Спад в търсенето на работници в България
Българският пазар на труда дава първи ясни признаци на изстудяване през актуалната година след дълъг интервал на извънредно мощно търсене на фрагменти. Това излиза наяве от настоящ разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), основан на статистика от Агенцията по заетостта, платформата Jobs.bg и Националния статистически институт. Според икономистите търсенето на служащи понижава осезаемо във водещи браншове като осведомителните технологии, а спадът на оповестените разгласи визира директно най-големите стопански центрове, измежду които са София, Варна и Русе.
Според данните на Агенцията по заетостта през първото полугодие на 2026 година има повишение на свободните работни места – над 24 000 по отношение на приблизително 18 000 за същия интервал на предходната година. Тези нива обаче очевидно изостават от еуфорията през 2021 и 2022 година, когато пиковите стойности доближиха до 35 000 отворени позиции. Същевременно месечно се записват едвам към 8000 до 10 000 нови работни места. Според анализаторите това значи, че огромна част от декларираните позиции в бюрата по труда остават незаети за дълги интервали от време.
Алтернативен взор дава статистиката на Jobs.bg. През последните две години там се регистрира отчетливо изстудяване на търсенето на фрагменти. Броят на записаните разгласи е намалял с 15 до 20 % по отношение на пика през 2022 година, като свиването се форсира през последните месеци. Разминаването сред двата източника се изяснява с другия профил на работодателите – държавната организация посредничи най-вече за нискоквалифициран труд, до момента в който в онлайн платформите преобладават огромните корпорации.
Спад при технологиите
Основен фактор за пониженото търсене са процесите в бранша на високотехнологичните услуги. Търсенето на експерти в осведомителните технологии е спаднало с над 60 % по отношение на 2022 година. При човешките запаси понижението е над 50 %, а при маркетинга и аутсорсинга – над 35 %. Според специалистите на ИПИ това може да се пояснява като нормализация след пандемията, само че и като трайна смяна към по-селективно търсене на висококвалифицирани фрагменти.
Свиване се регистрира и в трите бранша с най-вече свободни позиции – търговия, туризъм и произвеждане. В търговията експанзията на веригите е по-умерена, в туризма се наемат най-вече служащи от трети страни, а промишлеността страда от общото закъснение на износа.
Регионални разлики и опасности
От районна позиция намаляването на обявите за работа е съвсем навсякъде. Столицата, Варна и Русе регистрират най-сериозен спад в търсенето – сред 20 и 25 % по отношение на 2022 година. В другите огромни центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас понижението е в порядъка на 10 до 15 %.
Засега това закъснение не се отразява непосредствено върху безработицата. България остава с исторически ниско ниво на хора без прехранване в Европейския съюз, а растежът на заплатите трайно надвишава инфлацията. Икономистите обаче предизвестяват, че по-ниското търсене на фрагменти значи по-малък напън върху работодателите за повишение на възнагражденията в бъдеще. Това от своя страна може да докара до закъснение на потреблението, което сега е главен мотор на икономическия напредък в страната.
Според данните на Агенцията по заетостта през първото полугодие на 2026 година има повишение на свободните работни места – над 24 000 по отношение на приблизително 18 000 за същия интервал на предходната година. Тези нива обаче очевидно изостават от еуфорията през 2021 и 2022 година, когато пиковите стойности доближиха до 35 000 отворени позиции. Същевременно месечно се записват едвам към 8000 до 10 000 нови работни места. Според анализаторите това значи, че огромна част от декларираните позиции в бюрата по труда остават незаети за дълги интервали от време.
Алтернативен взор дава статистиката на Jobs.bg. През последните две години там се регистрира отчетливо изстудяване на търсенето на фрагменти. Броят на записаните разгласи е намалял с 15 до 20 % по отношение на пика през 2022 година, като свиването се форсира през последните месеци. Разминаването сред двата източника се изяснява с другия профил на работодателите – държавната организация посредничи най-вече за нискоквалифициран труд, до момента в който в онлайн платформите преобладават огромните корпорации.
Спад при технологиите
Основен фактор за пониженото търсене са процесите в бранша на високотехнологичните услуги. Търсенето на експерти в осведомителните технологии е спаднало с над 60 % по отношение на 2022 година. При човешките запаси понижението е над 50 %, а при маркетинга и аутсорсинга – над 35 %. Според специалистите на ИПИ това може да се пояснява като нормализация след пандемията, само че и като трайна смяна към по-селективно търсене на висококвалифицирани фрагменти.
Свиване се регистрира и в трите бранша с най-вече свободни позиции – търговия, туризъм и произвеждане. В търговията експанзията на веригите е по-умерена, в туризма се наемат най-вече служащи от трети страни, а промишлеността страда от общото закъснение на износа.
Регионални разлики и опасности
От районна позиция намаляването на обявите за работа е съвсем навсякъде. Столицата, Варна и Русе регистрират най-сериозен спад в търсенето – сред 20 и 25 % по отношение на 2022 година. В другите огромни центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас понижението е в порядъка на 10 до 15 %.
Засега това закъснение не се отразява непосредствено върху безработицата. България остава с исторически ниско ниво на хора без прехранване в Европейския съюз, а растежът на заплатите трайно надвишава инфлацията. Икономистите обаче предизвестяват, че по-ниското търсене на фрагменти значи по-малък напън върху работодателите за повишение на възнагражденията в бъдеще. Това от своя страна може да докара до закъснение на потреблението, което сега е главен мотор на икономическия напредък в страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ