Стойте си вкъщи! 80% от туристическите пътеки в България са опасни
Тревожна статистика сочи, че над 80% от туристическите направления в българските планини са в неприятно положение. По данни на Българския туристически съюз от общо над 30 000 км туристическа мрежа в страната, едвам 5000 км е напълно актуализирана и поддържана, което основава съществени опасности за планинарите.
Георги Ботев, парамедик и планински избавител от отряда на ПСС в Благоевград, удостоверява, че неприятната маркировка е честа причина за произшествия. „ Всяка година организираме по няколко избавителни интервенции за извеждане на хора, попаднали в бедствено състояние заради липса на маркировка или некачествена такава “, изяснява пред Българска национална телевизия той.
Според спасителя има и други фактори, които способстват за объркването на туристите. „ След намаляването на пашуващите животни в планините избуява нова растителност и клекове. Дивите животни постоянно трансформират съществуващи пътеки и основават нови, които нормално водят към дерета с водоизточници. Туристите потеглят по тях и попадат в труднодостъпни терени, където постоянно липсва и покритие на мобилните оператори “, добавя Ботев. Той акцентира и риска от несъразмерното разчитане на навигационни устройства, които стопират да работят при загуба на интернет връзка, оставяйки хората без карта и ориентировка.
Като изключително рискови региони в Рила Георги Ботев показва сектора над Рилския манастир, прочут като Дългия хълм, както и региона на връх Равнец над Карталска поляна. „ Маркировката сред горна лифтова станция Е4, която е доста посещаван маршрут, и връх Равнец липсва. През зимата стълбовата маркировка е в доста неприятно положение – коловете са изпочупени, табелите ги няма и ориентирането става извънредно мъчно “, предизвестява спасителят.
За да се избегнат произшествия, изключително през настъпващия зимен сезон, от Планинската избавителна работа поучават туристите да бъдат доста добре готови. Препоръчително е преходите да стартират допустимо най-рано заран, с цел да има запас от време при непредвидени условия. Екипировката би трябвало да е съобразена със зимните условия, а навигационните уреди наложително да са със заредени аварийни акумулатори. „ Телефоните се изтощават доста по-бързо в планината, когато губят обсег. Така човек може да остане освен без навигация, само че и без опция да повика помощ. Винаги носете аварийна батерия или втори телефон единствено за връзка “, поучава Георги Ботев. За по-неопитните или за тези, които поемат по непознати направления, наемането на планински лидер е най-сигурният вид.
Георги Ботев, парамедик и планински избавител от отряда на ПСС в Благоевград, удостоверява, че неприятната маркировка е честа причина за произшествия. „ Всяка година организираме по няколко избавителни интервенции за извеждане на хора, попаднали в бедствено състояние заради липса на маркировка или некачествена такава “, изяснява пред Българска национална телевизия той.
Според спасителя има и други фактори, които способстват за объркването на туристите. „ След намаляването на пашуващите животни в планините избуява нова растителност и клекове. Дивите животни постоянно трансформират съществуващи пътеки и основават нови, които нормално водят към дерета с водоизточници. Туристите потеглят по тях и попадат в труднодостъпни терени, където постоянно липсва и покритие на мобилните оператори “, добавя Ботев. Той акцентира и риска от несъразмерното разчитане на навигационни устройства, които стопират да работят при загуба на интернет връзка, оставяйки хората без карта и ориентировка.
Като изключително рискови региони в Рила Георги Ботев показва сектора над Рилския манастир, прочут като Дългия хълм, както и региона на връх Равнец над Карталска поляна. „ Маркировката сред горна лифтова станция Е4, която е доста посещаван маршрут, и връх Равнец липсва. През зимата стълбовата маркировка е в доста неприятно положение – коловете са изпочупени, табелите ги няма и ориентирането става извънредно мъчно “, предизвестява спасителят.
За да се избегнат произшествия, изключително през настъпващия зимен сезон, от Планинската избавителна работа поучават туристите да бъдат доста добре готови. Препоръчително е преходите да стартират допустимо най-рано заран, с цел да има запас от време при непредвидени условия. Екипировката би трябвало да е съобразена със зимните условия, а навигационните уреди наложително да са със заредени аварийни акумулатори. „ Телефоните се изтощават доста по-бързо в планината, когато губят обсег. Така човек може да остане освен без навигация, само че и без опция да повика помощ. Винаги носете аварийна батерия или втори телефон единствено за връзка “, поучава Георги Ботев. За по-неопитните или за тези, които поемат по непознати направления, наемането на планински лидер е най-сигурният вид.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ