Това се прави за късмет днес
Третият ден след Рождество Христово почитаме Свети Стефан първомъченик. 27 декември е не просто следващият зимен празник, за който се подготвя обредна софра, само че е последният християнски празник за годината, с който приключва зимният цикъл от християнски празници. На Стефановден стартират и така наречен Мръсни дни, продължаващи до Йордановден, в които не се вършат помени, кръщавки, венчавки, а дамите не работят къщна работа –не метат, не перат, даже не мият косите си.
За Стефановден трапезата още веднъж е локална – обичайно се подготвят свинско с кисело зеле и обредна баница, която наложително е с месо. Имен ден честват освен Стефан, Станимир, Стамен, Стоян, Стоил, Стойчо и производните им, само че и Запрян, Цончо и даже Венета и Венцислава, както и производните им, които на пръв взор нямат нищо общо с името на светеца. Стефан в превод от гръцки език обаче значи венец Божий, заради което е възможно носещите имена като Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав и други да празнуват своя персонален празник – имения си ден – точно в деня, отдаден на Свети Стефан.
Имениците подготвят тежки трапези, на които наложително участва месо със зеле, само че традициите не завършват с тези обредни ястия. Знаете ли още какво се прави на Стефановден, с цел да бъде годината късметлийска и здрава, какви са старите обичаи и по какъв начин дедите ни са посрещали празника?
Кой е Свети Стефан? Преди да запретнем ръкави и приготвим обредната софра за празника, дано си напомним кой е светецът, в чиято памет се прави всичко това. Наклеветен от юдеите, че ругатни Бога, пребит с камъни от тълпата, светецът намерил сили да се помоли за помилван на делата на прегрешилите и наклеветилите го " Господи, не им зачитай този грях " – били последните думи на Свети Стефан преди гибелта му. Днес частици от мощите му, открити през 5 век, се съхраняват в храм в Йерусалим,
Какво се прави на Стефановден? По остаряла традиция в деня, отдаден на светеца, младите фамилии посещават родителите и кумовете си, където са посрещнати с софра с кисело зеле с месо и месна баница.
Традиционно е и ладуването за шанс за Стефановден, което в Северна България се прави точно в деня на светеца, а не на 31 декември, както е в другите елементи на страната. Ладуването се очаквало с неспокойствие от момите в недалечното минало, тъй като с обичая и китките им с нишан, те гадаели за кого или за какъв момък ще се омъжат. В тези времена, в които общуването сред момите и момците било друго, сходно гадаене било предстоящо с боязън от тези, на които им било време да основат семейство. В други елементи на страната на Стефановден се гадаело за здравето, като за задачата се употребявал дрянът. Подобно на новогодишната баница с шансове, на празника се надписвали шансове за всяко дряново стръкче. След като всеки от фамилията към масата прочетял шанса си, те се изгаряли в пламнал огън и се следил процесът на горене – пушели и чернеели ли, не било на добре, не вещаело успокоение това държание на дряновото стръкче за разлика от пукащото жизнерадостно, което сочело шанс. За шанс и мощна, здрава година на Стефановден се подготвят обичайни обредни ястия, измежду които първостепенно значение имат киселото зеле с месо, баницата с месо и заекът със сушени сливи. Те се сервират на трапезата във всеки български дом без значение дали има именик в него, или не. С над 50 имена, които се празнуват точно на Стефановден, не е учудващо, че има празнуващ в доста български домове. Дори да няма именик в дома ви, пригответе празничната софра, за шанс и здраве е. Именно това е задачата на празника – да събира семейство и другари. Честит имен ден на всички, носещи името на светията и празнуващи на Стефановден!
За Стефановден трапезата още веднъж е локална – обичайно се подготвят свинско с кисело зеле и обредна баница, която наложително е с месо. Имен ден честват освен Стефан, Станимир, Стамен, Стоян, Стоил, Стойчо и производните им, само че и Запрян, Цончо и даже Венета и Венцислава, както и производните им, които на пръв взор нямат нищо общо с името на светеца. Стефан в превод от гръцки език обаче значи венец Божий, заради което е възможно носещите имена като Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав и други да празнуват своя персонален празник – имения си ден – точно в деня, отдаден на Свети Стефан.
Имениците подготвят тежки трапези, на които наложително участва месо със зеле, само че традициите не завършват с тези обредни ястия. Знаете ли още какво се прави на Стефановден, с цел да бъде годината късметлийска и здрава, какви са старите обичаи и по какъв начин дедите ни са посрещали празника?
Кой е Свети Стефан? Преди да запретнем ръкави и приготвим обредната софра за празника, дано си напомним кой е светецът, в чиято памет се прави всичко това. Наклеветен от юдеите, че ругатни Бога, пребит с камъни от тълпата, светецът намерил сили да се помоли за помилван на делата на прегрешилите и наклеветилите го " Господи, не им зачитай този грях " – били последните думи на Свети Стефан преди гибелта му. Днес частици от мощите му, открити през 5 век, се съхраняват в храм в Йерусалим,
Какво се прави на Стефановден? По остаряла традиция в деня, отдаден на светеца, младите фамилии посещават родителите и кумовете си, където са посрещнати с софра с кисело зеле с месо и месна баница.
Традиционно е и ладуването за шанс за Стефановден, което в Северна България се прави точно в деня на светеца, а не на 31 декември, както е в другите елементи на страната. Ладуването се очаквало с неспокойствие от момите в недалечното минало, тъй като с обичая и китките им с нишан, те гадаели за кого или за какъв момък ще се омъжат. В тези времена, в които общуването сред момите и момците било друго, сходно гадаене било предстоящо с боязън от тези, на които им било време да основат семейство. В други елементи на страната на Стефановден се гадаело за здравето, като за задачата се употребявал дрянът. Подобно на новогодишната баница с шансове, на празника се надписвали шансове за всяко дряново стръкче. След като всеки от фамилията към масата прочетял шанса си, те се изгаряли в пламнал огън и се следил процесът на горене – пушели и чернеели ли, не било на добре, не вещаело успокоение това държание на дряновото стръкче за разлика от пукащото жизнерадостно, което сочело шанс. За шанс и мощна, здрава година на Стефановден се подготвят обичайни обредни ястия, измежду които първостепенно значение имат киселото зеле с месо, баницата с месо и заекът със сушени сливи. Те се сервират на трапезата във всеки български дом без значение дали има именик в него, или не. С над 50 имена, които се празнуват точно на Стефановден, не е учудващо, че има празнуващ в доста български домове. Дори да няма именик в дома ви, пригответе празничната софра, за шанс и здраве е. Именно това е задачата на празника – да събира семейство и другари. Честит имен ден на всички, носещи името на светията и празнуващи на Стефановден!
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ