БАН представи 3 сценария за макроикономическите последствия у нас от COVID-19
Tри сюжета за макроикономическите последици у нас от битката с COVID-19 предлага Институтът за стопански проучвания при Българската академия на науките. Експресният разбор е създаден въз основата на информацията за разпространяването на болестта и подхванатите държавни ограничения, годни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и основни промени.
Първи сюжет. Допусканията са, че пикът настава в средата на май и ограниченията последователно се анулират, като през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Няма втора вълна от болестта. Летният туристически сезон е едва обиден (спад до 20%). Глобалната стопанска система отбелязва лек спад, само че темповете на стопански напредък, както и на повишаване на международната търговия, остават позитивни. От главните ни търговски сътрудници най-пострадала е Италия и в доста по-малка степен Германия. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, само че през второто полугодие ще компенсира, като физическите размери на износа и вноса остават едва наранени. Вероятността за подобен вид се прави оценка на 20%.
Основните черти на този сюжет са:
- Брутният вътрешен продукт в действително изражение спада с 2.4%. С изключение на държавните разноски, всички останали позиции от крайното потребление са с отрицателен принос към растежа.
- Инфлацията бележи единствено леко повишаване по отношение на миналата година.
- Обемите на външната търговия понижават, по-осезателно при вноса. Текущата сметка (основно заради слаб туристически сезон) се утежнява.
- Пазарът на труда изпитва умерено отрицателен потрес, като безработицата нараства до 6.9%.
- Бюджетните доходи са по-ниски от плануваните с 1.9%, а разноските са по-високи с 1.7%. Вместо уравновесен бюджет, ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дефицитът се покрива с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища.
- Правителственият дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.
При този сюжети се чакат коефициент на претовареност 62.6%, на безработица 6.9%, и на икономическа интензивност 67.2%. Този вид се доближава до препоръчаните от Министерство на финансите 2.2 пр.п. по-висока безработица спрямо 2019 година в основанията за актуализация на Бюджета (април 2020)9, както и до записания коефициент на безработица през 2009 година При този сюжет безработните в края на годината ще бъдат 203.3 хиляди души, или с 63.2 хиляди души повече спрямо 2019 година Заетите ще намалеят с 369.5 хиляди души.
Втори сюжет . Допусканията са, че пикът настава в края на юни доникъде на юли. Мерките последователно се анулират, само че е допустимо наново въвеждане на някои от рестриктивните мерки. Летният туристически сезон е съществено обиден (спад с към 50%). Глобалната стопанска система отбелязва спад (1-3%), като темповете на стопански напредък и размерите на международната търговия са негативни. Всички страни от Европейски Съюз са наранени, което води до спад във външното търсене. Вероятността за подобен вид се прави оценка на 60%.
Основните черти на този сюжет са:
- Брутният вътрешен продукт в действително изражение спада с 4.3%. С изключение на държавните разноски, всички останали позиции от крайното потребление са с отрицателен принос към растежа, като с най-силен спад е капиталообразуването.
- Инфлацията се форсира до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от възможна дефицитност на някои най-вече вносни стоки) е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите.
- Обемите на външната търговия понижават доста, а настоящата сметка (главно заради слаб туристически сезон) се утежнява с повече от 1 милиарда евро.
- Пазарът на труда изпитва отрицателен потрес, като безработицата се удвоява по отношение на миналата година и доближава 10% от работната мощ.
- Бюджетните доходи са по-ниски от плануваните с 9%, а разноските остават в границите на плануваните със ЗДБ, само че ще има пренасочване на разноски в секторите опазване на здравето и обществено подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро.
При тозии сюжет се чака коефициент на претовареност 60%, на безработица 10%, на икономическа интензивност 66.7%, 2651.9 хиляди заети, 294.7 хиляди безработни. Безработните ще са с 154.6 хиляди души повече от тези през 2019 година, а заетите – с 484.4 хиляди души по-малко. Това е вид, който не допуска значително усъвършенстване на обстановката в стопанската система и на пазара на труда, която се следи в края на март и началото на април.
- Правителственият дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт.
