Ще има ли гражданска война в Испания?
Три – толкоз пъти се появи слънцето след историческия 27 октомври, когато самостоятелната испанска провинция Каталуния се разгласи за република, а испанският министър председател Мариано Рахой разгласи събаряне на властимащите в Каталуния.
До момента рецесията остава най-вече на равнище " думи ", което обаче е доста рисково – тъй като казана дума, хвърлен камък. Каталуния е самостоятелна, само че никой важен не го признава. Каталунските управляващи са свалени, само че единствено по думите на Рахой. И тъкмо тук се крие разковничето на нещата – обстановката към момента е пат!
Какви са опциите? На книга Испания има повече варианти. Рахой може да стегне примката по доста способи – да вземем за пример да наложи икономическа обсада, с цялостно затваряне на границите на Каталуния, което ще е еквивалент на блокада. Няма по какъв начин самостоятелната провинция да съществува освен това състояние, само че подобен вид ще е преместване на борбата на психическо равнище – материалното, без което никой не може да живее против духовното, без което животът не е пълностоен. И в случай че даже единствено един член на Европейски Съюз признае Каталуния, това към този момент ще е краят на Съюза. Такива сигнали има – във Финландия може да има предложение от народен представител от ръководещата партия за самопризнание.
Рахой бии могъл да работи и по-агресивно – " превратаджиите " да бъдат бързо арестувани и мигновено изправени на съд. При този вид обаче ще е доста значимо кой прави ареста – дали испанската Guardia Civil или каталунската Мossos d`Esquadra? От психическа позиция сигурно втората алтернатива е по-желана – тъй като ще покаже, че репресивният уред, назначен от каталунските управляващи, ги изправя пред испанското правораздаване т.е. няма каталунска страна.
Каталуния, обаче, има едно доста мощно оръжие – сплотеността. Ако чиновниците в администрацията на испанската самостоятелна провинция откажат да извършват нареждания от Мадрид, тогава какво ще остане на Рахой? Да вкара в приложимост Guardia Civil и армията. При това състояние е ясно, че надзор ще бъде открит, само че на каква цена? Гражданска война? Колко милиона каталунци ще се трансфорат в душата си в екстремисти по отношение на всичко испанско? И по какъв начин един поробител, за каквито ще бъдат счетени Испания и Рахой, може да бъде признат като сътрудник за щастливо и безметежно общуване? Сепаратистите сега залагат навръх това – република, със ценене на всички полезности и постижения на модерната цивилизация, без приложимост на мощ, с цел да бъде натрапен даден модел.
В исторически проект тактиката " Разделяй и владей " постоянно е била по-успешна и с по-дълготрайни резултати, в сравнение с налагането от позицията на чистата мощ. Но Рахой наподобява изпусна тази опция – той сътвори обединяване против себе си, откакто Guardia Civil пуснаха в деяние палките на 1 октомври. И в този момент доста мъчно ще излезе от Пътя на силата. Защото откакто разгласи събаряне на каталунските управляващи, испанският министър-председател не може да си разреши да остави това състояние единствено на думи за прекомерно дълго време – другояче ще дойдат обвиняванията в колебливост, ще се появи вътрешно съмнение по отношение на него и способността му „ да върне върховенството на закона”, на сцената ще излязат вътрешните му противници. А това ще значи още по-голяма рецесия в Испания.
Ключът към Каталуния са нейните елементарни административни чиновници. Пръв знак за обединяване даде администрацията на каталунските дипломатически представителства, която публично разгласи, че не се преценява с решението на Мадрид да ги разпусне. Ако всички каталунски служители във всички ведомства застанат зад " Република Каталуния ", Испания и Европа ги чакат дълги години на рецесия. Ако обаче разделянето в каталунския парламент, което ясно си пролича по време на гласуването на декларацията за самостоятелност – 55 от 135 депутати напуснаха и въобще не гласоподаваха, се придвижи и в администрацията, то новата " страна " няма да издържи. Задачата на Рахой е да откри пукнатините и да ги разшири допустимо най-бързо – с цел да може безкръвно да отстрани водачите на сепаратистите, отпред с Карлес Пучдемон. Шансът е добър – и тъкмо рецесията ще покаже какъв тъкмо е броят на каталунците, искащи самостоятелна страна.
Сега ще си проличи дали Мариано Рахой е кадърен да изиграе тъкмо и бързо нужните карти. Дотук той работи спорно – с назначението на дясната мъ ръка, Сорая Саенс де Сантамария, която надали някой може да назова подобаващ човек за каквито и да е диалози със сепаратистите, Рахой подсказва желание за корав курс. Но Мадрид не забрани на Карлес Пучдемон да взе участие в предварителните избори – явен знак за по-мек курс или опит да бъдат приспани сепаратистите, преди да се намеси испанската прокуратура?
За Испания, а и за Европа, въпросът с Каталуния е от цивилизационно значение – дали бъдещето е бъдеще на обединяване макар разликите, или разликите ще са по-силни от общото, както е било в голям брой случаи в европейската история.
Автор: Ивайло Ачев
До момента рецесията остава най-вече на равнище " думи ", което обаче е доста рисково – тъй като казана дума, хвърлен камък. Каталуния е самостоятелна, само че никой важен не го признава. Каталунските управляващи са свалени, само че единствено по думите на Рахой. И тъкмо тук се крие разковничето на нещата – обстановката към момента е пат!
Какви са опциите? На книга Испания има повече варианти. Рахой може да стегне примката по доста способи – да вземем за пример да наложи икономическа обсада, с цялостно затваряне на границите на Каталуния, което ще е еквивалент на блокада. Няма по какъв начин самостоятелната провинция да съществува освен това състояние, само че подобен вид ще е преместване на борбата на психическо равнище – материалното, без което никой не може да живее против духовното, без което животът не е пълностоен. И в случай че даже единствено един член на Европейски Съюз признае Каталуния, това към този момент ще е краят на Съюза. Такива сигнали има – във Финландия може да има предложение от народен представител от ръководещата партия за самопризнание.
Рахой бии могъл да работи и по-агресивно – " превратаджиите " да бъдат бързо арестувани и мигновено изправени на съд. При този вид обаче ще е доста значимо кой прави ареста – дали испанската Guardia Civil или каталунската Мossos d`Esquadra? От психическа позиция сигурно втората алтернатива е по-желана – тъй като ще покаже, че репресивният уред, назначен от каталунските управляващи, ги изправя пред испанското правораздаване т.е. няма каталунска страна.
Каталуния, обаче, има едно доста мощно оръжие – сплотеността. Ако чиновниците в администрацията на испанската самостоятелна провинция откажат да извършват нареждания от Мадрид, тогава какво ще остане на Рахой? Да вкара в приложимост Guardia Civil и армията. При това състояние е ясно, че надзор ще бъде открит, само че на каква цена? Гражданска война? Колко милиона каталунци ще се трансфорат в душата си в екстремисти по отношение на всичко испанско? И по какъв начин един поробител, за каквито ще бъдат счетени Испания и Рахой, може да бъде признат като сътрудник за щастливо и безметежно общуване? Сепаратистите сега залагат навръх това – република, със ценене на всички полезности и постижения на модерната цивилизация, без приложимост на мощ, с цел да бъде натрапен даден модел.
В исторически проект тактиката " Разделяй и владей " постоянно е била по-успешна и с по-дълготрайни резултати, в сравнение с налагането от позицията на чистата мощ. Но Рахой наподобява изпусна тази опция – той сътвори обединяване против себе си, откакто Guardia Civil пуснаха в деяние палките на 1 октомври. И в този момент доста мъчно ще излезе от Пътя на силата. Защото откакто разгласи събаряне на каталунските управляващи, испанският министър-председател не може да си разреши да остави това състояние единствено на думи за прекомерно дълго време – другояче ще дойдат обвиняванията в колебливост, ще се появи вътрешно съмнение по отношение на него и способността му „ да върне върховенството на закона”, на сцената ще излязат вътрешните му противници. А това ще значи още по-голяма рецесия в Испания.
Ключът към Каталуния са нейните елементарни административни чиновници. Пръв знак за обединяване даде администрацията на каталунските дипломатически представителства, която публично разгласи, че не се преценява с решението на Мадрид да ги разпусне. Ако всички каталунски служители във всички ведомства застанат зад " Република Каталуния ", Испания и Европа ги чакат дълги години на рецесия. Ако обаче разделянето в каталунския парламент, което ясно си пролича по време на гласуването на декларацията за самостоятелност – 55 от 135 депутати напуснаха и въобще не гласоподаваха, се придвижи и в администрацията, то новата " страна " няма да издържи. Задачата на Рахой е да откри пукнатините и да ги разшири допустимо най-бързо – с цел да може безкръвно да отстрани водачите на сепаратистите, отпред с Карлес Пучдемон. Шансът е добър – и тъкмо рецесията ще покаже какъв тъкмо е броят на каталунците, искащи самостоятелна страна.
Сега ще си проличи дали Мариано Рахой е кадърен да изиграе тъкмо и бързо нужните карти. Дотук той работи спорно – с назначението на дясната мъ ръка, Сорая Саенс де Сантамария, която надали някой може да назова подобаващ човек за каквито и да е диалози със сепаратистите, Рахой подсказва желание за корав курс. Но Мадрид не забрани на Карлес Пучдемон да взе участие в предварителните избори – явен знак за по-мек курс или опит да бъдат приспани сепаратистите, преди да се намеси испанската прокуратура?
За Испания, а и за Европа, въпросът с Каталуния е от цивилизационно значение – дали бъдещето е бъдеще на обединяване макар разликите, или разликите ще са по-силни от общото, както е било в голям брой случаи в европейската история.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ