Три дни между 14 и 16 март протестираха производители от

Три дни сред 14 и 16 март стачкуваха производители от бранш „ Плодове и зеленчуци “ в разнообразни краища на страната с искане за помощ от страната, с цел да бъдат избавени българските плодове и да се резервира тяхното пазарно наличие по света. Причината за недоволството на сектора е редуцирането на средствата за подкрепяне с съвсем 30% спрямо предходните години. Преди това Държавен фонд „ Земеделие “ изплати на производителите на плодове и зеленчуци общо 76 048 031 лева по схемите за обвързано с производството подкрепяне за плодове и зеленчуци за Кампания 2021. Субсидии получиха 12 952 аграрни стопани, декларирали площи с плодове, зеленчуци, оранжерийно зеленчукопроизводство. Близо половината от общата сума беше за производителите на плодове, като общият размер на изплатените суми по Схемата за обвързано подкрепяне за плодове (СП - основна) е 30 234 392.61 лв., а оторизираните средства по Схемата за обвързано подкрепяне за плодове (сливи и десертно грозде) - СП (други) е 6 809 906.52 лв. или общо 37 044 299.13 лв.. Това, обаче, не се хареса на хората от бранша и те излязоха на митинг с обвиняванията, че липсва съответен надзор при разпределянето на държавния бюджет и приканиха Министерството на земеделието да вземе навременни ограничения за подпомагането на бранша. „ Ако в днешния ден (16 март – бел. авт.) не се вземе решението да бъдем подкрепени, ние ще останем без българските плодове и зеленчуци”, предизвести Цветан Цеков от национална браншова камара „ Плодове и зеленчуци “. Според протестиращите, повода за недоволството е подбудено от продължаващото неглижиране на бранш „ плодове и зеленчуци “, а систематичното му недофинансиране и несъответствието при подпомагането на секторите в земеделието доведоха до основаването на монокултурно земеделие и продоволствена злополука. В момента, в който производителите чакат страната да им подаде ръка за обезпечаването на производството на качествени плодове и зеленчуци, с цел да преминем през спешния интервал, неподходящите резултати от Covid рецесията и пазарните турболенции в резултат на войната в Украйна, новината за понижените ставки по схемата за обвързано подкрепяне на бранша, неналичието на явен план от страна на Министерство на земеделието и несъответстващо подкрепяне изправя стопаните пред неспособност да обезпечат подготовката за нова годишна продукция, споделят производителите от бранша. Малко по-късно земеделският министър Иван Иванов отговори на настояванията на протестиращите. След среща с тях от пресцентъра на ведомството оповестиха, че Министерство на земеделието е показало вид за помощ и зеленчукопроизводителите и Сектор „ Плодове и зеленчуци “ са задоволени от интервенцията на Коронавирус мярката. След това множеството от протестиращите оповестиха, че стопират краткотрайно митинга си, само че ще го възобновят на 22 март, в случай че не бъде преразгледана сумата за подкрепяне. Във вторник, 22 март, след траяли няколко часа договаряния в земеделското министерство бе реализирано съглашение 52 милиона лв. бюджет по Коронавирус мярката за бранш " Плодове и зеленчуци " и 25 милиона лв. по de minimis (минимална помощ) единствено за бранш „ Плодове и зеленчуци ". Ориентировъчни ставки 200 лева на декар по Коронавирус помощта, както и 60 лв. ставка на декар по de minimis. Така беше задоволено настояването на бранша и митингът им бе анулиран. Недоволството бе потушено, само че проблемите в бранша остават Не инцидентно по време на митингите представители на Браншовата камара на бранш „ Плодове и зеленчуци “ подчертаваха, че през последните 20 години България е изгубила над 300 хиляди аграрни стопанства. Това е довело до трайно обезлюдяване и нарушен баланс в производството на българските плодове и зеленчуци и най-много картофи. В резултат на недалновидната политика, единствено 20% от продукцията на пазара на плодове и зеленчуци на този стадий е българска. От Браншовата камара " Плодове и зеленчуци " упорстват да се промени разпределението на парите, защото през последните годините е ставало без финансов разбор, без план на потребностите на обособените браншове, което е довело до извода за непрофесионализъм във ведомството. Това нещо би трябвало да се приключи, безапелационни са от сектора. Разчети на браншовите организации от бранша демонстрират, че бюджетът за Земеделие годишно е почти два милиарда лв.. Той се разпределя по разнообразни схеми, ограничения и интервенции. От този общ бюджет 85% отиват единствено в 12 % от записаните общо 70 хиляди аграрни производители, а останалите 15% от бюджета получават близо 62 хиляди дребни и междинни земеделци. В резултат на това производството на плодове се свива всяка година Последните дефинитивни данни на Министерство на земеделието демонстрират, че през 2020 година понижават както общите площи с плодове с 3.5% от 42 901 ха през 2019 година до 41 385 ха през 2020 година, по този начин и на продукцията. През 2020 година са създадени 202 579 тона плодове, което е с 13.6% по-малко спрямо 2019 година Добрата вест в тази ситуация е, че междинните добиви се усилват, само че незадоволително, с цел да компенсират спадналото произвеждане, поради понижените площи. Същото може да се каже и за износа, който при най-експортираните плодове се свива: при черешите (-2 268 тона), дините (-6 084 тона), ябълките (-4 555 тона) и кайсиите (-249 тона), до момента в който при другите има известно повишаване, като най-голямо е при гроздето (+481 тона). Производители настояват, че към момента не е късно да се избави секторът и да се запазят положителните позиции по международните пазари на българските плодове. И основанието за това са последните данни на Световната комерсиална организация (СТО) за 2020 година, систематизирани от профилираната интернет платформа worldstopexports.com. България е измежду огромните експортьори на череши, ябълки, дини и грозде, само че страната ни се намира в остра конкурентна среда както измежду страните от Европейски Съюз, по този начин и на Балканите. България е на 50-то място по експорт на дини в света Преди нас на Балканите са: Гърция (с общо експорт за 63 951 000 $ през 2020 г.), Турция (20 204 000 долара), Албания (7 508 000), Хърватия (1 994 000), Северна Македония (1 629 000), Сърбия (1 619 000), а България е 7-ма на полуострова (1 590 000 долара). След нас са: Румъния (926 000), Черна гора (379 000 долара), Словения (357 000), Босна и Херцеговина (182 000). Балканските страни са изнесли дини на обща стойност 100 339 000 $, като България експорът на нашата страна заема 1.58%. България е на 57-о място по експорт на грозде в света Преди нас на Балканите са: Турция (157 885 000 долара), Гърция (105 723 000), Словения (15 172 000), Северна Македония (14 424 000), Босна и Херцеговина (1 315 000). България е 6-та на полуострова (708 000 долара). След нас са: Черна гора (592 000 долара), Сърбия (544 000 долара), Хърватия (446 000 долара), Румъния (400 000 долара), Албания (229 000 долара), Кипър (16 000 долара). Общият експорт на дини от Балканските страни възлиза на 297 454 000 $, като България заема 0.24% пазарен дял. България е на 60-о място по експорт на ябълки в света Преди нас на Балканите: Сърбия (126 129 000 долара), Турция (110 912 000 долара), Гърция (40 470 000 долара), Северна Македония (29 515 000 долара), Словения (8 952 000 долара), Хърватия (6 592 000 долара), Босна и Херцеговина (5 743 000), Албания (1 175 000), Румъния (1 049 000 долара), България (951 000 долара). След нас е единствено Черна гора (6 000 долара). Общият експорт на ябълки от Балканските страни възлиза 331 494 000 лв., като България заема 0.29% пазарен дял. Най-предна позиция страната ни заема измежду експортьорите на череши – на 27-мо място Износът на череши от плодовете остава най-голям и през 2020 година, макар, че е регистриран спад с 16.49% от 13 749 тона през 2019 година до 11 481 тона през идната 2020 година. От таблицата нагоре е видно, че България е измежду страните-членки на Европейски Съюз с огромно понижение на износа (-62.8%) през 2020 година. Преди нас е единствено Словакия (-81.6%). От 24-те страни-износителки на череши от Европейски Съюз (за Кипър, Литва и Малта липсват данни) максимален растеж на износа регистрират Хърватия (+416.5%), Ирландия (+264.9%), Португалия (+169.4%), Италия (+151.5%) и Швеция (+138.1%). Пазарът на череши В международен мащаб продажбите от експорт на череши по страни възлизат на 3.42 милиарда щатски $ през 2020 година, като общата стойност на експорта на череши е повишена приблизително с 66.1% за всички страни експортьорки от 2016 година насам, когато общата стойност на изнесените череши е била 2.06 милиарда $. От 2019 година до 2020 година износът на череши е повишен в стойностно изражение с 11%, сочат данните на СТО. Петте най-големи експортьори на череши са Чили, Хонконг, Съединените щати, Турция и Гърция. Техният общ пазарен дял е 83.6 % от интернационалните продажби на череши през 2020 година Този % демонстрира мощно съсредоточена група от снабдители на череши, защото на останалите 71 страни експортьорки се падат общо 16.4% пазарен дял, а делът на България е 0.11 на 100 общия международен експорт на череши. По континенти най-вече са експортьорите от Латинска Америка (без Мексико, само че включваща Карибския басейн), които са доставили череши през 2020 година на стойност 1.3 милиарда $, или 37.1% от общия експорт в международен мащаб. На второ място са азиатските експортьори с 34.9%, до момента в който други 15,5% от международните доставки на череши са с генезис от Северна Америка. Следват Европа (9.5%), Океания (2.9%) единствено от Австралия и Нова Зеландия, и Африка (0.05%). В стойностно изражение първите 15 страни са доставили 97% от международния експорт на череши през 2020 година За една година измежду водещите експортьори най-бързо нараства износът на череши от Тайланд (+1300%), Йордания (+1033%), Хърватия (+416.5%), Ирландия (+264.9%), Грузия (+179.1%), Португалия (+169.4%), Италия (+151.5%), Швеция (+138.1%), Австрия (+95.3%), Румъния (+81%), Молдова (+68.4%), Гърция (+65%), Северна Македония(+58.9%), Литва (+52.2%), Сърбия (+49.8%), Франция (+43.9%), Аржентина (+42.5%), Турция (+21.7%), Латвия (+12.5%), Германия (+9%). Държавите, които означават спад в интернационалните си продажби на череши са Иран (-96.2%), Обединени Арабски Емирства (-86.1%), Индия (-85.7%), Гватемала (-85.7%), Словакия (-81.6%), Китай (-75.7%), Малайзия (-75%), Украйна (-69.1%), Киргизстан (-64.4%), България (-62.8%), Таджикистан (-62.6%), Ливан (-54.5%), Чехия (-51.6%), Казахстан (-49%), Полша (-45.5%), Албания (-45.5%), Босна и Херцеговина (-45.2%), Испания (-29.3%), Словения (-26.8%), Нидерландия (-25.4%), Унгария (-25.1%), Люксембург (-18.7%), Естония (-16.2%), Дания (-13.8%), Нова Зеландия (-7%), Австралия (-2.6%). От таблицата нагоре е видно, че по експорт на череши България заема 5-то място на Балканския полуостров, изпреварена от Турция, Гърция, Сърбия и Северна Македония. Страната ни регистрира и максимален спад на износа през 2020 година (-62.8%), следвана от Албания (-45.5%), Босна и Херцеговина (-45.2%) и Словения. В същото време с максимален растеж на експорта е Хърватия (+416.5%), следвана от Румъния (+81.0%) и Гърция (+65.0%). Анализът беше