Да не си стъпвал на трева и да играеш финал на Уимбълдън? Налбандиян го може
Тревните съревнования постоянно са били най-непредвидимата част от тенис сезона, защото множеството от топ играчите нямат толкоз сериозна процедура върху настилката и изненадите не са необичайност. Съвременният тенис се характеризира основно със силови отигравания от дъното на корта, само че тревата има своите специфики и проявата на креативност е наложителен детайл, в случай че искаш да бъдеш сполучлив на най-старото покритие в играта. Доказателство за моите думи са шампионатите от последните седмици, в които видяхме по какъв начин нидерландецът Тим Ван Райтховен победи в Хертогенбош, въпреки че в никакъв случай до момента не беше взел участие в конкуренция на равнище ATP, до момента в който след това Филип Краинович доближи до финала в Куинс, а даже нямаше извоюван мач на трева през цялата си кариера.
Едно достижение обаче ясно се откроява пред всички останали сходни в историята на тревния тенис и ги кара да наподобяват съвсем незначителни. Става дума за похода на Давид Налбандиян към конфликта за купата през 2002-ра година. Дотогава аржентинецът даже не е упражнявал на трева през живота си и е изпитвал подозрения дали да пътува за присъединяване в надпреварата, само че събитията претърпяват благополучен поврат за него.
" Бях единствено на 20 години и занапред навлизах в Тура. Уимбълдън щеше да е първият шампионат от Шлема, на който щях да имам опция да съм измежду поставените, единствено че тревата беше изцяло непозната територия за мен. Заминах за Англия в седмицата преди конкуренцията и организирах няколко подготвителни сесии, които бяха истински призрачен сън. Спъвах се през няколко минути, не завоювах нито един от спарингите си. Беше толкоз зле, че обмислях да хвана назад самолета за Аржентина, само че не съм учтив по този начин и останах да се боря. В последна сметка всичко си струваше, тъй като трансфорах настилката от зложелател в мой другар " - спомня си Налбандиян.
Скоро Уимбълдън започва, а южноамериканецът не може да се оплаче от липса на шанс, защото се изправя против двама клей експерти в началните кръгове, с които може да води продължителни разигравания от дъното на корта и не среща проблеми да ги надиграе удобно. На този стадий някогашният номер три е удовлетворен от постигнатото и въобще не мисли за идващия дуел, където по всяка възможност ще срещне най-голямата легенда по това време в тениса - Пийт Сампрас. Изненада за всички е голяма, когато седемкратният първенец бива отхвърлен от " щастливия губещ " Джордж Бастъл, и аржентинецът приема, че за него стартира втори живот в надпреварата.
" Отпадането на Сампрас беше потрес. Този човек печелеше всяка година купата в Лондон и беше отхвърлен от изцяло чужд състезател. Тогава си споделих по какъв начин всичко е допустимо и заиграх с доста по-голяма лекост. Движението ми се подобряваше непрекъснато и посрещах със сериозна доза експанзия. Нямах никакви проблеми в идващия си дуел, като по-късно се оправих в сложни мачове с Уейн Артърс и Ксавие Малис, които бяха доста мощни състезатели на трева. Изведнъж се оказах на финала на Уимбълдън, въпреки че никой не говореше за мен и не бях изиграл нито една моя среща на централния корт. Истинска полуда " - признава тогавашният първенец от финалите на ATP.
На финала пък чака различен младок, но с надалеч по-голям опит и сериозна визитка. Става въпрос за Лейтън Хюит, който изумява тенис обществеността още на 16-годишна възраст, печелейки шампионата в Аделаида, с цел да се трансформира в най-младия първенец от събитие на ATP. Този успех надалеч не се оказва изолиран случай и точно австралиецът е един от огромните любимци за трофея на Уимбълдън през 2002-ра. Хюит е тенисистът в най-хубава форма по това време и е играл на трева през целия си живот, което накланя везните напълно в негова изгода и той печели с безапелационно 6:1 6:3 6:2 за по-малко от два часа, а не след дълго се изкачва до върховата позиция в международната класация.
Титлата на Хюит е последният случай в историята на Уимбълдън, в който купата не е ставала владеене на състезател от Голямата четворка - Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри. Налбандиян пък печели нещо надалеч по-ценно в този ден, тъй като схваща по какъв начин е кадърен да надделее над всеки един противник, и не стопира да побеждава най-големите звезди в спорта, до момента в който не окачва ракетата на стената преди повече от 9 години.
Едно достижение обаче ясно се откроява пред всички останали сходни в историята на тревния тенис и ги кара да наподобяват съвсем незначителни. Става дума за похода на Давид Налбандиян към конфликта за купата през 2002-ра година. Дотогава аржентинецът даже не е упражнявал на трева през живота си и е изпитвал подозрения дали да пътува за присъединяване в надпреварата, само че събитията претърпяват благополучен поврат за него.
" Бях единствено на 20 години и занапред навлизах в Тура. Уимбълдън щеше да е първият шампионат от Шлема, на който щях да имам опция да съм измежду поставените, единствено че тревата беше изцяло непозната територия за мен. Заминах за Англия в седмицата преди конкуренцията и организирах няколко подготвителни сесии, които бяха истински призрачен сън. Спъвах се през няколко минути, не завоювах нито един от спарингите си. Беше толкоз зле, че обмислях да хвана назад самолета за Аржентина, само че не съм учтив по този начин и останах да се боря. В последна сметка всичко си струваше, тъй като трансфорах настилката от зложелател в мой другар " - спомня си Налбандиян.
Скоро Уимбълдън започва, а южноамериканецът не може да се оплаче от липса на шанс, защото се изправя против двама клей експерти в началните кръгове, с които може да води продължителни разигравания от дъното на корта и не среща проблеми да ги надиграе удобно. На този стадий някогашният номер три е удовлетворен от постигнатото и въобще не мисли за идващия дуел, където по всяка възможност ще срещне най-голямата легенда по това време в тениса - Пийт Сампрас. Изненада за всички е голяма, когато седемкратният първенец бива отхвърлен от " щастливия губещ " Джордж Бастъл, и аржентинецът приема, че за него стартира втори живот в надпреварата.
" Отпадането на Сампрас беше потрес. Този човек печелеше всяка година купата в Лондон и беше отхвърлен от изцяло чужд състезател. Тогава си споделих по какъв начин всичко е допустимо и заиграх с доста по-голяма лекост. Движението ми се подобряваше непрекъснато и посрещах със сериозна доза експанзия. Нямах никакви проблеми в идващия си дуел, като по-късно се оправих в сложни мачове с Уейн Артърс и Ксавие Малис, които бяха доста мощни състезатели на трева. Изведнъж се оказах на финала на Уимбълдън, въпреки че никой не говореше за мен и не бях изиграл нито една моя среща на централния корт. Истинска полуда " - признава тогавашният първенец от финалите на ATP.
На финала пък чака различен младок, но с надалеч по-голям опит и сериозна визитка. Става въпрос за Лейтън Хюит, който изумява тенис обществеността още на 16-годишна възраст, печелейки шампионата в Аделаида, с цел да се трансформира в най-младия първенец от събитие на ATP. Този успех надалеч не се оказва изолиран случай и точно австралиецът е един от огромните любимци за трофея на Уимбълдън през 2002-ра. Хюит е тенисистът в най-хубава форма по това време и е играл на трева през целия си живот, което накланя везните напълно в негова изгода и той печели с безапелационно 6:1 6:3 6:2 за по-малко от два часа, а не след дълго се изкачва до върховата позиция в международната класация.
Титлата на Хюит е последният случай в историята на Уимбълдън, в който купата не е ставала владеене на състезател от Голямата четворка - Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри. Налбандиян пък печели нещо надалеч по-ценно в този ден, тъй като схваща по какъв начин е кадърен да надделее над всеки един противник, и не стопира да побеждава най-големите звезди в спорта, до момента в който не окачва ракетата на стената преди повече от 9 години.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ