Доц. Петя Димова: От 26 антиконвулсанта у нас разполагаме само с 15
„ Три четвърти от хората с епилепсии в нашата страна не получават съответно лекуване, пожизнено са затворени в домовете си и стигат до преждевременна гибел. Огромният проблем на тези хора е, че не се интегрират в обществото, а са обект на стигматизиране “. За това сигнализира доцент Михаил Околийски от офиса на СЗО в България по време на национална конференция „ Живот с епилепсия в България “ с присъединяване на изявени лекари, зам.-министри, общественици, представители на неправителствения бранш, родители на деца с епилепсия.
Липсващи медикаменти, неспособност за съответно следене, компликации и бариери в просветителната система и достъпа до съответни обществени услуги, най-много липса на дневни центрове – това са главните проблеми, които съпътстват пациентите с епилепсия и техните фамилии, стана ясно от изявленията на участниците във форума.
„ Ние, невролозите, на процедура не можем да лекуваме по международните гайдлайни и тъй като множеството лекарства не се възстановяват от Здравната каса, а пациентите с тежки епилепсии нямат финансовата опция да си ги купуват в България или в чужбина “, сподели доцент Петя Димова от УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Тя показа паниката си от обстоятелството, че от общо 26 антиконвулсанта в България лекарите разполагат единствено с 15, а в последните години от аптечния пазар у нас изчезват доста лекарства за епилепсия, включително и за лекуване на бебета.
Доц. Екатерина Витева от УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив също сигнализира за неналичието на базови медикаменти за епилепсия в България, което компрометира работата на невролозите и води до неприятен надзор на болестта у пациентите. Тя предложи да се сътвори национална система, която да осведоми по кое време, за какъв брой време и за какво се чака да липсва даден медикамент. Доц. Витева предизвести също, че непълноценното следене на пациентите може да има доста отрицателни последствия.
Според нея голям проблем в здравната система са рестриктивните мерки в профилактичните прегледи на хора с епилепсии.
„ Тези пациенти би трябвало да се наблюдават доста прецизно и постоянно, да им се вършат постоянно проучвания с ЕЕГ, с цел да могат да се вършат нужните корекции в лечението. Не бива Здравната каса да приравнява следенето на пациенти с епилепсия с тези, които имат нормалните хронични болести и за които са естествени единствено два прегледа в годината “, сподели специалистката.
Тя настоя също и за основаване на механизъм на национално равнище, посредством който да се подсигуряват медикаментите на пациентите. По думите й съществуващата тридневна клинична пътека за епилепсия би трябвало да се раздели на диагностична и на лечебна, която да е по-дълга, с цел да има време да се дефинира лечението при медикаментозно резистентни епилепсии.
По мотив непрестанно изчезващите от пазара базови медикаменти за епилепсия ръководителят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) Веска Събева разгласи, че ще съди Министерство на здравеопазването, с цел да се прекрати тази рискова процедура на аптечния пазар в България.
Липсващи медикаменти, неспособност за съответно следене, компликации и бариери в просветителната система и достъпа до съответни обществени услуги, най-много липса на дневни центрове – това са главните проблеми, които съпътстват пациентите с епилепсия и техните фамилии, стана ясно от изявленията на участниците във форума.
„ Ние, невролозите, на процедура не можем да лекуваме по международните гайдлайни и тъй като множеството лекарства не се възстановяват от Здравната каса, а пациентите с тежки епилепсии нямат финансовата опция да си ги купуват в България или в чужбина “, сподели доцент Петя Димова от УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Тя показа паниката си от обстоятелството, че от общо 26 антиконвулсанта в България лекарите разполагат единствено с 15, а в последните години от аптечния пазар у нас изчезват доста лекарства за епилепсия, включително и за лекуване на бебета.
Доц. Екатерина Витева от УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив също сигнализира за неналичието на базови медикаменти за епилепсия в България, което компрометира работата на невролозите и води до неприятен надзор на болестта у пациентите. Тя предложи да се сътвори национална система, която да осведоми по кое време, за какъв брой време и за какво се чака да липсва даден медикамент. Доц. Витева предизвести също, че непълноценното следене на пациентите може да има доста отрицателни последствия.
Според нея голям проблем в здравната система са рестриктивните мерки в профилактичните прегледи на хора с епилепсии.
„ Тези пациенти би трябвало да се наблюдават доста прецизно и постоянно, да им се вършат постоянно проучвания с ЕЕГ, с цел да могат да се вършат нужните корекции в лечението. Не бива Здравната каса да приравнява следенето на пациенти с епилепсия с тези, които имат нормалните хронични болести и за които са естествени единствено два прегледа в годината “, сподели специалистката.
Тя настоя също и за основаване на механизъм на национално равнище, посредством който да се подсигуряват медикаментите на пациентите. По думите й съществуващата тридневна клинична пътека за епилепсия би трябвало да се раздели на диагностична и на лечебна, която да е по-дълга, с цел да има време да се дефинира лечението при медикаментозно резистентни епилепсии.
По мотив непрестанно изчезващите от пазара базови медикаменти за епилепсия ръководителят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) Веска Събева разгласи, че ще съди Министерство на здравеопазването, с цел да се прекрати тази рискова процедура на аптечния пазар в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ