Бюджет’2023 е изправен пред сериозни предизвикателства
Тревожен е темпът на повишаване на държавния дълг при покачващи се лихви, висока инфлация и влошена външна рецесионна среда, разяснява проф. доктор Даниела Бобева, финансист, икономист и академични учител. Тя е някогашен вицепремиер за икономическо развиване през 2013-2014 година, а в интервала 2003 – 2013 е отпред на Дирекция „ Международни връзки ” в Българска народна банка. Била е програмен шеф на Директорат ELSA в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), както и вицепрезидент на Черноморска банка за търговия и развиване, министър на търговията и външно-икономическо съдействие в служебното държавно управление на Стефан Софиянски.
Даниела Бобева ще бъде измежду главните панелисти в идния , проведен от списание „ Мениджър “, който ще се организира на 20 октомври в Интер Експо Център .
- Професор Бобева, България към момента е измежду страните с най-нисък държавен дълг в Европейски Съюз. Съществува ли риск това да се промени?
- Методологически погрешно е да съпоставяме българския със междинния за Европейски Съюз дълг. Ние сме във валутен ръб и не можем да си разрешаваме висок дълг. Кредитният рейтинг на страната не е задоволително висок, с цел да таргетираме високи равнища на дълга. Така че нашите дългови тавани надалеч не са до 60% от Брутният вътрешен продукт.
От друга страна, има и други не по-малко значими измерители на задлъжнялостта на страната. Да не забравяме, че България разгласи мораториум върху заплащанията при съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт от към 52% (под Маастрихтския критерий), само че при неприятни индикатори за обслужването му. Дълговете на държавните предприятия също крият риск за фиска и дълга. Тревожен е темпът на повишаване на дълга при покачващи се лихви, висока инфлация и влошена външна рецесионна среда. През 2021 година всички държави-членки на Европейски Съюз понижават обществения дълг, до момента в който единствено България и Чехия го усилват.
Проблемът с дълга не е толкоз в неговия размер, а в това по какъв начин се изразходва. Не единствено огромната разлика сред планувани и осъществени обществени вложения, само че и слабата им възвращаемост е значим сигнал за нужни промени.
- Какви биха били резултатите за стопанската система от новите равнища на държавни разноски по отношение на Брутният вътрешен продукт на България?
- Само за последните четири години приходите са нарастнали с 5%, а разноските – с близо 10%. Докато пандемията и войната в Украйна оправдават някои разноски, то политическата неустойчивост играе също значима роля в разточителни обществени разноски. Притеснително е, че значими решения за увеличение на държавните разноски се взимат без нужните планове за упования резултат. Стана редовно нарушаването на Закона за обществените финанси и поддържането на държавните разноски над 40% от Брутният вътрешен продукт.
При очертаващите се обществени разноски, непостижими за приходите, Бюджет’2023 е изправен пред съществени провокации. И до момента в който при опазване на сегашния бюджет единственият излаз е в свиването на разноските, то политически идващото държавно управление ще се изправи пред трилемата: стесняване на разноските или/ и повдигане налозите или/и нови заеми. Свиването на разноските политически наподобява мъчно при очертаващата се политическа неустойчивост след изборите. При една сложна зима и висока инфлация, ще има сериозен напън за увеличение на обществените разноски.
Всъщност, по-високите държавни разноски значат „ повече страна в стопанската система “ - нещо, което е замяна на нашия стопански модел. Това е притеснителна наклонност за специалистите, а не толкоз числата. Между търсенето и предлагането и държавната намеса – бягство от либерализиране на пазара на сила, на хранителни артикули, „ зелен преход “ и всичко друго, води до повишаване на ролята на страната. Обръщането на тази наклонност ще е много мъчително, тъй като страната мъчно излиза от стопанската система. Това го видяхме в процеса на мъчителната приватизация, траяла две десетилетия.
- Какви са резултатите от консолидацията в банковия бранш в България. Считате ли, че този развой на придобивания в бранша ще продължи?
- Аз съм последовател на конкуренцията и колкото повече конкуренция има на един пазар, толкоз по-високо е качество на услугите. Разширява се и потребителска база – у нас огромна част от популацията остава отвън банковата система.
Има проучвания, които демонстрират повишение на успеваемостта след консолидация на банките. Разбира се, би трябвало да се гледа и всеки случай настрана – някои консолидации протекоха много дълго, а смесването на разнообразни банкови портфейли е предизвикателство за активността на банките, ръководството на риска и така нататък Ефектите от това би трябвало да се гледат не краткосрочно, а дълготрайно.
Преди няколко години в ЕЦБ се дискутираше опцията да се лимитират субсидиарите на огромните европейски банки и да се трансформират в клонове. При присъединение към еврозоната евентуално този риск ще се усили, т.е. действително може да нямаме същинска национална банкова система. Това е доста рисково.
***
За наличие на на Мениджър можете да извършите вашата предварителна регистрация . Събитието ще се организира на 20.10.2022г. в Интер Експо Център с начало 12:30ч
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници: ,
С поддръжката на: ,
Партньори на коктейла: ,
Институционални сътрудници: , , , ,
Медийни сътрудници: , ,, , ,
Даниела Бобева ще бъде измежду главните панелисти в идния , проведен от списание „ Мениджър “, който ще се организира на 20 октомври в Интер Експо Център .
- Професор Бобева, България към момента е измежду страните с най-нисък държавен дълг в Европейски Съюз. Съществува ли риск това да се промени?
- Методологически погрешно е да съпоставяме българския със междинния за Европейски Съюз дълг. Ние сме във валутен ръб и не можем да си разрешаваме висок дълг. Кредитният рейтинг на страната не е задоволително висок, с цел да таргетираме високи равнища на дълга. Така че нашите дългови тавани надалеч не са до 60% от Брутният вътрешен продукт.
От друга страна, има и други не по-малко значими измерители на задлъжнялостта на страната. Да не забравяме, че България разгласи мораториум върху заплащанията при съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт от към 52% (под Маастрихтския критерий), само че при неприятни индикатори за обслужването му. Дълговете на държавните предприятия също крият риск за фиска и дълга. Тревожен е темпът на повишаване на дълга при покачващи се лихви, висока инфлация и влошена външна рецесионна среда. През 2021 година всички държави-членки на Европейски Съюз понижават обществения дълг, до момента в който единствено България и Чехия го усилват.
Проблемът с дълга не е толкоз в неговия размер, а в това по какъв начин се изразходва. Не единствено огромната разлика сред планувани и осъществени обществени вложения, само че и слабата им възвращаемост е значим сигнал за нужни промени.
- Какви биха били резултатите за стопанската система от новите равнища на държавни разноски по отношение на Брутният вътрешен продукт на България?
- Само за последните четири години приходите са нарастнали с 5%, а разноските – с близо 10%. Докато пандемията и войната в Украйна оправдават някои разноски, то политическата неустойчивост играе също значима роля в разточителни обществени разноски. Притеснително е, че значими решения за увеличение на държавните разноски се взимат без нужните планове за упования резултат. Стана редовно нарушаването на Закона за обществените финанси и поддържането на държавните разноски над 40% от Брутният вътрешен продукт.
При очертаващите се обществени разноски, непостижими за приходите, Бюджет’2023 е изправен пред съществени провокации. И до момента в който при опазване на сегашния бюджет единственият излаз е в свиването на разноските, то политически идващото държавно управление ще се изправи пред трилемата: стесняване на разноските или/ и повдигане налозите или/и нови заеми. Свиването на разноските политически наподобява мъчно при очертаващата се политическа неустойчивост след изборите. При една сложна зима и висока инфлация, ще има сериозен напън за увеличение на обществените разноски.
Всъщност, по-високите държавни разноски значат „ повече страна в стопанската система “ - нещо, което е замяна на нашия стопански модел. Това е притеснителна наклонност за специалистите, а не толкоз числата. Между търсенето и предлагането и държавната намеса – бягство от либерализиране на пазара на сила, на хранителни артикули, „ зелен преход “ и всичко друго, води до повишаване на ролята на страната. Обръщането на тази наклонност ще е много мъчително, тъй като страната мъчно излиза от стопанската система. Това го видяхме в процеса на мъчителната приватизация, траяла две десетилетия.
- Какви са резултатите от консолидацията в банковия бранш в България. Считате ли, че този развой на придобивания в бранша ще продължи?
- Аз съм последовател на конкуренцията и колкото повече конкуренция има на един пазар, толкоз по-високо е качество на услугите. Разширява се и потребителска база – у нас огромна част от популацията остава отвън банковата система.
Има проучвания, които демонстрират повишение на успеваемостта след консолидация на банките. Разбира се, би трябвало да се гледа и всеки случай настрана – някои консолидации протекоха много дълго, а смесването на разнообразни банкови портфейли е предизвикателство за активността на банките, ръководството на риска и така нататък Ефектите от това би трябвало да се гледат не краткосрочно, а дълготрайно.
Преди няколко години в ЕЦБ се дискутираше опцията да се лимитират субсидиарите на огромните европейски банки и да се трансформират в клонове. При присъединение към еврозоната евентуално този риск ще се усили, т.е. действително може да нямаме същинска национална банкова система. Това е доста рисково.
***
За наличие на на Мениджър можете да извършите вашата предварителна регистрация . Събитието ще се организира на 20.10.2022г. в Интер Експо Център с начало 12:30ч
Генерален сътрудник на събитието:
Основни сътрудници: ,
С поддръжката на: ,
Партньори на коктейла: ,
Институционални сътрудници: , , , ,
Медийни сътрудници: , ,, , ,
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ