Три години след като стотици хора бяха убити при взрива в пристанището, който опустоши Бейрут, религиозни лидери и правозащитни групи осъдиха липсата на отговорност сред политическите лидери, които възпрепятстваха официалното разследване.
Петък отбелязва годишнината от огромната експлозия на 4 август 2020 г., която унищожи части от ливанската столица, убивайки повече от 220 души и ранявайки най-малко 6500 други.
Властите по това време казаха, че бедствието е предизвикано от пожар в склад, където огромен запас от промишлен химически амониев нитрат е бил хаотично съхраняван в продължение на години.
Три години по-късно сондата на практика е в застой, оставяйки оцелелите да копнеят за отговори.
Ливански и международни организации, оцелели и семейства на жертви в четвъртък изпратиха апел до Съвета по правата на човека на ООН, в който се казва, че „на третата годишнина от експлозията не сме по-близо до справедливостта и отговорността за катастрофата“.
Maan, ливанска група, застъпваща се за жертвите и оцелелите, определи броя на загиналите на 236, което е значително повече от преброяването на правителството от 191. Властите спряха да броят загиналите месец след експлозията, въпреки че някои от тежко ранените починаха в последващия период.
Ливан е дом на повече от един милион сирийски бежанци, които съставляват около 20 процента от населението на страната. Ливанска група, Антирасисткото движение, каза, че сред убитите при взрива са най-малко 76 неливански граждани, включително 52 сирийци.
Maan, основната активистка група, представляваща семействата на убитите, призова за протестно шествие в петък следобед, което се събира на пристанището.
„Това е ден на възпоменание, траур и протест срещу ливанската държава, която политизира нашата кауза и се намесва в съдебната система“, каза Рима ал Захед, чийто брат беше убит при експлозията.
„Съдебната система е окована, правосъдието е недостижимо и истината е забулена“, каза тя пред агенция AFP.
Бавно разследване
Взривът се случи на фона на икономически колапс, който Световната банка нарече един от най-лошите в новата история на страната и за който широко се обвинява управляващ елит, обвинен в корупция и лошо управление.
От дните след експлозията разследването на взрива е изправено пред куп политически и правни предизвикателства. През декември 2020 г. водещият следовател Фади Саван обвини бившия премиер Хасан Диаб и трима бивши министри в небрежност. Но тъй като политическият натиск нараства, Sawan е отстранен от случая.
Неговият наследник Тарек Битар неуспешно поиска от законодателите да вдигнат парламентарния имунитет на членовете, които са били бивши министри.
Мощната подкрепяна от Иран групировка Хизбула започна кампания срещу Битар, обвинявайки го в пристрастия и настоявайки за уволнението му.
Министерството на вътрешните работи отказа да изпълни заповедите за арест, издадени от главния следовател на катастрофата.
През декември 2021 г. Битар спря разследването си след порой от съдебни дела, главно от политици, които той беше призовал по обвинения в небрежност.
Но в изненадващ ход този януари Bitar възобнови разследванията след 13-месечно прекъсване, като повдигна обвинения на осем нови заподозрени, включително високопоставени служители по сигурността и главния прокурор на Ливан Гасан Уейдат.
След това Уейдат обвини Битар в неподчинение и „узурпиране на власт“ и нареди освобождаването на всички арестувани за взрива.
Битар отказа да се оттегли, но въпреки това не е стъпвал в двореца на правосъдието в Бейрут от месеци.
„Работата [по разследването] продължава“, каза правен експерт, запознат със случая, пожелал анонимност поради чувствителността на въпроса.
Битар е решен да спази обещанието си да раздаде справедливост за семействата на жертвите, добави експертът.
Забавено правосъдие
Много в Ливан губят вяра във вътрешното разследване и някои започнаха да завеждат дела в чужбина срещу компании, заподозрени във внасянето на амониев нитрат.
Химикалите бяха изпратени до Ливан през 2013 г. Висши политически служители и служители по сигурността знаеха за тяхното присъствие и потенциална опасност, но не направиха нищо.
Ливански и неливански жертви са свидетели на забавяне на правосъдието, като разследването е в застой от декември 2021 г. Влиятелната и широко смятана за корумпирана политическа класа на Ливан многократно се е намесвала в работата на съдебната система.
В четвъртък 300 лица и организации, включително Human Rights Watch (HRW) и Amnesty International, подновиха призива към ООН да създаде мисия за установяване на факти, искане, което местните власти многократно отхвърляха.
Ая Маджуб, заместник регионален директор на Amnesty International за Близкия изток и Северна Африка, обвини властите, че използват „всеки инструмент, с който разполагат, за да подкопаят безсрамно и да възпрепятстват вътрешното разследване, за да се предпазят от отговорност“.
В възпоменателна църковна служба в навечерието на годишнината от експлозията висшият християнски духовник на Ливан патриарх Бечара Бутрос ал-Рай подкрепи призивите за международен комитет за установяване на фактите и призова за спиране на намесата в разследването на експлозията.
„Това, което наранява тези семейства и ни наранява най-много, е безразличието на държавните служители, които са заети със своите интереси и евтини изчисления“, каза Ал-Рай.
Източник: Информационни агенции
