Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в

Три български района са с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, демонстрират данни от разбор на Евростат за разликите в междинната дълготрайност на живота по райони в Европейски Съюз през 2016 година, оповестява Българска телеграфна агенция.

Своеобразни " рекордьори " по най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз са българските райони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, демонстрира европейската статистика. Според разбора междинната дълготрайност на живота в Европейски Съюз е била 81 години. В народен мащаб междинната дълготрайност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което още веднъж ни слага в дъното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз.

Според данни на Национален статистически институт най-голям % застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на 100. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 % и в област Варна - 18 %.

Данните на националната статистика демонстрират и обилни деформации във възрастовата конструкция на популацията у нас за 25-годишен интервал. През 1990 година популацията под трудоспособна възраст е съставлявало 22 % от всички български жители, популацията в трудоспособна възраст е било 55 %, а над трудоспособна възраст са били 23 % от българите.

Само след четвърт век, през 2016 година, структурата на популацията се е трансформирала както следва: под трудоспособна възраст - 15 %, в трудоспособна възраст - 60 % и над трудоспособна възраст - 25 %. Тоест, усилва се броят на българите в пенсионна възраст, само че понижава % на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват богатства за нацията, остава съвсем еднакъв.