&format=webp)
Уил Смит три години след шамара: „Бях зависим от одобрението на другите“
Три години след най-обсъждания миг в кариерата му – шамарът онлайн по време на церемонията на Оскарите – Уил Смит се връща към случилото се с равносметка, накърнимост и непредвиден креативен резултат.
В изявление за BBC 1Xtra артистът споделя, че претърпяната обществена неточност го е тласнала към най-дълбоката персонална промяна в живота му.
„ За мен последните няколко години бяха интервал на надълбоко осъзнаване “, споделя Смит пред водещата Реми Бъргз. „ След Оскарите просто стопирах всичко и започнах да работя над себе си – мощно, почтено, безмилостно. “
Инцидентът от 2022 година, когато Смит удря комика Крис Рок на сцената поради смешка, обвързвана с заболяването на брачната половинка му Джейда Пинкет Смит (алопеция), обиколи света и беше гледан милиони пъти онлайн. Последваха публично опрощение, овакантяване на Академията и 10-годишна възбрана за присъединяване в церемониите.
„ За първи път в кариерата си трябваше да се оправям с равнище на отрицание, което в никакъв случай преди не съм изпитвал “, споделя артистът. „ Пристрастяването към утвърждението на другите – точно това беше нещо, което трябваше да унищожа. Беше брутално. “
Смит разказва интервала след случая като миг, в който в душeвността му се е отворила „ пропаст към неразучени територии “.
„ Беше ужасно да видя какво се крие вътре “, споделя той. „ Но внезапно оттова започнаха да извират нови мисли, нова сила, нова креативност – като гейзер. Това стартира да се демонстрира като музика. “
Така, 20 години след последния си албум, Уил Смит се завръща с Based On A True Story – план, в който артистът и рапър се пробва да даде глас на тези „ неуместни “, постоянно потискани елементи от личността си.
„ Това е проучване на това, което назовавам ‘отвратителните затворници’ – елементи от мен, които са прогонени, за които не трябва да приказвам в ефир, които даже не дръзвам да призная, че съществуват. “
Преди да се върне в студиото, Смит търси съвет от двама от най-влиятелните рапъри на нашето време – Кендрик Ламар и Джей Зи.
„ Кендрик ми сподели: би трябвало да кажеш тези неща, които постоянно си се страхувал да изречеш. А Джей Зи беше безапелационен: не го започвай, в случай че няма да кажеш истината. “
Албумът обаче не е добре признат от рецензията. Pitchfork го дефинира като „ трудно клиширан “, а Rolling Stone го назовава „ неловък… муден и демоде “, като му дава две звезди и половина.
Смит приема рецензията със спокойствието на мъдрец.
„ За мен това беше занимателен метод да изразя лудостта, която се случва в главата ми. “
„ Работата в това пространство – на достоверност, почтеност и несъвършенство – разрешава израстване към по-висше съвършенство от имиджа на Уил Смит “, споделя артистът. „ Точно там съм сега – и като актьор, и като човек. “
С думите си той удостоверява нещо, което рядко се чува от световни звезди с толкоз дълъг и поддържан обществен облик: допускането на неуспеха като врата към персонална еволюция.
И макар че музикалната му посока е подложена на подозрение, наподобява, че най-малко за самия Уил Смит тя е първата крачка към нова версия на себе си – тази, в която не всичко е излъскано, само че всичко е действително.
В изявление за BBC 1Xtra артистът споделя, че претърпяната обществена неточност го е тласнала към най-дълбоката персонална промяна в живота му.
„ За мен последните няколко години бяха интервал на надълбоко осъзнаване “, споделя Смит пред водещата Реми Бъргз. „ След Оскарите просто стопирах всичко и започнах да работя над себе си – мощно, почтено, безмилостно. “
Инцидентът от 2022 година, когато Смит удря комика Крис Рок на сцената поради смешка, обвързвана с заболяването на брачната половинка му Джейда Пинкет Смит (алопеция), обиколи света и беше гледан милиони пъти онлайн. Последваха публично опрощение, овакантяване на Академията и 10-годишна възбрана за присъединяване в церемониите.
„ За първи път в кариерата си трябваше да се оправям с равнище на отрицание, което в никакъв случай преди не съм изпитвал “, споделя артистът. „ Пристрастяването към утвърждението на другите – точно това беше нещо, което трябваше да унищожа. Беше брутално. “
Смит разказва интервала след случая като миг, в който в душeвността му се е отворила „ пропаст към неразучени територии “.
„ Беше ужасно да видя какво се крие вътре “, споделя той. „ Но внезапно оттова започнаха да извират нови мисли, нова сила, нова креативност – като гейзер. Това стартира да се демонстрира като музика. “
Така, 20 години след последния си албум, Уил Смит се завръща с Based On A True Story – план, в който артистът и рапър се пробва да даде глас на тези „ неуместни “, постоянно потискани елементи от личността си.
„ Това е проучване на това, което назовавам ‘отвратителните затворници’ – елементи от мен, които са прогонени, за които не трябва да приказвам в ефир, които даже не дръзвам да призная, че съществуват. “
Преди да се върне в студиото, Смит търси съвет от двама от най-влиятелните рапъри на нашето време – Кендрик Ламар и Джей Зи.
„ Кендрик ми сподели: би трябвало да кажеш тези неща, които постоянно си се страхувал да изречеш. А Джей Зи беше безапелационен: не го започвай, в случай че няма да кажеш истината. “
Албумът обаче не е добре признат от рецензията. Pitchfork го дефинира като „ трудно клиширан “, а Rolling Stone го назовава „ неловък… муден и демоде “, като му дава две звезди и половина.
Смит приема рецензията със спокойствието на мъдрец.
„ За мен това беше занимателен метод да изразя лудостта, която се случва в главата ми. “
„ Работата в това пространство – на достоверност, почтеност и несъвършенство – разрешава израстване към по-висше съвършенство от имиджа на Уил Смит “, споделя артистът. „ Точно там съм сега – и като актьор, и като човек. “
С думите си той удостоверява нещо, което рядко се чува от световни звезди с толкоз дълъг и поддържан обществен облик: допускането на неуспеха като врата към персонална еволюция.
И макар че музикалната му посока е подложена на подозрение, наподобява, че най-малко за самия Уил Смит тя е първата крачка към нова версия на себе си – тази, в която не всичко е излъскано, само че всичко е действително.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ