничения са приложени, като за тази цел би трябвало да има консенсус сред партиите за устойчивото им използване във времето, означи проф. Христова.
Директорът на ИИНЧ-БАН заключи, че изводът от направените симулационни разновидности е, че в идващите години, при всяко състояние, без значение от това какви политики се ползват, броят на популацията в България ще понижава. Това не би трябвало да бъде вест, която се повтаря непрекъснато, а вест е какви ограничения се подхващат за превъзмогване на отрицателните демографски трендове, съобщи тя.
Много постоянно в медиите се употребява думата "изчезване ", само че тя не подхожда на положението на българската популация в идващите десетки години, за които приказваме, разяснява проф. Антоанета Христова.Тя сподели, че в този момент броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, приблизително е 1,5, а прогнозата е към 2040 година да е приблизително 1,83. При тази дребна разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към смяната на демографските трендове, съобщи проф. Антоанета Христова. По думите й раждаемостта у нас отсега нататък може да се увеличи от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 година, както и от други общности, близки до нашата просвета, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Прогнозата за структурата на популацията към 2040 година и при удобния и при неподходящия вид планува да се усилва популацията, което е във "висока възраст ", сподели проф. Христова. Тя добави, че по тази причина би трябвало да има специфични политики към това население, с цел да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
Проф. Кремена Борисова означи, че популацията зависи от демографските процеси, свързани с естествената промяна на поколенията. Демографските процеси, с изключение на раждаемост и смъртност, включват и комплицираните миграционни придвижвания, които са изключително настоящи за нашата страна през последните десетилетия. По плана отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско по отношение на редица страни в Европейски Съюз, като към 6 пъти е разликата и при двата пола в междинната годишна работна заплата у нас и в Европейски Съюз, осведоми проф. Борисова. Тя добави, че има и мощна конкуренция сред развитите страни за привличането на работна мощ и в изискванията на свободно придвижване на хора в Европейски Съюз част от нашето население напуща България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот.
Изследването сподели, че към една трета от нашето население в трудоспособна възраст е отвън пазара на труда, а 80 % не желаят да работят на този пазар, съобщи проф. Кремена Борисова. Тя сподели, че в страната са се формирали райони с висока централизация на трудови запаси и работна мощ с ниско обучение, които мъчно се стимулират да се включат в претовареност. "Лицата в работната мощ и отвън пазара на труда с ниско обучение са към 1 милион през 2017 година и по тази причина са нужни ограничения за поощряване на присъединяване им в образованието и образованието ", разяснява проф. Борисова. Тя сподели също, че от интервюираните по плана 25 % са декларирали, че биха напуснали страната.
Проф. Татяна Коцева показа данни от национално представително проучване за настройките към фамилната политика, като по-голяма част от интервюираните декларират, че би трябвало да има безвъзмездни учебници и пособия, безвъзмездни медикаменти за децата и безвъзмездна храна за учениците в учебно заведение, както и безвъзмездни прегледи за бременни дами и безвъзмездни извънкласни занимания за учениците по спорт, непознати езици и изкуства.
По плана са създадени и ограничения за грижите за децата от 0 до 7 години, защото това е "голяма липса в България ", сподели проф. Коцева. Сред ограниченията са погашение на обезщетителна сума на родителите, в случай че детето им не е признато в ясла или детска градина, да има опция за платени грижи в дома, с цел да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на наставнически кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, обвързвана със профилирани обучителни курсове в бюрата по труда, предложи проф. Татяна Коцева.
Доц. Стоянка Черкезова приказва за проблемите, свързани със стареенето, смъртността и качеството на живота у нас. Тя сподели, че по плана са създадени ограничения за понижаване на детската и преждевременната смъртност. И в нашия план, само че и във всички планове и проучвания на Организация на обединените нации, на Евростат и на Световната банка се чака, че популацията на България ще остарява, съобщи доцент Черкезова. Тя сподели, че делът на възрастните хора от нашето население отсега нататък ще се усилва. До 2030-2035 година у нас се планува все "по-рязко да спада популацията сред 40 и 64 години, както и популацията сред 15 и 39 години, а популацията над 65 години ще продължи да се усилва ", предвижда доцент Стоянка Черкезова.
При най-лошия вид, към 2040 година, би трябвало популацията в България да наброява 5 860 000 души, при втория вид, при който се ползват частични ограничения за справяне с демографската рецесия, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вид, който съгласно мен е много нереалистичен, би трябвало популацията на България да е 6 750 000 към 2040 година, сподели в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция проф. Антоанета Христова - шеф на ИИНЧ-БАН и добави, че в проучването са взели участие и учени от други институти на Академията.
По плана е направена прогноза за развиването на България до 2040 година или симулационни разновидности, основани на това какъв брой от ограниченията, препоръчани по плана, ще се ползват, сподели проф. Христова. Тя заяви, че първият вид за демографското развиване на България до 2040 година е наименуван инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е сега ". Вторият е умереният вид, при който "нещо се прави и нещо не се прави ". Третият е удобният вид, при който всички ограничения са приложени, като за тази цел би трябвало да има консенсус сред партиите за устойчивото им използване във времето, означи проф. Христова.
Директорът на ИИНЧ-БАН заключи, че изводът от направените симулационни разновидности е, че в идващите години, при всяко състояние, без значение от това какви политики се ползват, броят на популацията в България ще понижава. Това не би трябвало да бъде вест, която се повтаря непрекъснато, а вест е какви ограничения се подхващат за превъзмогване на отрицателните демографски трендове, съобщи тя.
Много постоянно в медиите се употребява думата "изчезване ", само че тя не подхожда на положението на българската популация в идващите десетки години, за които приказваме, разяснява проф. Антоанета Христова.Тя сподели, че в този момент броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, приблизително е 1,5, а прогнозата е към 2040 година да е приблизително 1,83. При тази дребна разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към смяната на демографските трендове, съобщи проф. Антоанета Христова. По думите й раждаемостта у нас отсега нататък може да се увеличи от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 година, както и от други общности, близки до нашата просвета, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Прогнозата за структурата на популацията към 2040 година и при удобния и при неподходящия вид планува да се усилва популацията, което е във "висока възраст ", сподели проф. Христова. Тя добави, че по тази причина би трябвало да има специфични политики към това население, с цел да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
Проф. Кремена Борисова означи, че популацията зависи от демографските процеси, свързани с естествената промяна на поколенията. Демографските процеси, с изключение на раждаемост и смъртност, включват и комплицираните миграционни придвижвания, които са изключително настоящи за нашата страна през последните десетилетия. По плана отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско по отношение на редица страни в Европейски Съюз, като към 6 пъти е разликата и при двата пола в междинната годишна работна заплата у нас и в Европейски Съюз, осведоми проф. Борисова. Тя добави, че има и мощна конкуренция сред развитите страни за привличането на работна мощ и в изискванията на свободно придвижване на хора в Европейски Съюз част от нашето население напуща България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот.
Изследването сподели, че към една трета от нашето население в трудоспособна възраст е отвън пазара на труда, а 80 % не желаят да работят на този пазар, съобщи проф. Кремена Борисова. Тя сподели, че в страната са се формирали райони с висока централизация на трудови запаси и работна мощ с ниско обучение, които мъчно се стимулират да се включат в претовареност. "Лицата в работната мощ и отвън пазара на труда с ниско обучение са към 1 милион през 2017 година и по тази причина са нужни ограничения за поощряване на присъединяване им в образованието и образованието ", разяснява проф. Борисова. Тя сподели също, че от интервюираните по плана 25 % са декларирали, че биха напуснали страната.
Проф. Татяна Коцева показа данни от национално представително проучване за настройките към фамилната политика, като по-голяма част от интервюираните декларират, че би трябвало да има безвъзмездни учебници и пособия, безвъзмездни медикаменти за децата и безвъзмездна храна за учениците в учебно заведение, както и безвъзмездни прегледи за бременни дами и безвъзмездни извънкласни занимания за учениците по спорт, непознати езици и изкуства.
По плана са създадени и ограничения за грижите за децата от 0 до 7 години, защото това е "голяма липса в България ", сподели проф. Коцева. Сред ограниченията са погашение на обезщетителна сума на родителите, в случай че детето им не е признато в ясла или детска градина, да има опция за платени грижи в дома, с цел да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на наставнически кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, обвързвана със профилирани обучителни курсове в бюрата по труда, предложи проф. Татяна Коцева.
Доц. Стоянка Черкезова приказва за проблемите, свързани със стареенето, смъртността и качеството на живота у нас. Тя сподели, че по плана са създадени ограничения за понижаване на детската и преждевременната смъртност. И в нашия план, само че и във всички планове и проучвания на Организация на обединените нации, на Евростат и на Световната банка се чака, че популацията на България ще остарява, съобщи доцент Черкезова. Тя сподели, че делът на възрастните хора от нашето население отсега нататък ще се усилва. До 2030-2035 година у нас се планува все "по-рязко да спада популацията сред 40 и 64 години, както и популацията сред 15 и 39 години, а популацията над 65 години ще продължи да се усилва ", предвижда доцент Стоянка Черкезова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ