Нидал Алгафари: Вотът на недоверие няма да мине, само ще сплоти властта
Третият избор на съмнение няма да мине, само че ще сплоти ръководещото болшинство и ще покаже на гласоподавателите на опозиционните обединения, че правят работата си - към това мнение се сплотиха в студиото на " Твоят ден " юристът и политически анализатор Лидия Даскалова и информационният специалист Нидал Алгафари.
Припомняме, че на 27 юни „ Възраждане ” внесе третия избор на недоверие срещу държавното управление с претекст неуспех на фискалната политика и еврозоната. Той е подсилен от " Величие " и МЕЧ, като единствената друга парламентарна група отвън властта - ПП-ДБ, обявиха, че ще поддържат избор на съмнение след 8 юли - датата, в която се чака окончателното мнение на Европа по отношение на влизането на страната в еврозоната.
" Вотът е с предупреден край, само че ще се загуби известно време. Партиите, които го предизвикаха, ще държат сметка на останалата част от опозицията, за какво не са го подкрепили. След седмица ще сме го не запомнили. Мнозинството е бетонирано през цялото време - в началото от парламентарната група на Доган, а в този момент от тази на Пеевски. Оставката на Петков е закъсняла, тъй като те символизираха новото и почтеното ", разяснява още Даскалова.
На собствен ред Нидал Алгафари смята, че опозицията е длъжна да прави вотове на съмнение. " Това е метод да излязат на най-високата естрада и да се популяризират пред гласоподавателите си. Не е задачата да падне държавното управление и да мине самият избор. Ще има положителен резултат за вносителите, демонстрират на електората си, че вършат нещо. На ръководещите пък им оказва помощ да сплотят редиците си ", разяснява Алгафари.
На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия избор на съмнение против него. Той беше импортиран от „ Възраждане ” и подсилен от депутатите от „ Величие ” и МЕЧ. Мотивът бе системен неуспех на държавното управление във външната политика. Едва 54 народни представители гласоподаваха „ за ”, а 150 бяха „ срещу ”.
На 17 април кабинетът „ Желязков ” оцеля и след втория избор на съмнение. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „ Възраждане ” и „ Величие ”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласоподаване присъединяване взеха 202 народни представители. От тях „ за ” бяха 71, а „ срещу ” - 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се оповестиха „ за ” предлагането, а 130 бяха „ срещу ”. След празниците опозицията готви трети избор на съмнение.
Припомняме, че на 27 юни „ Възраждане ” внесе третия избор на недоверие срещу държавното управление с претекст неуспех на фискалната политика и еврозоната. Той е подсилен от " Величие " и МЕЧ, като единствената друга парламентарна група отвън властта - ПП-ДБ, обявиха, че ще поддържат избор на съмнение след 8 юли - датата, в която се чака окончателното мнение на Европа по отношение на влизането на страната в еврозоната.
" Вотът е с предупреден край, само че ще се загуби известно време. Партиите, които го предизвикаха, ще държат сметка на останалата част от опозицията, за какво не са го подкрепили. След седмица ще сме го не запомнили. Мнозинството е бетонирано през цялото време - в началото от парламентарната група на Доган, а в този момент от тази на Пеевски. Оставката на Петков е закъсняла, тъй като те символизираха новото и почтеното ", разяснява още Даскалова.
На собствен ред Нидал Алгафари смята, че опозицията е длъжна да прави вотове на съмнение. " Това е метод да излязат на най-високата естрада и да се популяризират пред гласоподавателите си. Не е задачата да падне държавното управление и да мине самият избор. Ще има положителен резултат за вносителите, демонстрират на електората си, че вършат нещо. На ръководещите пък им оказва помощ да сплотят редиците си ", разяснява Алгафари.
На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия избор на съмнение против него. Той беше импортиран от „ Възраждане ” и подсилен от депутатите от „ Величие ” и МЕЧ. Мотивът бе системен неуспех на държавното управление във външната политика. Едва 54 народни представители гласоподаваха „ за ”, а 150 бяха „ срещу ”.
На 17 април кабинетът „ Желязков ” оцеля и след втория избор на съмнение. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „ Възраждане ” и „ Величие ”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласоподаване присъединяване взеха 202 народни представители. От тях „ за ” бяха 71, а „ срещу ” - 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се оповестиха „ за ” предлагането, а 130 бяха „ срещу ”. След празниците опозицията готви трети избор на съмнение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ